След 69 години взривяване в себе си, животът на Дейвид Боуи приключи на 10 януари тази година.

Издишайки поредното си БУМ, той създадепоследната си Вселена – тази, в която феновете му ще живеят и в която тепърва ще сераждат. Хамелеон, който слабо се интересува от тенденциите, Боуи винаги e изпреварвал с поне една десетилетка събитията и също толкова често (и без особено да се напряга) влияе на музиката, модата и на начина, по който хората възприемат света. Затова – и за феновете, и за всички останали, които просто сухо регистрират важните в историята, той ще си остане герой – със сигурност за малко повече от един ден:

В негова чест сиприпомняме шест от превъплъщенията му, с които Боуи промени правилата на играта и предвиди бъдещето, като  остана просто… верен на себе си.


Ziggy Stardust (1972)

Докатоцялото човечество гледа към Луната, Дейвид Боуи създава Ziggy Stardust и секачва на Марс

Трудно се вярва на думите му I’m not a prophet* (Quicksand),когато слушаш Space Oddity в годината на холивудския Марсианец.

Още от най-ранната му музика е ясно,че този човек знае нещо повече за нещата от живота и живота в нещатаот нас, останалите, и ще се пръсне, но трябва да го каже. Боуи не губи тази великолепна нужда да се излива до самия си край. По времето, за което говорим, това все още не е ясно и кариерата му е съпътствана от редица съмнения и въпроси за това докъде всъщност ще стигне. Затова е важно да кажем – Ziggy Stardust е първатаВселена, в която Боуи изригва, за да поръси света с познанието си и тя… едва него погубва. Ziggy е с огнена коса, грим, екстравагантни цветни и безполовикостюми, скандално сценично поведение и рок с фолк, рок с поп, рок с лице навизуално изкуство… и с кокаин. Глемъръс!

Всъщност Дейвид Боуи е един от създателите на това,което днес не се харесва в имиджа и поведението на изпълнителикато Лейди Гага и Майли Сайръс. Причината за раздразнението е кофти адаптациятана спомена/знанието за първоизточника, който едва ли ще загине с идващите след наспоколения. Но това, както знаем, не е ново и… за добро или зло, няма да бъде.


The Thin White Duke (1976)

В света на rock’n’roll-а бавно крачи лудият бял аристократ с черната музика

В средата на 70-те Ziggy (междувременно преминал през няколко козметични лични взрива – Halloween Jack,Aladdin Sane) престава да съществува и на мястото му се пръква другаБоуи Вселена, доминирана от TheThin White Duke. Той е зализан, стилен, изглежда по-близък до останалитеземляни, но и с кокаиновата вместимост на три човечества. The Duke се кефи на соул и фънк, но гисвири върху останките на ZiggyStardust и резултатът е plastic soul, както самиятБоуи го определя.

Нова слава – отвъд Океана, вече е застигнала британеца сразноцветния чифт очи (още с Fame с Джон Ленън). Новото превъплъщение на Боуи доказва, че и музиката, която държи в себе си е шарена, като самия него и той няма никакъв проблем да сеизразява с всеки цвят, без да му пука дали феновете на червеното ще харесатчерното.


Падането на една другастена в Берлин (1976 +)

Има Стара вълна, има Нова вълна, а има и Дейвид Боуи – RCA Records

Успехът на The Thin White Duke е съпътстван от проблеми с наркотиците, които Боуи неуспява да скрие от света. Дом на второто му самоизмъкване от саморазрушението ставаБерлин, чийто звуци и исторически тухли вдъхновяват три албума – Low (1977), Heroes (1977) и Lodger (1979).

Новото музикално лице няма ново име, но има различно звучене,което, като по чудо, отново се харесва на феновете му. Те вече не очакват дачуят „Боуи, когото обичат“, а „Боуи, когото със сигурност ще заобичат“ – новаВселена, старата гостоприемност.

Култът към Дейвид Боуи започва да заприличвана това, което е – не към стил музика, а към вселеноусещане, смелост,новост: обожание към артист, който е верен на себе си.

Let’s Dance (1981 +)

Един поп и денс танц на Вселената, която променя живота на Найл Роджърс, Стиви Рей Вон и още еднопоколение меломани

Едва ли някой е можел да предположи, че след берлинската трилогия и Ashes To Ashes (албума Scary Monsters (And Super Creeps)) ще се появят песни като Under Pressure, Let’s Dance и China Girl, но никой не би се осмелил да изключи напълно тази възможност. През второто десетилетие от кариерата му насъздател на Вселени е вече ясно – всяка от тях е по-не-предишната.

Както е и с всяко негово ново музикално съществуване – то е с нов облик и различенглас. Да, Боуи, освен музикант, художник и Господ за мнозина, е и артист, но все пак повече аплодисменти заслужават превъплъщенията на гласа му – той е достоверенпевец на песните си, променя се с музиката си, преживява я от душа по гласниструни през сливици до… навън.

Свобода и Апокалипсис (1993 +)

Душата е чиста, визията е чиста – да се готви светът

Следват повече от две десетилетия, в които Боуи и феновете му живеят във Вселената на неговата Жива Легенда. Светът е прекрасен и времетоотминава между предишното на Боуи до новото на/с/от Боуи, като и двете савинаги безстрашни нови допълнения към вече утвърдения стоцветен култ. Първият период от новото летоброене включва създаването ивълненията покрай албума Black Tie WhiteNoise, в който Боуи и Найл Роджърс отново – след колаборацията по Let’s Dance, работят заедно.

Трети продуцент на албума е любовта на Боуи към новата мусъпруга (супермоделът Иман). Кактосамият Боуи споделя, усещането за взаимност и възможността да споделя емоции с други хора избутват на преден план в музиката му свободата, жизнеността и лекотата.

След като е изпял танца си с целия свят, а след това исватбения си, Боуи отново се заравя в дистопичния окръг на вътрешния симир за създаването на Outside – албум, който е история за всичко онова, което новото хилядолетие не трябва да бъде. В албума ясно се чувасимпатията на Боуи към NineInch Nails, която по-късно се материализира в съвместно турне и в хита I’m Afraid Of Americans (от албума Earthling). 


I’m In Heaven (2016 +)

Човек, изпреварвал времето си, не може да бъде изпреварен от Смъртта

На 8 януари се появи и „последното на Боуи“ – албумът Blackstar.Почитателите на артиста едва ли са имали време да го осмислят за себе си ието, че днес вече го слушат по различен начин. Или това е била идеята? Това ли етрябвало да бъде правилният начин? В този момент? Дали, когато цял живот си режисиралВселени, придобиваш възможността да режисираш и смъртта си?

Заветите тепърва ще се анализират и вероятно броят им щесъвпадне с този на хората, натъжени от смъртта на любимеца си. Но не спирайтечасовниците, нека кучетата да лаят и да се чува всяко пиано… или по-добревсеки тромпет. Защото погребение няма да има.

БУМ, издиша Боуи инастъпи новата Вселена, в която музиката му все по-трудно ще се свързва със Ziggy Stardust, The Thin White Duke,световната история, локалния контекст на някое десетилетие, онзи Берлинили с кокаин.

С последния Голям взрив в живота на този човек, музиката сепреражда във завинаги-то на всеки момент, в който някой някога ще я чуе запърви път. И ще му хареса…


Био: Дейвид Робърт Джоунс се ражда на 8 януари 1947г. в лондонския южен район Брикстън. Сменя името си на Боуи, за да не се бърка с музиканта Дейвид Джоунс от The Monkees. Новата му фамилия идва от легендарния тексаски герой Джеймс Боуи. Записва първия си албум през 1967г. (David Bowie), но големият пробив идва две години по-късно с излизането на Space Oddity. Кариерата му се разпростира върху повече от четири десетилетия и включва 27 студийни албума, 111 сингъла и колаборации с десетки артисти, сред които Iggy Pop, Лу Рийд, Брайън Ино, Джон Ленън, Стиви Рей Вон, Найл Роджърс, Тина Търнър, Трент Резнър, Pet Shop Boys, Queen, Arcade Fire и др. Бил е част от 10 групи, писал е песни за филми, изпълнява роли в над 30 телевизионни и кинопродукции. Носител е на 2 награди Грами и три награди БРИТ. Въведен е в Залата на славата на рокенрола през 1996г.

*I’m not a prophet – англ. ез. – не съм пророк