Със сигурност мина известно време, откакто Джоели Итън Коен правиха изцяло комедиен филм. Не, че в лентите им от последнитегодини Непреклонните (True Grit), Сериозен човек (A Serious Man) и Истинският Люин Дейвис (Inside Llewyn Davis) липсват забавни моменти, но Аве,Цезаре! си е чистокръвна комедия – по всички възможни параграфи. При това в типично Коен стил – едновременно много умен и умишлено глуповат филм. Иначе казано- сатира, брато.

С носталгия по 50-те и вдъхновен от реални личности, филмът ни пренася в Холивуд и “драмите” на голямо киностудио. Еди Маникс (Джош Бролин), в е известен като най-големият fix-er на проблеми от всякакво естество във филмовата индустрия,преживява повече от натоварени дни. Докато се опитва да откаже цигарите зарадижена си, му предлагат страхотна нова работа в авиокомпания иотвличат топ звездата на студиото Беърд Уитлок ( Джордж Клуни), който се снима внай-касовия филм по онова време и играе ролята на Цезар. Похитителите сеподписват просто като „Бъдещето“ и искат откуп. Като, разбира се, през това време Еди не трябва да забравя да се погрижиголемият режисьор британски гъзар Лорън Лоренц (Ралф Файнс) да работи спокойно,мюзикълната звезда ДиАнна Моран (Скарлет Йохансон) да прикрие извънбрачното сидете, каубоя с китара Хоби Дойл (Олдън Еренрайх) да направи успешен трансфер отуестърни в драми и всичко по-пиперливо да остане скрито отблизначките-колумнистки Тора и Тесали Такър (Тилда Суинтън).

Достатъчно „капанчета“ са заложени, за да върви динамично и с обрати историята. Но най-хубави си всички неща, които се случват сякашмежду другото. Намигването към цяла една ера в Холивуд с великолепни епизодикато този с танцуващите моряци и изключителния Чанинг Тейтъм, който пресъздавалегендата в жанра Джийн Кели. Всъщност повечето герои са вдъхновни от истинскизвезди в миналото, но щипката Коен магия, с която ги поръсват във филма, гиправи абсолютно уникални персонажи.

Холивуд е религията на американците, изпълнена скрасота, суета и образ, който трябва да се поддържа пред обществото, но немалкозаигравки има и с класическата религия и житието на Христос. Не липсва иинтрига с комунизма, СССР и противопоставянето на цяла една друга идеологиясрещу капиталистическата машина и нейното проявление – холивудското студио.

Винаги съм харесвала вниманието, което Братя Коенотделят на сценарната професия още от култовия филм Бартън Финк и без да пускамспойлери, само ще каже, че и тук има моменти, в които всеки пишещ човек от ЕлЕй до Ел София ще изпита емпатия и задоволство.

Освен изброените от каста имена, като гръм минаватДжона Хил, Кристоф Ламбер и Долф Лундгренд (!), затова дръжте очите отворени,особено за съпругата на Джоел, Франсис Макдорманд, с епизодично включване катомонтажистка.

Посланията на Аве, Цезаре! се прокрадват междуредовете, маскирани в римски сандали и много трудно биха се закачили за зрителяот първо гледане. Точно поради тази причина този филм по-скоро ще бъде страненза аудиторията, не защото тя е глупава, а защото това е от онези киноизживявания,които вървят не с пуканки, а са доста по-личен експириънс. 

Филмът откри Берлинале преди броени дни, а каквинагради предстоят за четирикратните носители на Оскар Братя Коен, само времетоще покаже. От най-заслужилите всъщност ще бъде операторът Роджър Дийкинс, който отИзкуплението Шоушенк насам е жива легенда и го доказва за пореден път.

Никой не иска да знае как работят илюзиите, особенотези, с които доброволно живеем- филмите и техния блясък, защото тогаванаистина трябва да се сблъскваме само с реалността. Братя Коен много умело ипочти приказно ни превеждат от другата страна, дават нида надникнем и отново ни връщат на зрителското място, за да вярваме във всичко,в което искаме да вярваме. Аве!

по кинатаот 19 февруари