Притихнали в нервно мълчание и изпълнени с особено благоговение, изгледахме половината от 18-те части на Twin Peaks: The Return. Ето всичко, което разбрахме или поне си мислим, че разбрахме.

Наскоро един отличен наш приятел (по професия и призвание – психолог) сподели нещо изключително интересно:

„Този сериал не трябва да бъде мислен, той трябва да бъде сънуван”

Абсолютно вярно. Немалко сцени, но и цели части (спомни си епохалната Част 8) в Twin Peaks: The Return са по-скоро преразказани сънища, богато отрупани с метафори и символи, отколкото логично свързана истории.

Разбира се, не само ние виждаме нещата така. Самият Линч казва, че гледайки филмите му, винаги трябва да си оставяш „възможност за сънуване”, а други психолози правят своя юнгиански анализ на Twin Peaks вселената, сравнявайки агент Купър със шаманите, които умеят да напускат телата си, да посещават други светове и да се борят със зловредни за племето сили.

Въпреки всичко, хората са обсебени. Те не могат просто да сънуват сериала, те седят, вперени във всеки детайл – от картините по стените до музиката в бар Roadhouse (или Bang Bang, ако предпочиташ) и на тази база градят своите теории.

Теории, теории, теории…

Всяка част бива разкъсвана на малки парчета, подреждан и преподреждан като особен пъзел в стотици YouTube клипове, сайтове и блогове, често посветени изцяло на разгадаването на Twin Peaks космологията.

Така беше и с първите два сезона, но тогава интернет беше млад, а сега е пораснало, хиперактивно дете. Затова и днес анализите и теориите се разстилат като истински океан. Много от тях са неточни и абсурдни (например че Добрия и Лошия Купър пребивават в съвсем различно време), но пък други са изключително точни (мнозина намекнаха за огромното значение на снимката на ядрена експлозия в кабинета на Гордън и забелязаха черните духове-скитници още при първите им секунди на екран).

Неминуемо, ние също се опитваме да анализираме и да подреждаме този гигантски пъзел – седмица след седмица.

Очаквахме Twin Peaks: The Return с огромно нетърпение. И се надявахме на най-доброто, като едни от нас искаха по-скоро сладки, ясни препратки към Сезон 1, а други – поне малко разплитане на мистериите, загатнати от Купър, Гиганта, Джуджето и Уиндъм Ърл.

Получихме нещо абсолютно различно. Както казва самият Кайл Маклолклан – „Мнозина очакваха завръщане към онзи Twin Peaks, който помнят. Ние обаче не се стремим към нищо подобно.”

Затова историята в Twin Peaks: The Return ни залива с неочаквани персонажи като Дуги Уайт (в чието тяло се материализира Добрия Купър), специален агент Тамара Престън (певицата Криста Бел, която очакваме да видим и в България) и дори самата Даян (потресаваща Лора Дърн), която до момента беше нещо като имагинерната приятелка/любовница, към която Купър се обръщаше, записвайки на своя диктофон.

С други думи, Twin Peaks: The Return се отличи с особена неочакваност, с непредвидим наратив, който не можем да сравним нито с онзи в Изгубени (където нещата бяха просто хаотични), нито дори с великолепни сериали като Mr. Robot (защото дори в него продуценти и режисьори по-скоро играят на сигурно).

Само преди няколко месеца Дейвид Линч ни зашлеви с новината, че Inland Empire (появил се преди цели 11 години) ще остане последния пълнометражен филм в кариерата му. Разбира се, че новината бе някак тъжна. Разбира се, тогава нямахме идея какво ни е приготвил.

На практика всяка част (неслучайно Линч не ги нарича епизоди) от Twin Peaks: The Return е силно кинематографична и значително по-близка до Eraserhead или пък до Мълхоланд Драйв, отколкото до оригиналните два сезона на Twin Peaks.

С други думи, Линч си играе с нас. Първо ни плаши, че е приключил със снимането на филми, а след това, леко подсмихвайки се, ни поднася цели 18 от тях. Хитър ход, мистър Линч, наистина хитър!

И ако до момента има една част, която да обединява най-доброто, на което е способен Линч, несъмнено това е Част 8 (известна и като Gotta Light?), пулсираща в термоядрена красота, поклони пред Кубрик и усещането за едночасов, на места объркан, а на други – подчертано символен сън.

В оригиналните два сезона звучеше музика. Доста музика. От жестоките джаз ноар инструментали на Анджело Бадаламенти до страховития, сладко-тъжен глас на Джули Круз, станала известна още като „певицата в бара”.

В Twin Peaks: The Return саундтракът е изведен до следващото възможно ниво – Линч отново работи с Бадаламенти по основни композиции в отделните части, но всяка една от тях също така включва гост участие на суперяки хора като Chromatics, Au Revoir Simone, Trouble (където свири синът на Линч – Райли), The Cactus Blossoms и любимите ни индустриалци Nine Inch Nails, за които бе запазено важно място като откриващи емблематичната Част 8.

За момента шоуто съществува в състояние на попкултурна шизофрения. Критиката го обожава. Дори няма да се опитваме да броим колко сайтове и медии го определят като „най-добрия сериал в историята”, изтъквайки Част 8 като „триумф” и „връх в кариерата на Линч”.

Едновременно с това, комерсиално Twin Peaks: The Return е провал.

Почти пълен. Седмичната аудитория едва достига милион, което за компания като Showtime е равносилно на челен удар в стена.

Обясненията за това са много, но изводът е само един. Twin Peaks: The Return всъщност е успех, огромен успех. То е попкултурна бомба, каквато не бяхме преживявали отдавна. От 25 години, ако трябва да бъдем точни.
А най-хубавото от всичко е, че остават още 9 части. Слава на всички богове.

Twin Peaks: The Return можеш да гледаш всеки понеделник от 23:00 по НВО2 от 00:05 по KLO2, както и онлайн на hbogo.bg. Автобиографията на специалният агент Дейл Купър  Тайният Дневник На Лора Палмър са на пазара от издателство Бард, 21, 99 лв.