Лято е. И кичът, както казва Мечо Пух, е сладък като мед и се вижда два пъти повече.

Да си спомним проф. Иван Славов:

“Очевидно кичът е явление, което не може да се изкорени, не може да бъде убито. То е много по-силно от всеки един. Преуспяват героите на кича. Те са фаворитите. Ние живеем в един политически, културен и обществен миш-маш”.

Професорът има и определение за кичоносците – “Кичман – простак с претенции”.

Най-новата българска звезда се казва Сузи. Но би било проява на кич дори да ти обясняваме коя е.

Но няма как да подминем това. Когато си напълно бос по темата как трябва да се държиш по етикет публично в обществото, което те е избрало на най-висшата представителна позиция, се получават парадоксални ситуации като тази.

Кичът, уважаеми, е да си избран за президент, а да се популяризираш в образа на бъдещ закупчик на джапанки за базара Илиянци.

Възниква отново въпросът, стар като – “яйцето или кокошката”. А именно – от управляващите ли идва проблемът с турбо селяндурщината или всъщност турбо селяндурщината издига за свои представители турбо селяндури?

А президентът е летец. Наистина важният въпрос е за какво отиват парите от нашите данъци. Копнеем ли изтребители?

Да, кичът, апропо, има и това свойство – да е забавен. Смешен. Да можеш да му се усмихнеш. Докато усмивката разбира се не стане зловеща.

За 10 години в ЕС, масовото ниво на съзнание свързано с урбанизацията по-скоро клони към Скопие, отколкото към Будапеща, например. Сещате ли се за скулптура, паметник, пластика в градска среда, която е съвременна, модерна, или поне свързана със съвременността? За сметка на това имаме величествения булгар-булгар nightmare със светещите очи. И още подобни кич забави идват.

Това е може би в бъдещето. А настоящето е това:

А може би трябва да ни успокоява фактът, че съседа продължава да действа с тежък диктаторски уклон?

Но, така или иначе, и както винаги:

 

Междувременно, можем да потъгуваме заедно с останалото от Linkin Park.

А за да бъде отново щастлив, на човек понякога му трябва толкова, толкова малко…

Остави ги тези. Време е за движение. За промяна.

А промяната, както е казал Сър Робърт Милфорд Джуниър, е въпрос на пътешествие. Въпросът е дали си пътешественик?

А някои започват най-голямото си пътешествие след като напуснат този свят физически.

Но, до тогава, имаш толкова много време, че можем да ти пожелаем да ползваш лятото по предзназначение. И със стил!

И накрая нещо наистина оптимистично. Човекът може всичко!

До утре!