Дългоочакваният филм по комикса на DC SuicideSquad най-сетне се появи на големияекран след доста продължителна рекламна кампания, в която на феновете сепускаше на час по лъжичкa, докато накрая някои кадри от филма вече се бяхазавъртели толкова пъти по различни трейлъри и тийзъри, че щем не щем, ги бяхмезапомнили наизуст. Но както често се случва с филмите, към които има толковапродължителни свръхочаквания, крайният резултат малко разочарова феновете. Илипоне някои от тях.

„Човек, много езле филма”. С тази фраза започна телефонния ни разговор един приятел, току-щоизлязъл от салона на възможно най-ранната предпремиера. Поразрових се изинтернет, за да видя дали и критиците, на които имам доверие, също са пусналисвоите мнения онлайн. Сред тях преобладаваха оценки от сорта на 5/10, 2/5 иразни други малки дроби и се замислих – дали да не си отменя резервацията и дачакам да лийкне поне с корейски субтитри, че да не си давам парите на вятъра?

В крайна сметкапрежалих 11,50 и отидох да гледам. И филмът изобщо не е толкова лош. Уви, не еи толкова добър, колкото би се искало на феновете и непредубедените зрители, ноза всичко си има причина.

Отряд самоубийци определеноима проблеми, но много от тях биха били незабележими за редовия зрител.Основният проблем, който забелязах аз, беше рязането с голямата ножица. Наняколко места във филма и най-вече в сцената, в която Рик Флаг (Джоел Кинаман) ев метрото с Джун (Кара Делевин), си личи много силно как са отрязани поненяколко минути от филма, което е малко объркващо. Специално на тази сцена вкиното хората започнаха да се обръщат едни към други, да шушукат и да вдигатрамене.

Много критици санедоволни и от факта, че историите на главните (анти) герои са разказанипрекалено набързо с кратки flashbacks. Това обаче е най-„безболезненото” възможно решение на проблема с нужнотосъкращаване. А то е нужно, защото просто… няма как да не се реже. Не самозащото надали на много хора им се виси извънредно дълго в киносалона, а изащото няма финансова логика в прекалено дългите филми – нито за авторите им,нито за киносалоните.

Друга основнакритика към филма е прекалено малкото участие на Джаред Лето като Жокера. Тойсе задържа на екран малко над 10 минути и изобщо не дава вид на основенперсонаж в Отряд самоубийци.Появите му са странни, силно накъсани, често объркващи и около половината оттях са във flashbacks. Самият Джаред Летоиначе се справя добре с ролята на Жокера, макар да не може да става и дума засравнения с прекрасно развития и дълбок персонаж, изигран брилянтно от ХийтЛеджър.

Да, тези проблемиги има и няма как да се отрекат. Орязването пречи на още няколко нива,включително и откъм сюжет – злодеите се развиват прекалено бързо, методите имостават неразбираеми, а мотивацията им – доста мъглява. Повечето герои в отрядасъщо не получават достатъчно време за развитие и стоят като съвсемвторостепенни образи зад Харли Куийн и Дедшот. Но докатоможем да се усмихнем на бруталния Килър Крок или пиещия бира Каптън Буумеранг, или да видим човешкото в Ел Диабло, то можем само да се чудимоткъде се взе Катана и комуизобщо беше нужен Слипнот.А, да, и онзи, лошия, някой помни ли му името изобщо? Онзи бе, брат ѝ на тая…дето т’ва…

Но отвъд всичкитези дразнещи в различна степен проблемчета, има няколко фактора, които непросто „спасяват” филма, а и го вадят поне едно ниво над популярното абе, бива. На първо място – страхотната Марго Роби в образа на психарката Харли. Този емблематичен персонажсякаш е правен за Марго, на която през цялото време наистина вярвам, че е пълнасекси откачалка, от която има защо да ме е страх. До нея като главен (анти)герой се изправя и Уил Смит, който открива неочаквана дълбочина в образа на Дедшот. Емоциите му изглеждат реални идостоверни, а вътрешният сблъсък между убиеца и очевидно останалата у негочовещина се вижда във всяко негово решение.

От известно временасам се чуваха и обещания, че във филма ще има хумор, като за целта дори сапрезаснемани цели сцени – решение, породено отграндиозния успех на пълния със смешки Дедпул. Хумор обаче нямаше. На много места опитите за изтръгване на смях бяхаравносилни на това някой да излезе пред публиката и да каже Хайде, тук сесмейте. Въпреки това поне аз не намирам липсата на смях за особен проблем. Втази мрачна атмосфера и особено около мрачни персонажи като безскрупулнатаАманда Уолър (Виола Дейвис) смешките и без това не вървят кой знае колко – иможе би затова повече от тях вече ги бяхме видели в купищата трейлъри итийзъри.

Струва ми се, чекритиката към Отряд самоубийци, макар и разбираема, не би трябвало да измества от фокус добрите му страни, както и факта, чe такъвочакван с години от феновете филм изобщо съществува.

Отряд самоубийци е развлекателен филм от вселената на DC, от която пък поне с десетилетие напредще гледаме продължения – първо за Justice League, след това – по всяка вероятност – отделен филм заЖокера (защото иначе няма никаква логика толкова да го „пазят” в този филм), завсички отделни герои като Уиндър уоман, Дъ Флеш, Акуамен и прочие. Така че спокойно, ще има още филми – ивсичките ще ги гледаме, дори да знаем, че после ще мрънкаме за нещо в тях.