Преди няколко седмици Иняриту взе Златен Глобус за най-добър режиьор и каза „Болката е временна, филмът е завинаги“. И засегавсички трудности на снимачната площадка се отплащат, защото Завръщането има цели 12 номинации за Оскар и то във всички важни категории – най-добър филм, режисьор, главна и поддържащамъжка роля, операторско майсторство. Ако тръгнем отзад-напред, последната статуетка със сигурност е за вълнуващото око на Еманюел Любецки. Снимал с изцяло естествена светлина,операторът превръща целия филм в подвижна,спираща дъха картичка на дивата канадска пустош. В която със сигурност не би искал да сеозовеш сам, но и трудно би свалил очи от екрана.

Иняритувече има Оскар за предишния си шедьовър Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството (Birdman or (The Unexpected Virtue of Ignorance)).Такаче неговото признание не е под въпрос – всички знаем за кого става дума: гранде Леонардо Ди Каприо. Ще вземе ли най-сетнезаветната златна статуетка или ще отиде в ръцете на мечката?

Засега нещата изглеждат обещаващи. Лео прие своя ЗлатенГлобус с насълзени очи, а Иняриту го посочи на същата церемония и му каза „You are the man”. Изобщи всички кинофенове са je suis Leo, защото и най-зловещите скептици вече не могат да стоят с глави в задниците и знаят, че той е велик актьор и трябвада получи най-престижната награда, от която доволно да забърсва прах. Въпреки че е вероятно отдавна да не му дреме толкова, защото е бил прецакван за много по-силни ивълнуващи превъплъщения.

В Завръщането Лео е както винаги безупречен. Исамоотвержен. Буквално. В живота той избягва месо, но в кадър яде сурови органи на бизон. Всяко ходене доснимачна площадка му струва по 2-3 часа пеша. Студ, вятър и кръв. Ди Каприо е същински Беър Грилс, който оцелява на всяка цена и наистина, ама наистина нямакакво повече да направи, за да угоди на всички дъртаци в Академията. Но важнотое, че той вече е оцелял, въпреки постоянното пренебрегване на качествата му и по-важното – овладял е и друга сериозна пустош. Холивудската. Пълната с клишета. Беър Грилс Ди Каприопрескочи всички предразсъдъци и сладникави определения за себе си и поне от 15 години правибрилятни роли в безупречно подбрани филми. Голям е.


Какъвто е и неговият екранен партньор исюжетен антагонист, който в първата половина на Завърщането е с водеща роля. От филма Бронсън насам Том Харди е направил своята безапелационна заявка, че няма да останенезабелязан. Снима се като луд и задобрява с всеки кадър. Двамата с Лео саактьорско съвършенство. Ди Каприо сам го нарече „звяр“ и призна, че му вярва – вистинския живот Том никога не би го изоставил да гние сам.

Завръщането е филм по едноименната книга на МайкълПунке. Автор, който е дипломат в Женева и има изключително ограничени медийниизяви, така че почти не говори за книгата си. Но затова там е Иняриту.Историята е изненадващо семпла за биографията на режисьора и ние нямаме представа на какво се дължи този факт, но очевидно той не пречи на момчетата от Академията. Накратко – през малко познатия 19 век в Северна Америка,траперът Хю Глас е ранен от мечка и изоставен от другарите си. Той обаче вижда кой убива сина му и се вдига буквално от мъртвите, за да измине сам 200 мили в търсене на отмъщение.


Изумителната сила на човешкия дух, която Иняритуоблича в сънища, метафори, силни епизодични персонажи, интензитет иемоция… които обаче бледнеят пред лудниците в предните му истории. Все пак в чест на актьорската игра, очаквания компенсаторен Оскар за Лео и чудовищното операторско майсторство, Завръщането със сигурност си заслужава.Защото все пак си тежи с мерната единица на Иняриту – 21 грама. Колкото тежи душата.

по кинатаот 22 януари