В. ме познава от 15 годишен. В момента заема длъжност, която й дава достъп до покани за всички големи събития, случващи се вСофия. В. ми звъни преди седмица и крещи по телефона „какааа, имам нещо точноза теб!”. Започвам да изреждам предполжения, вариращи от концерта на Белославадо Нощта на скоковете. „По-добро е”, категорична е, „вип билети за ВеселинМаринов”! В екстаз съм. Каня я у нас и започвам да я ухажвам с домашен суджук,хендмейд лютеница и компоти от праскови. Заслужава момичето. Радостта ми еискрена. Билетите са два. Прибирам ги в портфейла си и не пропускам случай дапарадирам с тях.

Мнозинството от хората свиват многозначителнорамене и пускат по някоя ехидна усмивка, но знам, че завистта разяжда душитеим. Сори, само за випове. Веско си разпродава 21-и поред концерт в Зала 1 наНДК. Beat that, haters! Естествено, качвам снимка на билетите във фейсбук, отбелязвайки, че съмОсъден на щастие (без олио Плиска).Коментарите варират от „взе ли си дъждобран” до „ти хубаво си се осъдил, ма щотрябва да делиш присъдата с друг?”. Разбират ви главите. Няма мъж – изпълнител вБългария с по-вярна и отдадена публика и съм горд, че и аз ще стана част отнея.

Дните до заветната сряда се изтъркулват неусетно. Посвещавам цял ден вразучаване на златните хитове на Веско, макар че текстовете на Евтим Евтимов саконстантни и при тях изненади няма. Този човек е способен, използвайки 200(двеста) думи да напише 10 (десет) албума с коледни песни, а за „ти” няма другаизвестна рима освен „ми”. Има обаче и категорични попадения като Жена на балкона, Вино и любов и Горчиво вино,които дават заряд на часовете, оставащи до началото. Нямам време да си правя фентениска,затова се обличам спретнато и решавам, че ще заложа на чар и ентусиазъм. Смоите тълпи 16 годишни почитателки и неговите орди 60+ фенки можем дасформираме армия, на която да бъдем горди генерали и да върнем България минимумна три морета.

Концертът съвпада с Панаира на книгата. Точно на същата дата трябва да бъда нащанда на издателството ми и да давам автографи. Любимо задължение за всекиегоцентрик, но мислите ми са далеч от деколтетата на изчеряващите се момичета.Ще ходя с Мария на концерта. Тя полудя, като разбра, че имам 2 билета. Подобноизживяване ще бъде ново ниво в отношенията ни. Да, обаче Мария в същия дентрябва да кацне от Мюнхен и за половин час да се придвижи от удобното кресло насамолета до червените фотьолчета в Зала 1, изчаквайки си багажа и преминавайкипрез цяла София. Казвам й, че е невъзможно, но съм чувал, че нищо не може даспре една жена, решена да отиде на концерт на Веселин Маринов. В 7 трябва дасме се настанили, вече е 7 и 20, аз пуша нервно пред НДК и си повтарям, чеобичам Мария повече от Веско и не трябва да се ядосвам. Идва запъхтяна, добредошла, добре заварил, целувки в движение и газ към някой от входовете. Да,обаче вече е 7:30, концертът отдавна е почнал и чичовците от охраната иматнареждане да не пускат никого. Мария взима нещата в свои ръце. Истина е. Нищоне може да спре жена, решена да отиде на концерт на Веселин Маринов. Чичовцитеса неутрализирани. Намираме си местата. Аз съм изпил няколко водки и тръпна даприложа придобитите през деня познания. Знам ли, може да има игра занай-отдаден фен и да спечеля уикенд за двама с Веско.

Сценографията ме връща в годините, когато по това време всички класовеучаствахме в коледните тържества във физкултурния салон на училището. Бляскавое по един много статичен начин. Харесва ми. Предпочитам сигурността, която мидават картонените борчета, разпиляни по сцената, пред фойерверките игологъзенията на Мадона, честно. Веско е с костюм и разкопчана риза. Надушваммъжкарите отдалече, а тук говорим за Алфа. Зареждат се песен след песен, амежду всеки две на сцената по десет минути се изреждат жени и деца, подаряващибукети, които варират от 3 карамфила до кошници с размерите на мини купър.

Каки с празнични пайетени рокли му подаватлистчета, на които пише от кого са цветята. Веско е без очила и държилистчетата далече, но с нескрито вълнение изброява партийни дейци, собственицина месокомбинати, кметове на села около Полски Тръмбеж, лични приятели ипатриоти-бизнесмени. Уважават го хората. Когато на сцената се качва някояпо-засукана кака да му подари я цветенце, я целувчица, публиката одобрителноръкопляска и хихика. Младо ни е момчето още, ще си намери някоя добра жена,чувам да споделят мнения три дами от долния ред. Казвам на Мария, че никога несъм виждал на жив мъж да се поднасят толкова много цветя и че сигурно Веско сечувства като начална учителка на 15-и септември. Трите дами от долния редизпадат в бурен смях. Начални учителки са. И трите. Питам ги дали ентусиазмът,с който посрещам всяка дума на българския Хулио Иглесиас, ги притеснява. Нищоподобно. Страшно готина са и сформираме обща агитка. Много сме, силни сме, аако публиката не беше абонирана за вестник „Трета възраст”, имаше шанс даиницираме и мексиканска вълна, сигурен съм. Веско изригва с безспорния летенхит от 2015-тa Лятна жълта рокля аз ставамна крака, без да подозирам, четова е кулминацията на концерта. Следват коледни песни. Много коледни песни.Само коледни песни. Между тях Маринов говори с простодушността на Шаро, който еоще малко кутре и се диви на снега. Кефи ме този човек, нищо че са му написалисамо клишета. Супер позитивен е. Успява да откъсне напълно публиката си отвсички простотии, които ги заобикалят. Да, светът на неговите песни езахаросан, двуизмерен и моно, но е възможен свят и хората всяка година плащатпо 15-20 лева, за да влязат за 2 часа в него. Питам трите дами от предния реддали са ходили и на други негови концерти, защото на мен ми е за сефте. Редовниса. Това им е коледното излизане по женски без мъже, деца, мръсни чинии и ризиза гладене. И се забавляват искрено. И аз бих на тяхно място.

Няколко песни преди края Веско хвърля бомбата. Догодина, на 30-и ноември (save the date) ще направиюбилеен концерт – 35 години на сцена в Арена Армеец. Закачливо ни пита „ще севидим ли там”, а аз рева „даааа” с цялото си гърло, Мария стиска ръката ми и сечувствам по същия начин, както когато Мик Джагър на концерта на Стоунс въвВиена миналото лято каза „вие сте най-яката публика”. И сега настръхвам, самокато си спомня. Сигурен съм, че Веско ще напълни залата. Когато говорим за поп,без значение дали ще е фолк или естрада, продажбите са критерият и ВеселинМаринов е човекът, който слага в малкия си джоб Графа, Мария Илиева, барабар свсички звезди-еднодневки от форматите, че и целия Пайнер, който не успя дасъбере и две трети от капацитета на Арена Армеец.

Неусетно сред шеги, закачки и весели мелодии спектакълът е към своя край.Веселин Маринов е раздал цялата си енергия на публиката, публиката му еподнесла всички цветя от София и околията, а аз така и не чувам нито един отзлатните му хитове. Това е коледен концерт, казва ми едната от трите дами, щетрябва да дойдем пак на пролетния, тогава е по-голям купон. Ще трябва,съгласявам се. Казвам им, че ще пиша текст за този концерт, учителските имсърца пламват от умиление и обещавам да им го пратя. Предлагам им да ги заведа даизпием по едно горещо какао, те отказват деликатно, обличат палтата си и имдавам път да излязат от залата преди нас. Това си е тяхната вечер в годината.