В случая няма значение дали си от онези, които, за да прочетат книга, трябва да им е била препоръчана от три независимиизточника. Или пък от типа, който желае да бъде откривател и след двучасоворовене в кашоните с книги на Славейков гордо да си тръгне с книга, за коятоникой досега не е чувал. Понякога е любопитно да разберем какво четатписателите. Затова попитахме някои от най-популярните съвременни български авторида посочат по пет заглавия, които човек да прочете до края на годината (или на лятото, все пак незнаем с какво свободно време разполагате).

Не би била лоша идеята да разчупиш плажнотоклише, свързано с леките книжки.Никой не обича лекото, особено ако е и масово. На път си да навлезеш в зонатана НЕкомерса. Стягай се и започвай да четеш какво препоръчват някои отнай-симпатичните български автори.

АнтонТерзиев
Многофункционален творец,всъщност дори не можем да се сетим какво все още не е правил. Може би не е пял.Докато чакаме това да стане, четем последният му сборник с разкази Живот на половини.

Кротките – Възмутително добър Ангел Игов. Разбивавсички препятствия по пътя си към теб. Посрещни романа челно – неклинчи.    

5.6 наРадослав Чичев. Подобно Ридли Скот в Прометей и този поет знае от какво санаправени световете. А ти, макар и боязливо, се интересуваш оттова.

Танци за влюбени на слабо познатия в родината на Вазов ирландец Уилям Тревър. Сборникът сразкази се чете на къса дистанция веднъж годишно. Заеби Ком-Емине. Това емаршрутът.

Стихосбирката на Крум Ацев Това-онова. Би-жу.Безкомпромисно. После с лека ръка ще разкараш всички намърдали се в езика тисловесни брошки.

Синдромът на Рембо на Светослав Тодоров и Иван Райков славно-славно се задава. Имамнатрапчивото предчувствие, че дебютният им роман ще бъде чук. Откъсът в Гранта вече подпали фитила.

ВасилГеоргиев
Пишещ адвокат, койтостартира кариерата си с разкази, след които играта загрубя и се премести взоната на антиутопиите и черния хумор. Време ти е за Апарат.

Слепота, ЖозеСарамаго. В един прекрасен ден всички ослепяват от епидемия. За да оцелеят,хората трябва да се опрат на най-нисшите и диви черти на своята същност.

Някога бяхме богове на Мартин Петков. Разкази, които са на границата между фантастиката исоциалното и наистина си заслужават. Личен фаворит ми е разказът, далзаглавието на сборника.

Старият крал и неговото изгнание на АрноГайгер. Отношенията родител-дете. С много любов и дори забавно авторът разказваза последните месеци на болния си от Алцхаймер баща.

Предвидимо ирационални на Дан Ариели. Дан Ариели е професор побихевиористична икономика в Масачузетския технологичен институт. Той сепротивопоставя на пропазарните доктрини, според които всеки човек е рационалносъщество, което прави най-разумния икономически избор. С много тестове, ДанАриели показва не само, че ирационалното е водещото в човешката природа, ами итова че ирационалното в изборите ни представлява подлежаща на изследванесистема.

Саламбо на Гюстав Флобер. През 3 в. пр.н.е., наемниците,наети от Картаген да се бият в Пуническите войни, въстават срещу царя ХамилкарБарка (в истинския живот баща на Ханибал), защото си искат парите. Пари няма. Саламбо е дъщеря на Хамилкар.Романът е писан след Мадам Бовари и затвърждава успеха на Флобер.

Радослав Парушев                                          
Автор на гениалния роман Project Dostoevski и на други, също не-за-пренебрегване книги, средкоито Смъртта не е за всеки. Книгите на Парушев също не са за всеки.

Сто години самота на Г.Г. Маркес,  който я е чел по-малко от три пъти, има реалния шансда изпита отново тоталното удоволствие от тази книга (при мен работи безотказнодо шестия път чак). Който изобщо не я е чел, е пълен илитерат, просто – товалято, при баба на село, е идеалният момент да престане да е такъв.

Разговор в катедралата на Марио Варгас Льоса – защото в тези жегилатиноамериканската тематика седи много адекватно.

Идиот наДостоевски – щото само с хипстърия не става, трябва и малко класическа културада се поеме. Даже – немалко.

Отвътре на Радослав Парушев – сега достъпна и в аудиоформат на www.audioknigi.bg – за да се насладиш намръснишката проза на този позабравен старец в колата, на път към неизбежния Лозенец.

Убиец на Васил Панайотов – най-забавната българска книга, която съм чел тази година.

Александър Шпатов
Още един пишещ адвокат. Само онзи, който не е прочел На живо от София, не е разбрал колко задължителен е сборникът. Нищо не намекваме,но ти е време за него.

Моят списък е само с български книги (втренчването единствено впреводна литература ще ни превръща все повече и повече в дълбока провинция). За разгрявка с хубава българска литературавинаги препоръчвам: Балада за Георг Хених от Виктор Пасков, а ако на човек му сечетат разкази – която и да било книга наДеян Енев.

Последната класика, която открих: Хайка за вълци от Ивайло Петров

Последната нова българска книга, която михареса: Последна стъпка на Йордан Славейков

Завършвам с линк към любимия ми поет.Натисни тук.

Бонус предложение за по-цинично настроените: Отвътре наРадослав Парушев

Богдан Русев
Тук ситуацията сигурно има начало, но със сигурност нямакрай. Преводи, книги-игри, статии, романи, разкази, сценарии… Русев е the father of’em all.

The Mirror and the Light на Хилари Мантел. По-добрата Игра на тронове. През тазигодина ще излезе третата, последна част от романизираната биография на ТомасКромуел. Първите две части (Вълци и Доведете труповете) са единствениятслучай, когато два последователни романа от поредица печелят наградата Букър в две последователни години.

The Last Days of New Paris на Чайна Миевил. Последните две книги на Миевил бяха сборник с разказии новела. Беше крайно време за нов роман от автора на Градът и градът.

Europe in Autum на Дейв Хъчинсън. Когато излезе (2014), този роман се четеше катофантастика: Европейският съюз се разпада на стотици пост-националнимини-държави, които влизат в комплексни love-hate отношения помежду си. Сега,през лятото на 2016, същата книга започва да се чете по друг начин.

Ситуация след ситуация на Тео Чепилов. Всепомитащата вълна на носталгията достигна и долегендарното десетилетие на 90-те, както би трябвало да е очевидно за всеки,който се поразходи по която и да е централна улица на който и да е европейскиград: черни клинове, скъсани дънки и прически, които щяха да бъдат на мястотоси на главата на Ванила Айс. Написването на първия сборник с разкази на ТеоЧепилов му отне почти двадесет години (което пък не би трябвало да изненадвавсеки, който го познава), но тази книга нямаше как да се появи в по-подходящмомент.

Милен Русков

На фона на комично ниското ниво на българскаталитература, Милен Русков е общо взето единственият български писател, който сеотнася сериозно към работата си – и това си личи. Разбира се, никога не е къснода оплескаш всичко, което си постигнал през живота си, но аз си оставамоптимист по отношение на предстоящия му роман.

Захари Карабашлив
Всичко започна с 18% сиво истигна до главния редакторски пост в издателство Сиела. Защото знаем, че си челромана му, ще ти намекнем, че има шанс сборникът му Симетрия да ти хареса ощеповече.

Оставих те да си отидеш на Клеър Макинтош, защото няма да типозволи да си отдъхнеш до последната страница. Защото е свежа, изненадваща,мрачна, смислена, дълбока, типично британска и е написана като сценарий нафилм. Защото е криминална история, коeто е нещо повече от поредното криминале,и трилър, който носи в себе си истинска дълбочина.

Високите планините на Португалия, защото Ян Мартел,авторът на Животът на Пи и носител на награда Ман Букър за 2002 г. умее да разказва за любовта, загуба,приятелство и смисъла на цялата тази бъркотия на човешкото.

Ритуалът, защото е трилър, написан на световно ниво, а авторъте българин Радко Пенев. Защото е увлекателен, достоверен, исторически,представящ вярванията на траките, без излишни спекулации и патриотарски теориироман. Визуален и действен – готов за филм.

Брит-Мари беше тук на Фредрик Бакман, автор на абсолютниябестселър Човек на име Уве – защото е роман, който говори за обичта къмживота, футбола и радостта от новите начала.

За писането наСтивън Кинг, защото е шибаният Стивън Кинг и, когато става въпрос за писане, тойзнае какво говори.

Иво Иванов

Хроникьор на доброто, възвишеното и силнотоу хората. Търсач на истинските истории от живота, които, веднъж разказани, тивръщат вярата, че нещо хубаво все пак е възможно.

Несломен на Лаура Хиленбранд – невероятна!

Една страхотна лятна книга на Стиви Хамилтън. Казва се The second life of Nick Mason. Няма да промени живота ти, но ще ти достави голямоудоволствие. Това е леко фаустовка история, по която определено трябва да сенаправи филм, защото е много кинематографична и пълна с действие книга.

Една от любимите ми леки книги за четене, но и смислени, книги е Last Words на Джордж Карлин. Задължително добавям и Пълна анархия на Уди Алъни A Hologram for the King на Дейв Егърс.

Тео Чепилов
Той е творчески пътешественик, създал и написал повече неща, отколкото можеш да си представиш. От времето, когато списанията бяха религия, през Ренесанса на българските сериали до онлайн медиите и маркетинга. Тео ще ти напомни за нещата, които имаха смисъл.

За какво говорим, като говорим за любов на Реймънд Карвър. За мен Реймънд Карвър е абсолютният майстор накъсия, тъжен разказ – само с няколко думи той успява да те вкара в ситуация, соще няколко придвижва историята напред и преди да разбереш какво точно се еслучило, вече сълзите напират в очите ти. Най-странното е, че колкото и даизглеждат невъзможни за снимане, разказите в този сборник са основата за единот най-любимите ми филми – Short Cuts на Робърт Олтмън. Малка част от заглавния разказ пък е пиесата, която поставят вBirdman, не знам дали това се брои заекранизация. При всички случаи това е един от най-великите сборници с късапроза на всички времена.

Пари на Мартин Еймис. Без да е класика на класиките, мен лично тазикнига ме уцели на 250%. Все пак цялата история се върти около английско деграде,което се разбива ден и нощ в Ню Йорк, някак си успях доста да се отъждествя сгероя. Най-великото постижение на Мартин Еймис тук е сатирата на паричнитевзаимоотношения в обществото ни и най-вече безумният начин, по който винагипреследваме кинтите, а те непрестанно ни се изплъзват. Между другото книгата еписана през 80-те, вдъхновена от работата на писателя по безумния ретро сай-файфилм Сатурн 3 – може да се каже, че епо действителен случай.

High society на Бен Елтън. Това е роман, който разнищва наркотиците всъвременния свят, през всички възможни гледни точки. Сред линиите в мулти-плотисторията имаме политик, който решава да легализира всички видове забраненисубстанции – от хероина до марихуаната; поп звезда, който е меко казано закачени момиче, превърнато в наркоманка, за да проституира. Въпреки тежката тема, HighSociety по-скоро е черна комедия, но ако имаш каквото и да е отношениекъм наркотиците, със сигурност като я свършиш, ще прекараш известно време вразмисъл. За щастие всичко вътре е поднесено с толкова много ирония инеочаквани обрати, че буквално е от типа книги, които не можеш да оставиш. Залафчетата по-добре да не отваряме темата – Бен Елтън е сценарист на Черното влечуго с Роуън Аткинсън, мисля че това казва всичко.

Дванайсет странстващи разказа от Габриел Гарсия Маркес. Това е един от любимите миписатели и в някои мои разкази доста си личи влиянието му. Strange Pilgrims или Дванайсет странстващи разказа със сигурност е сред любимите ми негови неща. Самиятфакт, че е сборник с пренебрегнати творби, който е издаден години по-късно,също добавя допълнителна ценност за феновете – нещо като B-sides компилациите набандите. Много ми харесва сюрреалното, леко приказно усещане, което повечето отистории създават и онова чувство, което на испански описват с непреведиматадума „малегриа” – тъжно щастие.

Нетаен агент – Дино Динев. Винаги съм изпитвал странно привличане към разказитеза Студената война, а автобиографията на топ агента от „едно време” Дино Динев– Джими със сигурност е златна мина за тях. Аз вече съм го ползвал завдъхновение в един сценарий и със сигурност бих написал филм и по тази книга –вътре има всичко за един истински шпионски трилър стил Мъжът от U.N.C.L.E., но една идея по-сериозен. При всички случаи,ако обичате истории, които не влизат в учебниците и можете да гледате на близкотони минало със здравословна доза чувство за хумор, това е една задължителнакнига.