Целта на този материал е да разкаже/покаже впечатляващата история за вътрешен и външен бунт, която се реализира по софийските улици от един млад човек, на когото му пукаше. Всички видяхме визуалните му послания. Всички, които се скитахме из центъра на столицата. Но почти никой от нас не разбра какво точно се случи. Започнах да издирвам автора на показаните тук графити с идеята за статия в стил „българският Banksy”. Разкритието се оказа трудно за преглъщане. Bloke, нарисувал най-емблематичните политически графити у нас, е Георги Младенов (1984-2011). Вече няма място за префърцунени сравнения. Момчето заслужава да говорим за него, без да го сравняваме с никого, и ще се постарая да предложа официално признание на творчеството, което е оставил след себе си.

Уважавам графитите. Уличното изкуство ме опиянява, възхищавам се на художествено издържаните парчета, не се мръщя и на далеч по-семплите тагове по стените. Тях също приемам като очарователен и показателен елемент от ърбън средата. Но най-силно ме впечатляват графитите, които носят добре обмислено социално-политическо послание. Те са най-смели, най-отдалечени от представата ми за самоцел. И най-редки.

В този смисъл, нямаше как да не ми направи впечатление стенсилът, изобразяващ човек с насочена към Парламента базука, който се появи покрай антиправителствените протести през януари 2009. Малко след него видях и това:

Разбира се, то бързо изчезна, но анонимният автор се погрижи последните думи върху позачистената стена отново да бъдат негови. Истината остава.

Стилът му вече се беше запечатал в съзнанието ми и лесно го познах, когато месеци след това минах покрай Художествената академия.

Темата беше различна, но графити почеркът си оставаше същият. Външният свят и този път се намеси в творбата…

Не знам защо на някого му е било толкова важно да оцвети гащите на децата, но ми беше интересно от гледна точка на това как си взаимо(противо)действат уличните творци. Много интересно ми беше. В продължение на няколко години откривах нови и нови графити на Bloke – разрових се в нета и открих интервю, в което стоеше зад псевдонима си, истинската самоличност все още не беше известна. Следях какво се случва с рисунките му, оставени на произвола на града. Някои от най-впечатляващите за мен са:

Явно съм попадала на някои от местенцата на Bloke дълго, след като ги е бил напръскал, затова с няколко години закъснение осъзнах, че не се появяват нови негови графити. Само изчезват старите. Части от Рецесия 2009, например, все още могат да се видят на площад Македония. Дълго време изглеждаше така:

Преди няколко месеца обаче видях, че Вещицата (всъщност Маргарита на Булгаков) е почти заличена.

Това вече ме накара да се размърдам и действително да потърся момчето.

Защо спря да рисуваш?

Исках да попитам и получих най-тежкия отговор. Научих за истинската самоличност и смъртта на Bloke от фейсбук страница, посветена на неговото творчество. Написах съобщение и ми отговори сестра му Радмила Младенова. Нейното желание е да не дава интервюта относно личната история на брат си. Каквото е могла, е казала в Бялата ни спалня – различна книга, в която Радмила опитва да си обясни раните в собственото си семейство и в посткомунистическото ни общество като цяло:

„Всъщност аз много закъснях с тази история за раните. Ужасно много закъснях. Нея веднъж вече я написа по софийските улици брат ми, със спрей и шаблон. А после за по-достоверно я пренаписа върху собственото си тяло. С нож. Десетки прободни рани. И остави този болезнен текст да го чете който може – в центъра на София, току до Софийския университет. В седем и половина сутринта на 12 януари 2011 година. (…) После ходих да чета в подземието на Пирогов книгата на болката, дето я беше написал върху тялото си. (…)

Нямах лек за разочарования юноша в него. Како, знаеш ли, че от триста хиляди кита, сега на Земята са останали само девет хиляди, три процента. Избили сме ги ние, хората, гледах в един от документалните филми на Би Би Си. Що за същество е това човекът? (…)

[14.1.2009 г. 17:51:15]ranopolia: ходи ли на протеста?
[18:15:54]bloke: da inibiha
[18:16:01] bloke: mamka im vlastska
[18:19:36] bloke: a ti
[18:24:16] ranopolia: ми не, не ходих, ама предположих че си там
[18:24:33] bloke: ami tva sa intelektualcite v bg stoqt si vkushti
[18:26:46] bloke: I ne mi haresva pri kakvi hora se upravlqvat sredstvata koito realno sa na horata
[18:26:57] bloke: tuk stava mexico
[18:27:03] bloke: 10 % svruh bogati I ostanalite im sluguvat
[18:27:16] bloke: kak stava taka

Нямах лек за разгневения млад мъж в него. Как да го предпазя от насилническия ботуш на пазара, когато усещах, че и на мен ми е притиснал лицето до грапавия асфалт. (…)

Районното на Раковска. Две млади момичета следователки. Камерите на Орлов мост нищо не са заснели, а и каквото да са заснели, вече е изтрито. Двете джиесем карти на брат ми липсват. Полицията не е изискала от мобилните оператори справка за последните му разговори, не е съобщила в бюлетина си за случилото се. Възможно е сам да си е нанесъл раните, пише в документа за аутопсията. Няма приложени снимки. Мейлите му празни, паролата му – curious. Четиридесет дни следствие и нито един личен детайл. Доколко мога да вярвам на съдебното заключение? Петдесет процента. Така ми отговориха двамата адвокати, специалисти по криминални дела. Но няма смисъл да се заемаме със случая, полицията ще направи още два разпита и ще стигне до същото заключение.“

Това е. Bloke е вярвал, че истината остава, но понякога просто не можем да бъдем сигурни каква е истината. Няма да се ровя по-дълбоко в раните около смъртта на уличния артист, защото целта на тази статия е на първо място да съхрани спомена за неговото творчество. Биографичните откъси от книгата на сестра му бяха необходими, за да разберем поне малко личността, стояща зад това творчество. Що се отнася до легитимната оценка за него, първоначално се свързах със Станислав Трифонов – Nasimo, тъй като безспорно това е най-популярното име в историята на българската графити сцена:

“Отдавна съм излязъл от графити средите, а точно когато неговите работи започнаха да се появяват, аз не бях в София. Но все пак забелязах стенсилите му и винаги съм се чудил кой стои зад тях. Дори веднъж бях излъган от едно момче, че са негови. В България не се срещат често такъв тип сериозно провокиращи, социални, политически ангажирани графити. В подобен стил работи все известният Banksy, но графитите на Bloke са различни. На мен ми е трудно да му сложа етикет, различен от собствения му Blokestyle. Сред останалите райтъри в България го отличава смелостта да се ангажира със социално наболели теми. Той умело излиза от стереотипа на графити драскачите – да завъртим света около себе си. Неговите графити коментари наистина имат сила да променят реалността, защото провокират мисъл. А да мислиш (в правилна посока) означава да се развиваш. Bloke зае съществено място в графити културата у нас. Жалко, че такива хора не се задържат много в този свят. Но дори и малкото, което е оставил, е от огромно значение. Искрено се надявам работата му да бъде забелязана от повече хора и съм сигурен, че Господ ще се погрижи за него да е на по-добро място.“

Достоен завършек на тази статия в памет на Bloke е професионалният анализ върху рисунките му, изготвен от доц. д-р Валентина Георгиева, преподавател в катедра Културология към Философския факултет на СУ. Тя е специалист по темата за младежките субкултури в съвременното общество и определя творчеството на Георги Младенов като „лекарство с удължено действие“:

„Като всеки друг графити артист и Bloke съзнателно обрича произведенията си на ефимерност. Неговите стенсили остават на стената за неопределен период от време, който обаче рядко е продължителен. Съответно и функцията им е съобразена с този нетраен формат – графитите на Bloke представляват коментар на актуални събития. От актуалните събития се очаква, че скоро ще отминат, ще бъдат закрити от по-нови събития, ще отшумят и ще се изтрият от паметта, също както и графитите ще се изличат от стената или ще бъдат покрити от други форми на визуална комуникация в градското пространство. Като такива ефимерни произведения ги замисля Bloke. Кой да очаква, че събитията, които той коментира, ще имат толкова трайни последствия, че да се усещат дори и днес.

Така например първата серия работи на Bloke са обединени от темата Криза 2009. Bloke намира начин да покаже връзката на глобалните събития с конкретни проявления в български контекст, с обикновените хора. Връзката на кризата с изкуството той илюстрира като проституираща жена (графит на страничния вход на Националната художествена галерия, който скоро след това е заличен, предполага се от управата на Галерията). Всички негови графити са снабдени и с текстово послание. Този в частност е съпроводен с текста Криза 1944 – ? Докога изкуството в България ще бъде в криза? И ще се продава доброволно на властта и други благодетели?

Кризата в живота на младите хора в България е представена като младеж в усмирителна риза. Вариация по темата е фигурата на млад мъж с качулка на главата (впрочем всеки от описваните графити присъстваше в градското пространство с по няколко варианта). Нима през 2009, когато са правени тези графити, някой е очаквал, че осем години по-късно още ще сме под въздействието на икономическата криза от 2008 и кризисните бюджетни политики, наричани остеритет?

Друга група графити отново от 2009 са политическите коментари. Безсилието на политиците да се справят с редица проблеми е илюстрирано персонално в графита Чалгата ограбва властта, където може да се разпознае профила на един от знаковите политици на прехода Иван Костов. По-обобщена метафора на същия политически коментар е графитът Свинщината се размножава. В тази група можем да подредим и емблематичния графит от стената на Ректората на СУ, на който полицай влачи за яката легнала фигура на протестиращ. Конкретният повод е протестът на студентите от 14 януари 2009, на който властта реагира с прекомерна демонстрация на сила. Кой можеше да предположи през 2009-а, че този протест няма да остане единично явление, а ще доведе до нови вълни от протести през 2012 и 2013, чието политическо ехо чуваме и до днес?

Друга група са графитите с много ясно заявено идеологическо послание – Стиска ли ми да променя… ? На него две деца изхвърлят националистическата торба с лъжи в кофа за боклук, белязана със знака на анархизма. Или също графитът Убий капитализма или той ще убие мен, показващ нарастващата пропаст на неравенството между заетите в сферата на услугите и/или високите управленски длъжности (жена в костюм с бяла риза) и ниско платените работници (мъж, който й лъска обувките). Това не са произведения в стила на коментара по конкретно събитие. В тях се изобличават по-големи идеологически конструкти и социални проблеми (национализма, неравенствата при капитализма) и се показва пътят на съпротивата срещу тях (чрез пряко действие в традицията на анархизма, чрез изобличаване на социалната несправедливост).

Макар да са правени през 2009 и почти всички да са вече изличени от градската среда, произведенията на Bloke продължават да присъстват в онлайн публикации, в една епизодична изложба през 2014, посветена на творчеството му, с колекция от картички, издадени от приятели. Продължават да посочват, да коментират, да изобличават, да ни карат да се замисляме, да се ядосваме, да чувстваме облекчение и радост от това, че „Ето, някой е почувствал проблема и го е казал толкова добре“. Ефимерни, те още ни карат да обичаме.“