Помня баба. Ставаше много рано и внимателно забърсваше огромното като шкаф радио – с бели копчета и дървени резби по края.След това правеше чай и попара с мляко, слагаше отново плетеното покривало нарадиото и съвсем леко натискаше тежките, подобни на малки бетонобъркачки Родина1000 копчета на шкафа. Утрото започваше с класическа музика. На Лудвиг ванизкарвахме козите на паша и събирахме дарадонките от кошарата, а на Джакомо Пучиниги връщахме обратно. И така цяло лято. Козите бяха класици, баба знаеше именатана всички кметове в селото, а ние имахме радио. Откъдето и да го погледнеш, това си беше гъзария.

На 25 януари официално честваме Световния ден на средстватаза масова информация и Деня на българското радио. И докато в момента всички говорят по радиото, а малко слушат, историята му е доста героична – и то, като нас оцелява през комунизма, но и дава своите жертви. Затова пък ние си припомняме едни по-светли времена, когато радиото беше нещо, заради което си струваше рано сутрин да си изсърбаш цялатапопара, барабар с каймака. И вперваме поглед дори и по-назад – когато да говорят по радиото са можели малцина. И след това:

Снимка: Flickr

БИЛЕТ №564

Аз нямам средства нито запътуване, нито за храна и квартира в София. Децата ми ученици ще останат сами вРусе. Аз сам им приготвям храна и в моето отсъствие из Русе за София нямам дажеедин лев да им оставя да си купят дърва щом застине времето, понеже са с летнии окъсани дрехи.

ГосподинМинистре! В няколко писма съм изложил високото значение на апарата ми. С менесе повтаря същата история, каквато и с много други изобретатели, които са умиралиот глад. Жално ми е, че неволно ще бъда принуден против налични интереси застраната ни да се съглася с чужденци-капиталисти по реализиране на хубавия миапарат…

Годината е 1902, мястото Русе. Учителят-пенсионерАтанас Тодоранов всеки ден ходи до местната поща с окъсаните си и пробити надясната подметка обувки и отчаяно чака отговор на горните редове. Ден след ден,служителите клатят глава и недоумяват какво е толкова важно. За Тодоранов обаче,животът от известно време трепти на други честоти. Сутрините започват сHz, а вечерите завършват с трудовете на А.С. Попов и Маркони. Последните двамаполагат първоосновите на радиото, а у нас вече има редицапубликации по въпроса. Именно те запалват родни изобретатели да експериментират с новотооткритие и да създават. Създава и Тодоранов. С двете си даскалски ръце, нашиятчовек изобретява апарат, с които може да се предава не звук, а светлив образ в естествени цветове надалечни разстояния с помощта на електрически ток. Изпраща го за оценка надържавната комисия в София и на 19 октомври тя е свикана в пълен състав, но министъръткатегорично му отказва заветните 30 лв., за да може да присъства. Следпоследната телеграма с чужденците-капиталисти обаченякак скорострелно и магично билетът №564 за пътуване във второкласно купе полинията Русе – София, е изпратен. На 30 декември същата година комисията оценяваработата на Тодоранов като перспективна и го финансира с 500 сребърни лева.Изобретението така и не стига до финална разработка и не вижда бял свят, но тоизключително се доближава до подобен апарат, за който се споменава във френскииздания, а именно телескопът на Дюсо. Комисията леко недоумява как е възможноедин бедняк-пенсионер от провинцията да създаде нещо толкова добро, приположение, че няма дори пари за билет до столицата. Тодоранов обаче тоталноразцепва мрака, защото макар и останал неизвестен, се нарежда до едни отпредтечите на телевизията. На цветната. Ей в такива смутни времена наимане и нямане, на 30 лева и купета втора класа идеята зарадио започва живота си на родна територия.

Снимка: Flickr

НАДЕЖДА ПОД ВЪПРОС

Мътните води край Варна са международнообезпокоени. Светът напредва, морето се вълнува, а на борда на българскиякрайцер Надежда започва да работирадиостанция. Първата у нас. Годината е 1911 г., като след това влиза в редовна експлоатация и първата българскабрегова радиостанция до село Франга. Усетили как скоростно се движат нещата, депутатите от двадесет и първото Обикновено Народно събрание приемат Закон за радиотои го обнародват в Държавен Вестник през 1927, а малко по-късно е регистрирана първата фабрика Тулан за производство на радиоприемници, която започва да бълваапарати за народа. Две години по-къснотехникът Георги Вълков не го свърта на едно място. Обстановката е трескава,времената – будни. Той, заедно с още дузина другарчета-инженери построяват60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София и родният ефир серадва на първите си думи: Ало, ало, тук е Радио София! През30-те, “ало” решават да кажат и редицаинтелектуалци, общественици и инженери, които основават общественатаорганизация Съюз Родно радио, а всекиден програмата започва с думите: Внимание, предавател Родно радио, София! 

Междувременно ЦарБорис III не издържа на напора и на 25 януари, 1935 година подписва указ, скойто радиоразпръскването в България става държавна собственост. За първи главенръководител на Радио София е назначенПанайот Тодоров Христов, или легендарният Сирак Скитник. В своеобразнизнаменитости се превръщат и първите говорители – МарияПопова, Петър Витанов, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова иНевена Куманова. Първите радиоактивниградове пък са София, Варна и Стара Загора, а първите три антени за радиоизлъчванена средни вълни са разположени край село Вакарел — за Радио София, крайсело Могила — за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен — за Радио Варна.Новото ни радио вече си има и сграда, построена в тогавашната вилна зона наСофия, на булевард Драган Цанков № 4,а студиата му са сочени за едни най-модерните на Балканите.

Снимка: http://retrofonoteka.blogspot.bg/

Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драгислушатели!
Започваме нашето предаване за трудещите се отНародна Република България!

Всичко хубаво обаче все някога си има край и ведна девето-септемврийска утрин, точно в шест часа, 1944 година, след лек и изпълненкато по ноти въоръжен преврат, по родното ни радио прозвучава прокламация наОтечествения фронт, гръмко произнесена от Кимон Георгиев. Започва чистка.Бърза, ефективна и не особено нежна. Радиото се превръща във верен идеологическиговорител на новата власт, а старите и неудобни – директорът до 1944 г. ЙорданСтубел, Есто Везенков и известният царскиговорител Петър Витанов, са осъдени като враговена народа и изпратени в трудов лагер. През ’53 за пръв път започваме радиовръзка, красива и романтична катоОктомврийска революция със Съветското радио и всеки петък излъчвамеполовинчасови предавания, изпратени от Радио Москва. Шейсетте – свободни на Запад са белязани у нас със заповедта на министъра напросветата и културата Начо Папазов – цялата дейност на радиото и телевизията дабъдат в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Въпреки тежкитенареждания, малко по-късно в ефира започваме да имаме и предавания на живо – появяватсе Хоризонт на вълните на младостта иСупер събота. Положението става всепо-супер, когато от радиото решават, че вече сме в по-свободните 80 години на ХХ век и пускатпървите нощни блокове, в които слушателите могат да се включват на живо и даизразяват мнението си без режисура по различни теми. Както се сещате, това водидо сериозни гафове и не след дълго ДС се заема с административни наказания исериозни разследвания, както на водещите и на другарката Дория Павлова,която се обажда в 00:53 минути на 19 февруари 85-та и използва най-забраненатадума в държавата, другари. Свобода на словото.

Снимка: http://retrofonoteka.blogspot.bg/

Дами и господа, добър ден!

Това са думите, които взривяват ефира и караттелефонните линии на радиото буквално да прегреят. Произнася ги Петко Георгиев.Месецът е ноември, годината 1989 г. Другарите и другарки, вече са капитулиралиот своята дружба. Тя ги стяга, тежи им и им стиска за гърлото, като якички напионери и комсомолци. Те вече са дами и господа, а радиото официално им гонапомня. Моментът е епохален, Петко Георгиев не крие емоцията си зад микрофона.Ефирът ликува, без да знае, че не след дълго ще следват финансови съкращения,закриване на програмите Орфей и Знание, а през 1998 и закриване нарегионалната програма Ефир София.Въпреки всичко радиото тържествува. Появява се Канал Ком, първата частна и леко незаконна радиостанция в Пловдив,след това на сцената прозвучават Радио Витошаи Радио FM+, а ефирът окончателнопредлага хляб и зрелища и разбира се – музика за народите. По много.

Днес слушаме онлайн, ако изобщо чуваме, а пък акорешим да чуем, често няма какво. Говорните формати в повечето радиа или никаквиги няма или ако ги има, положението е малко като на Евровизия – много желание, но никога финал. Разбира се, има иизключения и Слава богу, защото в противен случай и крайцерът Надежда би потънал сам и 30 лева небиха оправили сметката на разочарованата история. А на нея – понякога исамо радиото й стига.