След безпаметна вечер, се събудих с минорна сума двулевки и чувство за вина. Днес беше денят, вкойто щях да се впусна в коледен шопинг, а за нещастие снощи профуках парите си. Разполагах само с десет двулевки. Десет монети, които да обърнат нещата в мояполза. Запътих се към единствения и наистина последен вариант, към който всички, впристъп на отчаяние, се обръщат.

Илиянци.

Освен за пиратки, картинки с кечисти и гумени топчета, не помня да съм стъпвал за друго там. “Не е малко” – помислих си и влязох през задния вход. Веднагазабелязах, че нещата вече не са същите. Входът е на няколко метра разстояние от мястото,на което беше преди и голям брой от магазините ги няма.

Оказа се обаче, че вътре нищо не се е променило. Още с влизането ме удря банерът „Изберете Българското!” с лого adibas под него. Първотонещо, което прикова вниманието ми, беше ето тази сергия с мартеници, които се предлагаха2 лева метъра;

Пластмасовият манекен,фен на Чикаго булс не пожела даотвърне на въпросите ми, дори след като му показах двулевката, затова се опитахдемонстративно да повдигна една мартеница от тезгяха с идеята да привлекавниманието на продавача. Появи се веднага. Мургаво момче, на около 20 години. Питахго защо, аджеба, продава мартеници през декември, той отвърна, че това е конец-ДядоКоледа и че си е точно за празника. Замислих се, че може да стане и конец-ЦСКА,конец-Полша или Индонезия, конец-каквото си искаш. И евентуално, веднъж вгодината – конец- мартеници. Реших да не отделям твърде много енергия за подобниразмисли и продължих. Малко по-надолу бях посрещнат от мъжко бельо, изложенотака:

За невероятната сума от 2 лева и вие ще можете да се наслаждавате на невероятнитесърбежи, които ще ви причини този ташакодържач, произведен в България. Кактовиждате, бельото марка ЕМИСА (демекеми, са, опитахме се, к’во толко’?) върви в комплект с пластмасова тазобедренастава, която можете преспокойно да монтирате вкъщи и да разказвате легенди народнините си, дошли по празниците, за „оня пък, когато бех в Илиянци”.

След един десен завой бях в истинската част на Илиянци. Тоест там, където вечеима магазини и отляво, и отдясно. Магазин за въдици предлага пиратки, дамски чанти и ръкавици втораупотреба. За такъв маркетинг говорим.

Въпросните ръкавици втора ръка ми направиха огромно впечатление със звучното сииме и не можах да ги подмина.

Невероятното на тези ръкавици е, че те де факто са ползвани от някой друг и донякаква степен вероятно съдържат неговия генетичен материал. Веднага се отнесох и сипредставих как бих могъл да ги използвам, за да очистя някого, да ги оставя наместопрестъплението и да натопя някой невинен човек, който просто си е продалръкавиците на грешния купувач. Изразът “Да хвърлиш ръкавицата”внезапно придоби нов смисъл…

Говорейки за очистване на някого, понякога се налага да скрием тялото. Защастие Илиянци не ни оставянеподготвени и предлага този инструмент:

С модерната си ръкохватка, този тенекиен приятел ще бъде идеален за създаванетона ръчно изкопана дупка, в която да скрием тленните останки на горкиянещастник, дръзнал да разпали гнева ни. Богатият избор на цветове (дори чистоестетически) също помага в избора, за да може това оръдие на труда да си отива спръските кръв по дънките ви.

Ако си търсите мотив запосягането върху друг човешки живот, то нека ви запозная със следващия продукт всписъка: висококачествени вълнени чорапи по 2 лева броя (AKA всички внучета, щат нещат, ще получат по един такъв чифт от баба за Коледа. Ще се брои и за НоваГодина – по чорап на празник – стига им).

Собственикът на сергиятаявно има висше по маркетинг и е успял да създаде пакетна сделка, с която даангажира хората с покупка на определено количество. Но след проста математика,един чифт е два лева, а това е, което всъщност ни интересува.

Тъй като тази зима е доста топла и все още не сме видели даже първия сняг,редно е да се запасим с поне един флакон фалшив:

Прекрасното съчетание от карциногенни химикали, отрови, водещи до импотентност,оплешивяване и рак на капачката, предоставя на вас и вашето семейство уникалнатавъзможност да прекарате тази Коледа на семейно пътешествие към химиотерапията.И то само за два лева! Grabo пасти да яде сваучерите им по 2 бона, тук е истинската сделка!

Какво обаче би бил Илиянци безпромоции?

В чест на истината намерих една, но за съжаление всичко от 2 лева бе свършило.Почувствах се излъган и онеправдан. Отидох дотоалетната от 50 стотинки 4 пъти, за да компенсирам загубата си.

Радиото започна да въртиКриско, след което го прекъсна и подкани всички собственици на магазини даправят безплатни подаръци на клиентите си, за да им е по-щастлив празникът. Азподаръци не видЕх. На следващия щанд обаче се спрях за повече време. Имаше пластмасовифигурки, желирани джиджавки, гумени лепки, всякакви боклуци за жълти стотинки.Но в един ъгъл видях кашон, който ми направи впечатление със специфичния си жълтеникавцвят.

О, да. Удари ме носталгията. За мигизживях всички прекрасни моменти, които съм имал – разбира се, с джойстик в ръце. Дните, в които тайно сепромъквах покрай майка, докато спи, за да играя на танковете. Или когато сименкахме дискети из училище и в съседните блокове. Тези малки парчета пластмасас текстолитова платка вътре съдържаха нещо повече от няколко килобайтаинформация. Те съдържаха спомени. Нови и стари. Измисляхме си истории занезнайните герои, щъкащи по екрана. Водехме си километрични записки с пароли икодове за по-напреднали нива в някои игри…

… А сега, лежаха взатънтен кът на щанд на Илиянци и се продават по … 50 стотинки броя. За 2лева си купих 4 дискети, една от които е инкогнито, надявам се да е нещо яко.

Едно не мога да разбера –винаги тези дискети са съдържали всичко друго, но не и точна картинка на игратавътре. Това и до ден днешен за мен си остава мистерия.

Горчивият вкус в устата,породен от цунамито носталгия, което тъкмо се беше поуталожило, трябваше да бъде отмит и първото нещо,което видях, са пуканки.

Защото всеки отива на Илиянци зашоуто в мега Чинг Чанг Чунг мол, където се чува, че китайци и араби тайно си правят битки за териториално надмощие и клиенти.

Пуканките се предлагат вдва вида, очевидно. Едните са Lolibon…? Дори google не успя да ми помогне в търсенето натази дума, но ми звучи сходно с Bonibon, евтини турски бонбони, дето вървят с фунийка. Ивсе пак. Защо този надпис е на кутия пуканки?!

Игнорирах Lolibon-а и се фокусирах над политическикоректните пуканки до тях. За 2 лева мога да си взема два броя пуканки с коренен жител на Америка, който гордозаявява, че ги обича. Мхм, да. После да не се чудите защо камерата се ефокусирала на хората в бекграунда.

И на последно място, но не и по значение – пиратките.

Пиратките са ми любим артефакт от времето, когато все още имаше сняг и бешетрудно да догониш децата, фанатично мятали пиратка под балкона ти.

Тогава се събирахме малкигрупи дечурлига и от кварталната бакалия изпод тезгяха вземахме гърмялки по петстотинки броя, за да можем спокойно да късаме нервните окончания на всякосъздание с централна нервна система в 5 километра радиус. Златен век за детскатакултура, когато намирахме грандиозно удовлетворение в това да сложим пиратка впластмасово шише и да го гледаме как се пръсва на съставните си части.

Сега времената са други. Кутия пиратки е два лева. Това са сто гърмялки заскромните 2 лева, тоест – две стотинки броя. Значи бакалиите в Надежда са ни цакали със 150% печалба,хиени мръсни.

И така, коледният мишопинг приключи. Двулевките свършиха. Торбата ми е пълна.

Весели празници…ци…ци…