10. Юфка

Ама не тая домашната, готината хрупкава, детое като баница. Спомняте ли си една мека блудкава гадост, която даваха вучилищния стол, поднесена в метална купичка със сирене и/или захар? Е, тазисъщата гнус я взимах от едното гишенце, т. нар. „шубер“, и направо я носех надругото, където се връщаха празните съдове. Докато веднъж учителката ми въввтори клас не реши да ми набута насила в устата една вилица, щедро набола малко от омразната гнусотия.Какво направих ли? Повърнах й на ръката и съм сигурен, че завинаги съм я излекувал от подобни стремежи.

9.Червени дрехи

Разбира се, че възторжено приветствам къситечервени нощнички и дългите роклички в същата багра. Но червеното не стои добре намъж, особено в България, където се свързва с позорни асоциации от политически ифутболен характер. Червени дънки или кецове е, меко казано, немъжко. Червено сакоте прави да изглеждаш като сватбар от Столипиново. Добре, де, риза бива, аматишърт/полошърт – не, не и не.*

8.Клякане с щанга

Някой беше казал, че това, което мразиш втренировката си, е точно онова, от което имаш най-голяма нужда. Съгласявам се ипродължавам да правя същото особено важно, но отвратително упражнение, което месмазва, очите ми изскачат и ако не ми се драйфа, вероятно не съм натоварил достатъчнощангата.

7.Хоро

Танцът трябва да е секси, нали така? Хората са привлекателни, когато танцуваттанго, фламенко, кизомба, суинг и дори онази латиночалга секта,салса. А какво секси има в подскачането в редичка, държейки – в най-добрияслучай, ръката на желаната дама, докато ти се препъваш, а тя се запъхтява,зачервява и запотява? Назад в историята ни, разбираниятаза секси са били други – момците са сучели мустак и са развявали кърпички,опитвайки се да откраднат по някой свенлив поглед от мома със забрадка, няколкоката фусти, вълнени чорапи и цървули. Оттогава обаче нещата съществено са сепроменили и днес хорото е идеално за кардио в спортна зала, като алтернатива нааеробика, тае бо и Бог знае още какво. Но да го правиш на тържества и публичниместа, официално “облякан/а”, е все едно да навъртиш няколко обиколкиспринт на ресторанта и да паднеш за 20 лицеви. Ефектът е потресаващ и завизията, и за обонянието, особено като почнат да се изуват ония стягащи обувки,които се носят веднъж на 2-3 години.

6.Непоисканото видео в сайтовете

Ако кликна на дадена новина и искам да ми яизприкаже говорител, се получава парадокс – вероятно съм човек, който не четеновинарски сайтове, ами гледа емисията от 8 или в колкото там я дават. И тъйкато никога не съм бил от втория тип, предпочитам, както съм наотворил няколкотаба на браузъра, да не търся точно кой говори, за да спра гневно видеото. Ощеповече, че когато не си си вкъщи, подобно автоматично плейване нанежелано видеосъдържание, може да те постави в неловка ситуация.

Очаквано, още по-тегаво е положението срекламите. Едно време банерите си бяха ок, приемахме ги като необходимост, за дае финансово оправдано съществуването на любимите ни сайтове. После дойдохацялостните опакования на страниците – в рекламна визия. Пак добре. Сега обаче лакомиятаправи така, че преди да се заредят иначе неизмамнически и непорно сайтове, тисе отваря гадно рекламно видео, което забива за известно време, ако не цялатасистема, то поне браузъра на иначе новия ти и ъпдейтнат лаптоп. Арррргггхххххх!

5.Автомобилизмът като начин на живот

Не става въпрос за състезанията с коли пописта и обособени трасета – който иска да се убива в машина и си мисли, че товаго прави атлет, негова работа, риспект. Имам предвид срастването намъжа с неговата кола и произтичащите от това неприятни за обществотопоследствия.

Въпреки неоспоримия успех на рекламнатаиндустрия да убеди човечеството в обратното, автомобилът си остава простосредство за удобно придвижване между две точки. Без лоши чувства. Без никаквичувства – все пак е просто купчина желязо. Която води след себе си тоноверазходи, замърсява въздуха, при прекомерна употреба “те затлъстява”, скапваградския пейзаж, като е паркирана върху тротоарите и в крайна сметка притежавасмъртоносен потенциал. По принцип мястото на автомобила е на дъното на хранителнатаверига в транспортната система – след обществения транспорт, велосипедистите,пешеходците, бебешките колички, възрастните хора и инвалидите (във възходящред). Когато пирамидата е обърната, както във Фандъкова София имагистрално-Борисова България, това се отразява пагубно на качеството на живот.

Мечтая за времето, когато автомобилите ще седвижат на автопилот, а ние просто ще задаваме маршрута на GPS и ще се возим,използвайки времето за нещо смислено. Като четене на книга, например. Товавреме ще дойде в рамките на нашия живот и ще ни лиши от всички онези нелепи селяци,които се бият по кръстовищата, паркират навсякъде, карат пили или изпреварватнеправилно, рискувайки своя и моя живот, докато се опитват да дадат израз на някакво примитивномъжество, адекватно в епохи, минали доста преди изобретяването на автомобила.

4.Ранното ставане

Който го е измислил, не е прав, така да знае! В6-7-8 сутринта не се случва нищо кой знае колко вълнуващо. Освен, ако не си силягал… Селският труженик е ставал призори, събуждан от петела, запрягал еволовете и като цяло е водел нерадостно съществуване. Офисният труженик има понесъбота и неделя да се наспи, но организмът дотолкова е свикнал със Системата,че пак те буди към 8-9. Отново – ако не си се смазал от пиене в петък. Коетопък ти излиза през носа, ‘щото си като болен целия уикенд и тъкмо се оправиш, и попадаш отново в оковите на робството.

3.Зимата

Още по-неизбежна от ранното ставане. За неяедин мъдър човек бе казал, че не е сезон, а окупация. Прехласването по снега битрябвало да приключва някъде с началото на пубертета и въобще не мога да схваназащо някой би предпочел да се плъзга по снежни склонове, опакован катокосмонавт, с риск да строши я крак, я врат, вместо да го прави на далечпо-благоприятна температура и по гащета на морето. Ако нещо може да ме накарада емигрирам от България, то това е именно климатът през тези три месеца. Затова всяказима си обещавам да ми е последната тук, а не на някоя Кариба! Където няма даги има и алчните изроди, които заради приходите от тези три месеца, се опитватда съсипят прекрасните ни планини за останалите девет…

2. Наескалатора вляво

Масовият българин явно смята, че ескалаторът вметрото е увеселителен атракцион и на него се возиш редом до своя спътник,изпаднал във вълшебна омая, сякаш времето е спряло. Ако някой случайно бърза,то той ще търчи нагоре по обикновените стълби, защото ескалаторът не е средствода стигнеш по-бързо догоре, ами оазис на безвремие сред трескавия ритъм на големияград. Повечето от хората, които се возят вляво на ескалатора и запречват пътяна бързащите, всъщност не са дебили, ами просто им липсва култура напридвижване, за което е виновна общината, непоставила големи табелки “Стойтевдясно!”. Защото тогава наистина само тъпаците щяха да продължават да гоправят, а те са същите, които биха паркирали на велоалея, примерно…

1. Сандалис чорапогащник

Това безумие е способно да съсипе инай-безупречната визия на една жена. И ако някой си мисли, че боса или с бабешкобежаво телесно е едно и също, зловещо бърка. Доколкото смисълът на отворенитеобувки е да демонстрира красиви ходила и педикюр, то решението да ги обуеш счорап е естетически еквивалентно на това да си нахлузиш такъв на лицето катобанков обирджия в комедия.

Ако баба ви смята, че добрият вкус изисква дане се явите на абитуриентския си бал с голи крака и вие не искате да яразочаровате, просто си сложете затворени обувки. Разбираемо е, по нейно времепрозрачните чорапи са били лукс и писък на модата. Към днешна дата дългитечорапи са адски секси, стига долу да завършват в елегантна обувка с остър връх.Освен, ако не са мрежести, което по очевидни причини е напълно допустимоизключение, употребата им със сандали може да е симпатична на малък брой ретропорно фетишисти, но в крайна сметка носи единствено послание за евтинпровинциализъм.

*Кафявата „журналистика“, политическо-икономическото влияние на ДС и хибриднатавойна на Кремъл остават извън класацията, за тях си знаем, че вотвратителността са като Неймар, Кристиано и Меси във футбола към 2015 г.

*Това е лично мнение на гореизказалия се автор, редакцията на егоист не се ангажира с модни съвети и петиции срещу червените дрехи. Чу ли, Ивайло?