В петък група военни се опитаха да свалят президента Реджеп Тайип Ердоган и правителството на управляващата Партия на справедливостта и развитието. След метежите, при които загинаха над 200 души, последва мащабна чистка в редиците на полицията, армията и съдебната система. До момента са отстранени близо 3 000 съдии и още толкова военни. В Турция се обсъжда връщане на смъртното наказание, защото за какво му е на Ердоган “да ги храни с години в затвора”. 

Тези факти са известни. Съвсем ясно е, че истинският преврат в Анкара се извърши в нощта след т.нар. метеж. Напълно логично е всички демократични държави да изразят вербална подкрепа за посочените на избори (водещи се за демократични) управляващи в Турция. Макар че повечето от тези лидери, които се изказаха в последствие на първо време гледаха на юг с надежда. Но както и да е – няма да говорим за това.  

Ще ми се да си признаем, че у нас превратът отдавна бе извършен. И то с почти същите механизми като в Анкара. За щастие не се наложи тоталното овладяване на държавата да се случва с пролята кръв. За нещастие – това говори достатъчно красноречиво за социалната ни и обществена чувствителност. 

Армия отдавна нямаме. Тя дори не е “казус” в смисъла на сигурността. Може да бъде единствено такъв, когато с големи бюджети държавата закупува военна техника, която на практика спъва не какво да е, а самото модернизирането на армията. Такъв е случаят със закупуването на военни кораби за около 800 млн. лева вместо наложителното купуване на нови бронирани машини за Сухопътни войски. В тоя ред на мисли – 1/3-та от преврата е готов.  

Ако погледнем към МВР – изводът е още по-смущаващ. И не става дума за онези КАТ-аджии, които вземат по 20 лева “за кафе”, а за онези бранители на реда, които пак срещу кафе, ама от по-скъпото, могат да твърдят, че престрелка между въоръжени банди в Слънчев бряг е спор за паркомясто. Впрочем, вътрешното ни министерство методично се осакатява откъм функции, с които трябва да защитава гражданите, още от времето на Цветанов, когато основната функция на службите бе да слухтят. В последствие секторът Сигурност попадна за няколко дни формално, и за доста по-дълго неформално в ръцете на Пеевски, а към момента начело на вътрешното ведомство е социоложката и бивш шеф на кабинета на Борисов – Румяна Бъчварова. Т.е. съвсем спокойно можем да твърдим, че службите се въртят на пръста на премиера, който пък достатъчно добре работи с неуспелия шеф на ДАНС и депутат от ДПС Делян Пеевски. И така – 2/3 от преврата е извършен.  

И от армия и служби се прехвърляме на съда. Да, в България не са необходими арести на магистрати, защото все на някоя инстанция се намира правилния човек – я на Цветанов, я на Цацаров, я на Борисов. Съдебната система е изцяло подчинена на прокуратурата, която чрез Висшия съдебен съвет (избран от БСП, ДПС и ГЕРБ) успява да “опраска”, който трябва. Започна се плахо с предупреждения в първия мандат на ГЕРБ, когато тогавашния вътрешен министър предупреждаваше магистратите кое е “правилното решение на съда” и се стигна до политическото уволнение на съдия Мирослава Тодорова, кръщаването на полицейски акции на магистрати, за да се стигне до демонстрация на мощ от страна на главния прокурор Сотир Цацаров в наши дни. Скандалният развой на събитията около Софийски градски съд освети и политическото, и прокурорското влияние (пряко и непряко) и манипулирането на системата за разпределение на делата. Еманацията на поробената съдебна система бе отказът от конституционна реформа, която демонстрира волята на статуквото над минималните идеи за нормалност. И ето, че целият преврат си е извършен.  

Безкръвен, но съвсем класически. Издържан в най-добрите традиции на антидемократичността. А липсата на кръв, пролята срещу налагането на такъв режим, се дължи само и единствено на собствената ни безхарактерност и социална импотентност. Които се оказват най-добрата защита и най-големият ни бич.