•
19 октомври 2015
Августин не е фен на Егоист, но идва навреме за партито
Аз съм егоист
Да уточня едно нещо. Аз не съм израснал с Егоист. Когато списанието е започнало да излиза, още съм молел майка ми да неми обува чорапогащник под панталона, а когато е било вече култово, съм събирал листчета с кечисти ипредставите ми за яко списание са се изчерпвали с Тийнейджър Love. И докато старите егоистиса писали каноните на ърбън лайфстайла, използвайки двайсет чуждици за думата „готин”,аз съм повръщал от патронче Савой някъде из дебрите на детските дискотеки вподлеза на НДК. Така е. Още нещо – нямам лична история в тоалетната на бар 703,не съм друсал синтетики в Ескейп, не помня и джойнтът някога да е бил левче, аза Спартакус само съм слушал легенди. Пропуснал съм и ореола на хероина, исексуалната революция, и в общи линии всичко, заради което си струва да сеживее. Човек винаги се ражда прекалено късно за голямото парти и каквото и дави питам, със сигурност ще ми кажете, че нищо не знам. По дифолт. Разбирам ви.
Да, обаче 13 години след написването им, революции няма.
Егоист го нямаше през целия ми по-осъзнат живот и не ми е липсвал особено. Това е все едно да ти липсва някаква далечна леля,за която само са ти разказвали. Изпитваш уважение, все пак баща ти говори стакъв трепет за нея, а майка ти дори се изчервява леко, но не си я виждал, нети е плела пуловери, не ти е пекла сладкиши и не ти е давала пари за Коледавместо подаръци. А такава леля не се обича лесно. Веднъж обаче по неведомипътища се запознахме лично. В един летен ден в един роден къмпинг в еднадвуместна палатка срещнах една вече-не-девойка, която беше по-възрастна отмен само с няколко години, но излъчваше онази характерна„аз-съм-израснала-с-Егоист” надутост. Впоследствие се оказа, че действителноима няколко броя под леглото си, които аз с харектерната си „аз-пък-съм-от-Перник”бързина на ръцете, присвоих. Броевете бяха от 2002-ра с корици на Д2, Нети иМиленита (която не е мръднала). Изчетох повечето статии и ме обзеха смесеничувства. Смислени критически текстове, писани искрено, след които ти идва дастанеш от дивана и да поведеш революция, примерно. Да, обаче 13 години следнаписването им, революции няма. Едновремешните автори са посивели леко, неживеят в България, появяват се все по-рядко в медийното пространство или састанали професионални мрънкачи. Излиза, че за тези години всичко е било казано,много е било написано, малко е било направено и май нищо не се променило.
Аз ли къде съм в цялата тази картинка? В София след 6 години гастарбайтерстване, в гъзарска редакция на Егоист, вече достатъчноголям, за да не нося чорапогащници под дънките си, в един удобен диван спълнолетно уиски, свита цигара и лаптоп. Дървенофилофствам за каузи, бъдеще,дефицитите на смисъл, визия и стил, малките души, путките като женски половорган и вид мъжко поведение. Косата ми все още е черна и съм в настроение зареволюции.
Знам, че култът не вирее добре в сегашно време и че нещата никога няма да бъдат същите, но може пък и да се окаже, че хората на25 сме се родили точно навреме за голямото парти.
