Емил Джасим предлага да си спомним защо всъщност празнуваме Рождество Христово

Честваме раждането на най-известния бежанец в историята

от Емил Джасим Декември 25 2015

Помните ли, че днес не е просто семейният празник, на който си подаряваме подаръци, ядем и пием,докато сме с близките си и не е само някакъв си ден, в който можем да си позволим да отделим достатъчно време, за да решим къде да се довършим вечерта – вероятно на имения ден нанякой Ицо?

Понякога забравяме, че с всичко, което правим около Коледа, всъщност честваме рожден ден, който си остава трудно разбираем за съвременния човек. Защото празнуваме появата на един евреин, който според легендата на християните, е всъщност Бог в една отнеговите три същности.

Всъщност, това е един от големите въпроси, които задава Името на розата – смял ли се е Спасителят? И понеже говорим за детето Христос, възниква и друг въпрос – сменяли ли са му пелените?

Да, днес ни е особено трудно да приемем,че Богът ще се въплъти в човек и няма да е нищо повече от онова хлапе, дето ритатопка на улицата, същото, което играе с другите и… се смее. Всъщност, това е един от големите въпроси, които задава Името на розата – смял ли се еСпасителят? И понеже говорим за детето Христос, възниква и друг въпрос -сменяли ли са му пелените? Чудя се още, дали като тийнейджър е имал акне, влюбвал ли се е неутешимо, страдал ли е по някоя красавица от Назарет… Любопитно ми е също колко ли е било трудно на майка Му и на земния Му баща да знаят, че ще бъде принесен в жертва.

Винаги, когато чета тази история, се опитвам да си представя как са сечувствали героите, да съпреживявам с тях всичко, през което преминават,съвсем по Поетиката наАристотел. Може би ни е трудно да си помислим, че земните му родители, Мария и Йосиф, са бягали по същата причина, заради която днес емигрират стотици хиляди, вероятно носещи част от близкоизточния ген на Йешуа от Назарет – в търсене на спасение.

Нали си представятекак на египетската граница наРимската империя, разделяща империята от автономна Юдея,Йосиф, Мария и бебето, са спрени от граничарите? А виждате ли ги като част от тълпа други родители, бягащи от кланетона младенците, устроено от Ирод? Още по-яко е да си представим как няколко пътиги спират по пътя, как бият Йосиф, как трафиканти им искат пари, за да гипрекарат през границата, как спят в хостел някъде в Мемфис… в египетскияМемфис, разбира се, и как ги проверява римската полиция.
Също така си мисля какво ли щяха да пишат медиите, защитаващи тогавашното статукво:

„Бежанци напускат масово задължителнатаимунизация срещу месианство“, „Икономически емигранти крадат житото наегиптяните“, „Римските провинции под натиск, бум на нелегалните имигранти“.

Ирод предприематази стъпка след разговора с Тримата влъхви. Впрочем, те носят подаръците наМладенеца и тъкмо този факт пресъздаваме всяка година на Рождество – подарявамеси подаръци в чест на Спасението, което Рожденикът ни е обещал приживе. Яденето и пиенето са чудесна, дори любима част от празника, но нека не забравяме, че това е празник на смирението, независимо дали вярваме в легендата или не.

Защото често си мисля, че именно това нилипсва – смирението да приемем, четрябва да жертваме скъпите нам неща, за да можем даукрепим вярата си в по-доброто бъдеще.