В следващите редове ще надникнем в процеса на подготовка на предстоящата ни лекция в Дома на киното – Автори и произведения, преобърнали света на изкуството, разкривайки някои от авторите и произведенията, за които ще говорим по-обширно в събота. Намерението ни е да покажем колко необятна може да е представата за художествена дейност, както и да „разшифроваме” някои от ключовите фактори, формирали изкуството такова, каквото го познаваме днес – необятно и противоречиво.

Тази картина на Едуар Мане, с внушителните размери от 208 х 264 см., често се възприема като първата модерна творба в историята на изкуството! Твърдението подлежи на дискусия, но, без съмнение, в нея ще открием множество дръзки провокации, които откровено втрещили парижани при излагането й в т.нар. Салон на отхвърлените през 1863 г.

Например, женската голота дотогава винаги е присъствала в живописта през митологични образи, докато тук персонажите и ситуацията изглеждат съвсем реално, някак ежедневно дори. Мисълта, че това може да са действителни хора, е била изключително смущаваща, а „безсрамният” поглед на централната женска фигура, вторачен право в публиката – сякаш взискателно изследващ реакция на зрителите – допълнително изостря неудобството.

Има още множество любопитни факти – тях, както и редица чисто художествени решения, силно новаторски за времето си, ще коментираме по-обстойно тази събота.

Сезан е истински оценен едва след 50-тата си годишнина. Пикасо го нарича Бащата на всички нас – и то с пълно основание. Неговите идеи за начина на изграждане на образа вдъхновяват много от живописните експерименти от началото на 20-ти век, включително кубизма, футуризма, конструктивизма и т.н.

За Сезан живописта трябва да е по-аналитична и затова той създава абстрактна система за „деконструиране” или обобщаване на образа чрез геометрични форми. Огромният екран в Дом на киното, който използваме за лекциите ни, позволява отлично вглеждане в подобни детайли! Тогава думите придобиват съвсем видим смисъл.

Немислимо е да пропуснем родоначалника на концептуалното изкуство – Марсел Дюшан и неговото най-известно произведение Фонтан (1917). Всички съвременни художници припознават Дюшан като отправна точка за съвременното изкуство. А той самият, иронично, прекарва голяма част от живота си в игра на шах! Често тук показаният писоар е причина за почуда и противоречиви мнения от страна на зрителите – логично е да си объркан, ако историята му не е достигнала до теб.

Дюшан създава нов тип естетика. Като контрапункт на естетиката на „ретинната еуфория”, както той нарича творбите, възприемани изцяло чрез зрението, Дюшан посочва една напълно нова вселена с неизчерпаем потенциал – „интелектуалната естетика”, където идеята на дадено произведение е по-важна от самия обект, изложен пред очите ни. Най-интересното обаче е как стига до тези мисли и защо те се оказват така ценни за изкуството?

Това е нестандартен избор, защото авторите и акцията са слабо познати. Въпросните господа са представители на първото радикално интелектуално-художествено движение след Втората световна война – това на Летризма.

Какво е Аферата Нотр Дам? Единият от четиримата – Мишел Мур – по време на Великденската литургия пред парижката катедрала Нотр Дам (цялото действие се излъчва по телевизията), се промъква незабелязано и се качва на централния амвон, облечен като доминикански монах, за да изрече дълга богохулническа антипроповед, след която присъстващите обезумяват и едва не го разкъсват.

Една много ранна публична провокация, в чиято дързост бихме провидяли съвременни примери, като руските Pussy Riot, да кажем. Става дума за силно противоречив сегмент на съвременното изкуство, който обикновено е натоварен с различни социални и политически каузи.

От 1965-та година художникът рисува цифри – започва от 1 и целта му е да стигне до безкрай, като за „безкрай” определя своята смърт! Винаги рисува с бяла боя, а всяка цифра изписва с две последователни движения на ръката. Първото платно, върху което твори, е чисто черно и всяко следващо е с минимален нюанс по-бледо. В края на живота си буквално полага бяла боя върху безцветни платна. Рисува всеки ден до кончината си през 2011 г. Последната изписана цифра е 5 607 249… Оставяме тази творба с отворен край – помислете защо, според вас, тя е толкова значима и с радост ще чуем мнението ви тази събота!

Още преди да стане съпруга на Джон Ленън, Йоко Оно създава произведения, които са част от традициите на две от най-важните художествени движения, съзрели през 50-те и 60-те години на 20-ти век – това на Ситуационизма и Флуксус.

В Cut Piece Йоко Оно застава на сцената и позволява на всеки желаещ от зрителите да излезе и да отреже с ножица част от облеклото й, докато тя седи неподвижна. Не е изненада, че накрая остава полу-гола. По-важното в случая е, че Йоко Оно дава огромна власт на публиката като фактор за осъществяването на произведението. Във фундаментален план този „хепънинг” предвещава емблематичния пърформанс на Марина Абрамович – Ритъм 0, в който югославската тогава художника предоставя абсолютна власт на публиката и споделя, че едва не загубва живота си.

Джоузеф Косут е концептуален художник, силно вдъхновен от философията на Лудвиг Витгенщайн. На пръв поглед работите на Косут изглеждат семпли и объркващи, но успеем ли да задържим вниманието си върху тях, пожелаем ли да ги изследваме, ще усетим, че към нас са насочени твърде значими въпроси относно начина, по който възприемаме света. На лекцията ни ще поведем присъстващите към някои от тези „кодирани” послания.

…Какво се случва, когато едно произведение на изкуството се окаже неразличимо от обикновени обекти, които можем да открием във всеки  супер маркет?… Какви проблеми поставя това?…

Точно тези „кутии” на Уорхол се оказват повратни за историята на изкуството. Неочакван съучастник в процеса е философът Артър Данто, който лично посещава изложбата с Брило през 1964 г. и двадесет години по-късно пише текст, посветен на „Края на историята на изкуството”. Тема с необятен потенциал за размишления както върху природата на изкуството, така и върху природата на човека.

Тино Сегал е от онези автори, които или са обичани, или са ненавиждани – рядко има средно положение. В момента той в началото на 40-те си години и е световно разпознаваем с перформативните си произведения, от които никога не остава материална следа.

Ето и един пример на странните ситуации, в които ни въвлича авторът. Представете си, че влизате в музея Гугенхайм в Ню Йорк и в миг осъзнавате, че той е абсолютно празен. В различни етапи от престоя ви там към вас се приближават хора на различни възрасти, които ви подтикват да дискутирате темата за прогреса.

Точно така „изглежда” работата This Progress на Сегал от 2010 г. Докато се разхождате из празната сграда и случайно се заговаряте с непознати хора, в един момент осъзнавате, че току-що сте преживяли самата творба. Доста необичаен модел на общуване между изкуство и публика.

© 2010 Scott Rudd
www.scottruddphotography.com
scott.rudd@gmail.com

С The Artist is Present Абрамович се превърна в поп звезда, съответно и качественото съвременното изкуство никога дотогава не бе попадало в кръгозора на толкова широк спектър публика.

Често питаме присъстващите на лекциите ни защо според тях този уж обикновен контакт „очи в очи с автора” се оказва искрено въздействащ за много от седналите срещу нея. Истински впечатлени сме как хора, които нямат нищо общо със света на съвременното изкуство, споделят разнородни наблюдения, далеч по-интригуващи от нашите собствени или тези на специалистите.

На 30-ти септември (събота) от 14 часа – в Дом на киното в София ще проведем тази първа лекция за сезона – Автори и произведения, преобърнали света на изкуството. Фокусът ни е върху модерното и съвременното изкуство, а характерно за събитията ни е, че те са насочени към широка непрофесионална публика – стига да сте любопитни, заповядайте и, уверяваме ви, ще се почувствате на правилното място! Преживяването е силно визуално, а атмосферата е съвсем свободна, свежа и неформална.