В една мъглива вечер, малкослед седем и половина, двамамъже оправяха папионките си, третиуговаряше да донесат сакото му (беше се появил с риза ипуловер), адруги двама носеха огромен, току-що купен телевизор. Обаждаха се неколцина,за да попитат къдеточно се намира ресторанта. Навънмъглата беше прекалено гъста, въпроснатавечер – точномежду Коледа и Нова година – бешепълна със семейни ангажименти и тримата – дваматас папионките и третият с пуловера – вечесе притесняваха, чегостите ще се откажат.

“Карайбавно, ще говидиш, иманадпис. Макар,че едва ли нещо севижда в тази пуста мъгла.”

Разпределихамасите, надписахаимената на гостите. Подвиквахаси от двата края на залата, отвореназа първи път него вечер, далиеди-кой ситрябва да бъде точно на тази маса, послепровериха за дублирани имена и разместиха две-три двойки. В осем без десет, макар вечерята да бешеобявена за осем и петнадесет (защототримата вярваха, четези часове карат хората да идват навреме) пред ресторанта паркираха две коли. После още една, други фарове пронизвахамъглата, а постълбите вече се чуваше смехът на гостите. Идваха и още.

Стойкатана телевизора се клатеше, закрепихаго на масата, послевключиха лаптоп и едно Bose,пуснаха някакъвкласически блус и зачакаха.

Бяхаизбрали сезонно меню, макарда се изкушиха да поръчат традиционна американско-конгоанска кухня, ако въобще има такава.Сервитьори поставяхаплата с домати, печеничушки, кьопоолу,пребранец и кравесирене. До тях- царскатуршия и кисело зеле, луканковиколбаси и свински пушен бут. Наедна малка маса в дъното, точнодо терасата, презкоято излизаха, за да пушат, бяхатримата. Предтях – три чашиметакса и още толкова, наляти с кафе и чай, а тримата – двамата с папионките и онзи с пуловера -репетираха сякашвсеки момент завесата се вдига и театралната постановка започва. Харесваха идеята си засерия от концептуални вечери и нарочно рискуваха точно между Коледа и Новагодина (“Акодойдат днес, щедойдат във всеки друг ден.”).

Сервитьоритесложиха кани с вода и бутилки с дюлова ракия. Имаше и червено вино, сира и мерло.

“Тизапочваш първи, послетой директно влиза с моментна снимка на 1974 година – каквосе случва по света, защовсички гледат към Заир и т.н.”

“Да незабравим обаче, че първоначалнодатата на мача е отменена, защотоФормън казва, чее контузен.”

“Това еясно. После азвлизам с останалите неща, бързиблиц въпроси и отговори, апосле пускаме рунд по рунд. Навсяка почивка спираме за въпроси. Аконе знаем – щепомолим Инински да отговаря.”

“Значи,качвате се начетвърти етаж, панорамата,долу ще ви ориентират.И карайте внимателно,че мъглата е ужасна.”

Онезидвамата, коитоносеха телевизора, пакго носят, тозипът в друга посока. Гоститеса повече от очакваното и е необходима видимост от всяка част на залата.“Аз гледах този мачпо сръбската телевизия, помнякак се събрахме и чакахме да започне,”казва един от новодошлите. Иметому е на трета маса. Съседътму: “Трябва дати призная, чемного се заинтригувах от поканата, вкоято пише, четова ще бъде вечер в чест на 41 годинии два месеца от най-великиябоксов мач на всички времена. Даго бяха направили преди година и два месеца, нямаше да дойда.”

“Не съмлуд по бокс, номи стана интересно. Точнослед Коледа и изведнъж – специалнабоксова вечер. Звучистрахотно.”

“Ощелед, моля.” Чуваха се прибори,разговори, телефонни обяснения “знам,че днес има имен ден,ама съм на една боксовавечер.”Папионките на двамата стояха отлично, третиятвсе още беше с пуловер. Осеми десет вечерта.

Почтипреди сто години Джордж Кимбъл пише: “Повечеот 600 журналистибяха опасали ринга, точнопред тълпата от 20 хилядидуши.” Или пъкдруг автор, иметоми убягва: “КогатоДжак Демпси защитаваше титлата си, вестникНю Йорк Таймс посвети на мача не самоспортната секция, апочти целия вестник.”Става дума за 1921 година.

Вднешните спортни вестници за бокс има половин колона.

Тогавасъпругата на този с пуловера влезе. Не носеше папионка, но все пак му подаде едно сако. Той го облече, време е да започват.

Рискованексперимент: дасъбереш 50 души,които плащат немалъккуверт, самоза да гледат боксовия мач Джордж Форман – МохамедАли, състоялсе през 1974 годинав Киншаса, Заир.И още – да коментират разпаленовсеки рунд, дамитеда питат за правилата, водещитеда отговарят, дазабавляват с любопитни факти (“Алиставал всяка сутрин в 2 презнощта, знаетели защо?”).Да събереш на масахора, коитомалко се познават, нода им обясниш, четова, коетотази вечер ще ги свърже, е великата боксова битка Rumble in the jungle.Безценно и рисковано.Тогава си спомниха,че един отнедостатъците да гледаш бокс по телевизията, а не от първия ред до ринга, е че не можеш да казваш набоксьорите какво да правят. Послеподмятаха шеги към водещите. Следтова никой не гледаше в телефона си. Ав края на вечерта установиха, ченито един не е постнал, чее на боксова вечер, наресторант или че въобще е някъде навън. Нямахавреме за социални мрежи.

Тогавадойде осми рунд. Приборитене се чуваха, ресторантътзамлъкна. Отстраниизглеждаше така, сякаш предават мача на живо и никой не знае какво ще се случи.

Несмееха да поднесат основното ястие. Акосервитьор минеше пред телевизора, рискувашемного.

НорманМейлър: “Добързавършек на този мач ще превърне Али в легенда, но глупав край ще го остави половин легенда…Минаха още два рунда. Дватанай-слабирунда в мача. Вечертабеше гореща. Въздухътставаше по-тропиченс всеки рунд… Когато оставаха двадесет секунди до края, Али атакува. Али удряше с комбинация отудари, бързикато ударите в първи рунд, нопо-силни ипоследователни. Очитена Форман бяха втренчени в Али, тойсе олюля и строполи на пода, макарда не искаше да пада.”

Еднадама попита защо по лицето на Али, следтолкова нанесени удари нямаше и драскотина. Обясниха й.

Последонесоха десертите.