Конфликтът между религията и науката за мен има културна основа. Развива се и се утвърждава като стереотип, за да обслужва различни политически цели. Исторически много от монасите са се занимавали с наука, развивайки различни научни дисциплини. По-скоро конфликтът тук е между авторитетите от двете сфери, които представляват институции, свързващи се със светската власт, обслужвайки я или работейки против нея.

В проекта, който представяме в “ГАРАЖ”, се опитваме да погледнем начина, по който това сензационно изследване се обсъжда, как се разкрива в медиите сред религиозните хора, лидери или теолози, както и сред учените. В по-голямата си част техните тези се препокриват, звучат аналитично, не като жълт вестник. Тоест, ако има конкретно противопоставяне, то е по-скоро между опростеното, жълто и тенденциозно говорене по тези теми, например “Открит е ген на Бога”, “Доказано е, че Бог съществува”, “Има ген на Бога, атеистите да не се плашат” и др. Тези сензационни изказвания обслужват това повърхностно мислене за противопоставянето между науката и религията. То не е по същество.

Работата над стенописа и инсталацията в Музей Гараж, архив: Боряна Росса

Проектът се казва се “Огледалото на вярата” и възниква поради многобройните публикации и обсъждания относно изследванията на американския учен-генетик Дин Хеймър, който през 2004 година заявява, че е открил „генът на Бога“. Това е генът VMAT2, който присъства във всички бозайници и доставя хормони като допамин, хистамин, норадреналин и серотонин в мозъка. Този ген е отговорен за състоянието на екстаз. Мутация в интрон 7 го прави „ген на Бога“, както самият Хеймър го нарича и го прави отговорен за повишената духовност на индивида, който го носи.

Макар да се смята за учен, който търси лесни сензации и слава, Хеймър не говори за това толкова елементарно, колкото например един жълт вестник.  Духовността за него не е проста функция на гените, а се формира във връзка с окръжаващата среда. Той не дефинира духовността като количество ходене на църква или нещо религиозно. Духовността е по-широко понятие и е дефинирана в това число като способност за съчувствие, себеотрицание или посветеност на кауза. Но голяма част от първоначалните публикации, реагирали на тази сензация са жълти. Особено в Русия „генът на Бога“ е преведен като „ген на вярата“, а вярата е догма, присъстваща в християнството, но не и в други религии. Така нещата специално в руската преса започват да се канализират към християнската религия и още по-конкретно към клишираното противопоставяне между наука и религия от най-близката история. Това съвсем не е част от изследването на Хеймър или въобще не е начина, по който един учен, в която и част от света, би говорил за генетичното предразположение на духовността. В тези спекулативни публикации се използват два авторитета: този на науката и този на религията, които авторитети винаги имат и социално-културни функции. Ето това е, което ни е интересно като художници.

студентът Исаарт Рока, Боряна Росса и д-р Майкъл Едел в лабораторията в Барселонския университет 2014 г. по време на работата по събиране на генетичен материал и изолиране на гена на Бога, архив: Боряна Росса

Абсолютно.

Точно репрезентацията на научното изследване често може да обслужва  политически или комерсиални интереси, като по този начин се отдалечава от науката и нейните цели. На това акцентираме в нашия проект, част от изложбата “Обективно не/коректно”, в която участвахме в Sofia Art Week тази година. Как използвайки дадена информация или обект, но сменяйки контекста се сменят и значенията им. Променяйки първоначалното понятие и създавайки определена манипулация. Проект, а не дали в действителност съществува такъв ген или не. Интересен ни е начинът, по който дадена информация може да се използва политически за да форсира конкретно изменение в обществото, обслужващо конкретна политическа програма.  Или пък, авторитета на науката може да бъде използван за да промотира продажбата на едни или други лекарства или, да кажем, още по-страшно – да защити необходимостта от създаване на концентрационни лагери за „прекалено духовни“ хора, ако някой реши, че те са опасни.

Откритията в науката понякога се опростяват до максимум за широката публика, за да могат да се разберат, но и за да бъдат използвани за нечии цели. Искам да дам няколко примера за това как за този ген се говори в медиите. Някои теолози казват, че вярата на християнина се определя от културата, характера на човека и средата, в която той е израсъл и не може да се сведе до проста функция на организма. Появява се логично въпросът – а кое е първо природата или културата?  Кое от двете определя човешкото поведение? В това изследване се говори за генетично предопределяне не дори на болест, а за предопределяне на човешко поведение.  Човешкото поведение е трудно да се превърне в количествено измерима категория. Например, не може да се каже, че този който е член на религиозна организация е по-духовен. Тук се появяват много въпроси, които изискват качествен анализ, а не количествен. Това е една от причините връзката между човешкото поведение и гените да е толкова трудно доказуема и даже съмнителна.

При генетичните болестите нещата, като че ли са по-лесно измерими. Например гени, които се смятат за отговорни, за предразположение към рак се намират по-често в хора, които се разболяват. Но да имаш ген, който е носител на определена болест не означава задължително, че ще се разболееш от нея. Може да живееш в такива условия, които да предизвикат тази болест у теб, дори и да нямаш генетична предразположеност. Така че наличието на един ген не е единственото нещо, което предпоставя какво ще се случва с теб. Има сложна зависимост между гените ти и окръжаващата среда. Епигенетиката например, се занимава точно с това.

Но да се върнем към човешкото поведение. В своите изказвания учените включват и влиянието на околната среда, а Хеймър на някои места в книгата си за този „ген на Бога“ говори подобно на теолозите, които отбелязват изключителното значение на културата за човешката духовност. Опростенческото говорене за нашите гени може да доведе дори до поддържане на расистки утвърждения. През генетическия детерминизъм може лесно да се обслужва евгениката, която се базира на идеята, че трябва да се произведе идеална раса чрез селективен подбор. Тук идва идеята за генномодифицираните бебета. Позитивното, разбира се е, че чрез премахване на гени, отговорни за различни болести, детето може да се роди без генетична предразположеност към тях. Обаче, паралелно се развиват сценарии, въплъщения на фантастичните желания на хората и на техните идеи за това кой е идеален. Може би идеалния човек не трябва да бъде гей (Дин Хеймър е още по-известен със своя „гей ген“, но това е друга, макар и тясно свързана история) или не трябва да бъде художник, а инженер, защото инженерите печелят много пари? Инженерът обаче не се смята за „духовен“, а за рационален, материален. В такъв случай, желанието на родителя, който решава да проектира някакво същество по свое собствено желание, да му „изреже“ духовния ген и да му го замени с „рационален ген“ става зловещо.

Подготвителна рисунка на Боряна Росса за реликвария , в който ще се помещават генно модифицираните с гена на Бога дрожди. Частна колекция, архив: Боряна Росса

Тук опираме до етични въпроси. Да, никой не иска детето му да бъде болно, но до колко ти може да създадеш някой, който да бъде проекция на твоите желания, а не това, което ще бъде сам? В един момент ще се окаже, че родителите ще са много виновни за това какви са децата им. По-виновни отколкото сега (смее се).

Нашите разговори за програмираните деца са до голяма степен лаишки, защото не се знае до колко тази генетична модификация ще проработи. Тази сфера на науката е все още в зачатък. Първото генетично модифицирано бебе беше създадено в Китай преди няколко месеца и още не знаем какво ще се случи. Ще отговаря ли на това, за което е програмирано? Ще оцелее ли изобщо и дали няма да се получат израждания? Дали модификацията ще е устойчива и ще се предава на следващите поколения?

В момента има огромни дебати в много страни до колко този опит в Китай е етичен. Когато става въпрос за програмиране на липса на болести, може би има някакво оправдание. Но когато става въпрос за програмиране на човешкото поведение и желания, това е геноцид върху идентичността и желанията на някой друг. Въпросът за свободата и манипулацията е това, което ни интересува като художници в този случай.

Реликварий инсталиеан в музей Гараж, архив: Боряна Росса

Ще дам още един пример. Попаднахме на едно YouTube видео, свързано с гена на Бога. В него учен, по време на своя презентация в Пентагона, предлага ваксина, която да елиминира действието на този ген. Тази ваксина според него ще елиминира тероризма. Той предлага да бъдат ваксинирани ислямски фундаменталисти, за които може да се предположи, че имат по-силна проява на този ген. Под видеото обаче има много критики от американски протестанти, които питат, а какво ще стане ако някой реши да използва тази ваксина срещу тях? Освен това как точно определяш кой е ислямски фундаменталист? Предполага се, че това видео е направено от учен, който се опитва да популяризира етичните въпроси, които се появяват около евентуалното приложение на това изследване.

Жанрът, в който работим се казва био-арт . Това е изкуство, което използва знания от биологията и работи с биологичния материал като изразно средство, често в сътрудничество с учени. То е под-жанр на „сайънс-арт“ или на изкуството, което работи заедно с науката. За създаването на тези произведения понякога са нужни години и сериозно финансиране. Започнахме нашия проект „Огледалото на вярата“ през 2004 година, но чак през 2014-та намерихме учен – д-р Майкъл Едел от университета в Барселона, с когото да работим и финансиране от Европейската комисия, специално предназначено за такъв тип сътрудничества.

Заедно с д-р Едел ние създадохме генетично модифицирани с “гена на Бога” дрожди.  Събрахме материал от три различни групи – художници, учени и йоги. Търсихме някой с мутацията на “Божия ген”. Приблизително 8-10 процента от участващите го имаха, но нямаше група, в която той да присъства в по-голямо количество.

Събиране на генетичен материал от хора с различни професии и вярвсния: учени, актьори, художници и йоги. арт резиденция Хангар, Барселона и Барселонски университет, 2014 г., архив: Боряна Росса

Генетично модифицираните дрожди се намират в специално създаден от нас реликварий с формата на дрождева клетка. Към него хората могат да се приближат като пъхнат ръката си в гумени пръсти.  Те са от една страна препратка към “Тома Неверни”, който иска да пипне раните на Христос след неговото възкресение и действа като естество-изпитател.

Реликварий с ГМО дрожди, с гена на Бога. Музей Гараж, 2019 г., архив: Боряна Росса

Инсталацията в Гараж също включва стенопис, който иносказателно разказва за процеса на създаване на генетично модифицираните дрожди, както и документално видео, включващо нашето изследване на медийното отразяване на “гена на Бога” и проследяване на работата ни в Барселона по събиране на нашите „божествени“ дрожди.

архив: Боряна Росса

Така се създава едно квази религиозно пространство, с помощта на изразни средства от двете сфери: науката и религията – хем е направено в лаборатория, хем е представено в пространство като храм.

Много добре. В ГАРАЖ изложбата е разделена на капсули за част от творбите. Нашата беше една от най-посещаваните. Влезе и във вестник “Комерсант” в топ 10 проекта от 40 участници. В изложбата участват звезди като Ханс Хааке, Марта Рослер, Патриция Пичинини, Джон Акомфра, Аллан Секула , Римини Протокол и други. Презентацията на проекта, която направих в конференцията след откриването, продължи с много въпроси и голям интерес от публиката. Макар и да е сложен, хората успяха да се задълбочат в него и да го погледнат от всичките му страни. Сътрудничих с една жена – учена, работеща в био-лаборатория в Москва, която трябваше да направи генетичната модификация в Русия и която ще се занимава с поддържането на дрождите до края на изложбата през декември. За нея беше много интересно да разбере, че за наука може да се говори чрез изкуство.

архив: Боряна Росса

Изложбата разглежда екологията като нова политика. До колко отношението ни с окръжаващата среда ни дава идеи за развитието в бъдеще; как да имаме по-отговорно отношение към природата и изобщо да оцелеем. Как научните открития да бъдат използвани така, че да не унищожат природата и нас заедно с нея. Този проект е сложен, многопластов. Така и зрителите трябва да го гледат.

Важно е да говорим за генетиката и генетичното предразположение, особено на човешкото поведение информирано, не опростено.

Това ще определи нашите бъдещи решения, дори как ще изглеждаме не само като общество, но и като индивиди.

Благодарение на настойчивото повтаряне вече всички говорят за глобалното затопляне. Необходимо е така да развием и разговорът за генетиката и генетичния детерминизъм. Не трябва да се страхуваме от сложността и да я опростяваме до степен, че да бъдем манипулирани.

Това е част от човешкото поведение и ако тя може да бъде сведена до нещо, което се смята, че може да бъде елиминирано на физическо ниво, това може да доведе до всякакви видове геноциди.

Духът е философско понятие, не е биологическо. Всякакви изследвания свързани с генетично определение на поведение, не само духовността, но предопределяне, например на агресията или привързаността към екранно време (има и такова изследване), започват да стават ненужни, когато излязат от сферата на научното любопитство. Особено приложение за момента не виждам, но ги намирам за изключително интересни. Трябва да се интересуваме.

архив: Боряна Росса