Дойде декември. И пак е време. Студено време, но весело. Време за празнуване и запазаруване. За бъднуване и за коледуване. Време за добруване и време за най-важното– за преструване. Цяла година всички се псуват на майка, но щом дойде декември,почват да се преструват на братя. Това е чудото на Коледата. Различни ибезразлични си пращат писма и си разменят подаръци. Неприятните си желаятздраве. Дори неприятелите не си желаят смърт. Всеки декември се провежда Олимпиадана лицемерието. И тази, като онази, е точно две седмици. Почва на Бъдни вечер исвършва с Ивановден. Две седмици всички се държат като хора. А 50 са били свине.Двуседмична битка за благотворителност, все в милозливи дисциплини, като пусканена SMS-и за 1 лев, наемане насираци за една нощ, приютяване на помияри за един уикенд, купуване на хляб засоциално слаб. Две седмици всички са хрисими и добри. Две седмици всичкиизкупуват греховете си за годината.

Товае декември. Но и не само. Макар в превод да значи десет, декември месец епоследният дванайсети. А какво е характерно за края, когато всичко в живота еизпито, спомени и чаши са счупени и предстои да се плаща сметката? Характерна еравносметката.

Вкрая на живота или като за репетиция – в края на годината, всеки поглежда къмначалото, за да види къде е стигнал, как го е извървял и колко е бил кален пътя.Освен с най-много самоубийства (защото най-тежка е самотата по празници),декември е и с най-много житейски равносметки (защото водката прави и отглупеца мъдрец). Аз празници не употребявам отдавна, но отдавна употребявамводка. Това хем ме избавя от суицид, хем ме прави мъдър и речевит. А, ето закакво иде реч по-надолу:

Щомще правя анализ на изминалата година, какво по-подходящо за него от това, даползвам заръките на Тоя, който се е родил сега. Чието рождество празнуваме наКоледа, превръщайки Коледа в карнавал. Така равносметката ще е хем драматична,хем тематична. А темата ще е Той. А какво ни е казал да правим Той? Много неща,но всички си спомняме най-добре, какво ни е казал да не. Изброил го е вдекалога (списък с десетте Божи заповеди) и го е изсякал в скрижалите (дветекаменни плочи, на които саизписани). Няма друг по-конкретен критерий за правилност.Даже праведност. Така че, ето!

Декалогана Господ Бог. И моя обзорно-годишенмонолог.

1.    Нямай други богове, освенМене!

По първа точка хем съм добре (аз нямамдруги богове), хем не съвсем, защото нямам и Него. Богове нямам никакви. В чудниябългарски език има дума за мен – безбожник. И това не е от сега. И в предишни годинипак нямах. Не знам чия е вината да бъда такъв – Негова или моя? По-скоро Негова,защото Той ме е дизайннал такъв. Критичен и ироничен. Склонен едновременно даразсъждава и да се подиграва. Особено с въпроси от недоказуемо, надбитиейноестество. Не казвам, че няма Господ. Иначе няма смисъл да позовавам ревизиятаси на заповедите Му. Казвам само, че докато не ми се открие лично, заповедитеМу за мен си остават препоръки.

2.    Не си прави други кумирисъщо!

Казвайки препоръки, аз бих Му препоръчалтая втора заповед да отпадне или да се добави, като подточка на първата. Все пак,боговете са категория над кумирите. Макар че кумирът служи за подражание, а божеството– за страх и за упование. Но на мен някой, който си дава сина на непознати и неги смачква с пета, когато те го осъждат и весело го заковават с пирони за еднагреда, няма шанс да ми е кумир. При това не говорим за някакви симпатяги, сторилигорезонно, за отмъщение, примерно, говорим за екзекуция на религиозна основа,извършена от фанатизирани Ирод-и и изроди. Не знам с какви очи Бога-баща епогледнал сина си после и не ги ли е свел надолу от свян (само, за да видипробитите му с пирон стъпала), но аз на мястото на Иисус бих го убил от бой. Апосле бих си щамповал образа му върху тишърт, като оня на Аксел Роуз, с надпис „убий своя идол“.И бих го носил навсякъде. Да се знае. Кумири нямам.

3.    Не ме споменавяй напразно!

Не мога да сметна колко пъти съм гонаправил тая година, но на тая страница съм Го споменал 3. Това е много занякой, който не ми е особено интересен. У нас само името на премиера го пишат толкова.Което пак слага знак за равенство между Бога от Назарет и Бойко от Банкя. Ето,споменавам го вече четвърти път. И четирите напразно. Това, че пиша за пари, иза историята с името Му ще ми се плати, едва ли е убедителен довод. Винаги съмсе питал защо е тая забрана да не се споменава името Му? Забраната води дозабрава, а нима това ще е по-добре? Бог (пети път!) се нуждае от нов пиар. Примерно,тоя на Бойко. Виж, мюсюлманите са по-отворени. Аллах в Ирак го зоват повече, отколкотоАлла (Пугачова) в Москва (Москва през 90-те, сега Алла никой не я зове, вече дажее отзована). После защо ислямът ще превземе света. Защото Аллах ония постоянно гипоощрява, а на нас Йехова само ни забранява.

4.    Седмият ден.

По някаква случайност утре е седмиятден. По някаква случайност не ми се пада работен. Почти полунощ е. Значи до 12няма да мога да си довърша текста. А утре трябва да го предам. Като казвамтова, предавам редакторите си, защото и те преди седмия ден не е като да спятпо осем часа. Но дори аз да не го кажа, от Него нищо не може да се укрие. Вярно,че за мен писането не е работа, а удоволствие, но Той знае и че за товаудоволствие често плащам висока цена (вместо с висока цена да ми плащат намене). Той знае всичко. Кой кога почива и кой какво почита. За утре обаче съмспокоен. Ще почитам седмия ден. Естествено, трябва да стана в 6, за да разходясвирепия бултериер Hammer,а после ще бъда с дъщеря си. Тя има състезание и някой трябва да я облече,гримира(!), парфюмира и общо взето да й асистира между седем сутринта и триследобед. После да й помогне с уроците, да пусне пералня и прахосмукачка, дасготви нещо или поне да поръча, да измие чиниите и ето че Чук (Hammer) пак чака на вратата. Защотомайка й е в Куба, а там всеки ден е седми. Пък аз съм в България. А тук седмиятден е като деветия кръг. Затова чакам понеделника. Да си почина. И да гопочета.

5.    Почитай баща си и майкаси!

Добре, ама аз не вярвам в кръвта.Вярвам във водата, която обезкървените пият, за да прогонят умората отизвървяния заедно път. А кръвта водане става. Как да почитам някой, олицетворил това, което отчаяно се опитвам дасломя в себе си, само защото по силата на някаква оплодителна томбола, ми се епаднал баща? На мен най-ближните са ми най-далечни. Когато едно дете няма нищообщо с родителите си, вината не е в детето, а в родителите. Нейде по пътя,който те са избрали,и по който те крачат начело, някой от двамата е сгрешил посоката, другият сляпого е последвал и се е почнало едно лутане… А, как да продължаваш да следвашхора, които не знаят къде отиват, не знаят как да стигнат дотам и са сизабравили манерката на тръгване. И тръгваш сам. А е пълно със самотници по тияпътища. И когато срещнеш някой, който е в твойта посока, когато пътя с него екато разходка, когато изпразните заедно дузина манерки, пълнени с търпение, сутринна роса и с дъждовна вода, и когато най-сетне пристигнете, дори и вашитевече да са там, ти знаеш, че даже пътят ви на връщане да е един, то твояспътник вече е друг.

6.    Не убивай!

Проблемът ми не е, че бих убил.Проблемът ми е, че не мога да ги убия всичките. Мога само да си го татуирам накорема. В нашата нещастна странаживеят хора, които не трябва да живеят въобще, защото заради тях други живеятзле. Тези хора имат наглостта грубо да нарушават правила (например тези задвижение по пътищата), които, ако се спазват, страната нямаше да е таканещастна. Тези хора са нагли. Но в наглостта си често стават и глупави, защотоса готови да я бранят с дърво… Рядко, но понякога се срещат с дърваря… Да випикам на търпимостта и толерантността българска, на робството и на “преклонена главица сабя не ясече”, на рождеството и на “некапоне по Коледа бъдем по-добри”.

Човеколюбието е виновно. Сега трябвачовеконенавист. Защото човекът вече е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.От добрина го докарахме до тука. Защото наглите са прости и бъркат добринатасъс слабост. Само дървото ще спаси тая държава. Дори дървото, дето някои нагли вадят,за да се защитят. Докато не го загризат… На тая държава не й трябва добрина,а дървари. Виж, да отсечеш дърво или да убиеш животно, вече е грях. Но аз горазбирам Господ. За пръв път го разбирам. Скрижалите регулират налягането наинстинкта, защото инстинктът ни наляга яко нас, хората. Животинският инстинкт вчовека. Човекът, срещу когото религията води кръстоносен поход. За да станенечовек. Но не в смисъл на свръхчовек. Най-човешкото в човека е да прави това,което му е на сърцето. И ако не е страхът от Божия съд, както и от Софийскиградски, София отдавна нямаше да е 2 000 000… Без забраните назакона и предупрежденията на религията, душата ще прави каквото си иска. А тяиска кръв и сълзи. Иска, но не й стиска – за убийство не само се лежи доживот,а и се гори в Ада. Иначе кой не би убил?

7.    Не прелюбодействай!

Що за сбъркан Бог е тоя, който поставяпредели на любовта, бе? Аз Бог не съм срещал, но любов съм. Затова вярвам внея, а в Него не. И ако тя ми каже да не пребогодействам, ще я послушам, нокогато той ми говори за прекалена любов, мога да му отвърна само с омраза.Всъщност, след като в нея вярвам, а в Него не, защо Него го пиша с главнабуква, а нея с малка? Откъде-накъде? Почвам да правя обратното. бог е Любов.Така твърдят и така трябва. Малко абстрактна и малко с липсваща й конкретика,поради това слаба и не много истинска, но такава е. Не мога да искам от Любовтакъм бог сила, а той не може да иска от Любовта към човек предел. Но въпрекитова го прави! За мен това има само едно обяснение. Седмата заповед е главнотодоказателство, че бог не съществува, а декалога е мислен и писан от човек. Самочовек може да се обича толкова много, но и само човек може да заповяда на другчовек да обича по-малко. Смесена с другите девет и маскирана сред тях катосвещена и свята, седмата точка изразява комплексите на малките хора, прозиращизад големите заповеди. А малките хора са предимно мъже. Първо, мъжете сапо-страхливи, и второ, тогава са писали само те. Писането и то е форма настрах, но за друг страх става дума тук. С „Не прелюбодействай!“ малки мъже саискали да лишат жените си от срещи с големите. Толкова. бог означава Любов, ночовек често означава ревност. А тя не е Любов, тя е комплекси.

8.    Не кради!

Кражба е крайна дума. Не ми харесва(думата, към кражбата нямам нищо против). Крада от дете, но никога не съм гонаричал така. От малък съм съзерцателен и обичам да наблюдавам. Понякога сеслучва да видя нещо и то много да ми хареса. Дори да ми носи възторг. Мисълта,че няма да го видя отново, ме натъжава. А кое дете иска да бъде тъжно. Затоваси го взимах. Гледах на кражбата, като на утеха. За пръв път откраднах единшмайзер от детската градина. Същата вечер нашите ме накараха да го върна. Срамътлекува, казаха те, а всяка кражба е болест. След няколко седмици пак серазболях. След концерт в Зала 1 на НДК, на път за вкъщи, майка ми видя, че сииграя с нещо, което удивително прилича на говорителите, вградени в седалките взалата. Късно беше за връщане. Късно беше и за лечение. Въпреки заболяванетообаче, мисля че осма точка е единствената до тук, която не нарушавам. Не, чакаймалко! Плагиатството кражба ли е? Защото за мене не е. В крайна сметка, всичковече е написано, всичко вече е казано. Никой не може да е новатор, може само дае интерпретатор. При това дори не говоря за дословно плагиатство, нали, вкаквото съм хващал първия главен редактор на ЕГОИСТ Ивайло Нойзи Цветков, койтое интрото си към #27бе набутал цели пасажи от Стефан Цвайг (ма, той Господ гледа). Говоря за дребнизаемни цитати, на които само съм забравил кавичките… Цитати, за които, ако „цитирам“Парушев, който „цитира“ Еко, който също цитира някой, мога да кажа, че: „когатоаз крада е плагиатство, но когато Еко краде е интертекстуализъм“.

9.    Не свидетелствай лъжливо противближния!

Ако седмата заповед е писана от ревнивсъпруг, то деветата е писана от мафиот или партизанин. Те са особеночувствителни към предателство и измяна. И са печално известни. Едните с кода намълчанието, другите – с мълчанието на Антон. Но не лъжата и свидетелството мивадят очите тука, а ближния. Всеки може да защити ближния. Всеки може да не го предаде.Нещо повече, не виждам какъв човек трябва да си, за да го направиш. Да се застъпишза ближния е най-нормалното нещо на тоя свят и не се изискват кой знае каквикачества за това. Виж, да се застъпиш за далечния, вече трябват такива. Поправило обаче у нас далечния никой не го бръсне за слива, а това, че смегостоприемни или ако спазя настоящата лексика – далечноприемни, е само опит запиар пред чужденците. Но именно чужденците са измислили пиара и затова му няматмного вяра. Имат в историята. А в нея пише, че ако някой неканен замръкне понашите земи, често от черепът му се прави чаша. Тук далечните не ги тачим хич.И винаги гледаме на тях с подозрение. Ако някой не вярва, да отиде на село и дасе разходи из центъра. Ако няма по-млади, които директно да го набият, то старитеще го гледат така, сякаш като че ли веднъж вече са го виждали, а послекокошките са били с две по-малко…

Освен това, тази заповед не е съвсемясна и трябва допълнително да се разтълкува в едни преходни и заключителниразпоредби. Щом не трябва да лъжа противближния, то мога ли да лъжа за него? Изричанетона лъжа ли е грях тука или изричането на лъжа срещу някой свой човек? Твърдемного неясноти станаха, за да кажа категорично спазил ли съм я или не. Допускамвсе пак, че да, но не защото никога не лъжа, а защото никой не ми е ближен намене.

10. Не пожелавай жената,къщата, осела, бе въобще нищо не си пожелавай…

Това е кулминацията на арогантносттаМу. Не говоря за това, че Марето стои редом с магарето, въпреки че аз, ако бяхжена, щях да Му тегля една на Господ… Досега Той искаше от мен да се откажаот конкретни неща, които мога да пипна или да видя. С тази заповед подминаваграницата на реалността и навлиза в безграничието на фантазията. Само за дасложи и там граница. Оставям настрани факта, че животът на въздържателя евъздържане от живот и такъв, подчинен на повечето от десетте заповеди, ще е толковасив и скучен, че няма смисъл въобще да се живее. Подминавам и това, че евентуалниятрай на небето, като върховна награда за един праведник, не е достатъчнакомпенсация за пропиления му живот тук, на земята, който като нищо може да се окажеединствен. Говоря за това, че дори да надмогна хищническите си инстинкти в иметона нещо толкова абстрактно, като задгробния живот, дори нищо да не открадна,никоя да не изнасиля, никой да не убия и никога да не лъжа, не мога да не си гипомисля поне тия работи. Една фантазия ще ми е останала и Той иска и нея да муя дам…

И тука вече ми прелива чашата на толерантността.И всъщност, макар че не съм жена, що не ти тегля аз на Теб една! Да непожелавам жената на ближния си, да не лъжа, да не крада, да не убивам… Защо?Щом ми харесва. Защото ще горя в Ада дори и заради едно от тях, така ли? Ами дайтогава да взема да извърша няколко. Да открадна жената на ближния и да излъжа,че не съм я убил? Къде ще горя тогава? Пак там. Значи няма защо да се ограничавам.Раят и без това не е интересен. Хора в бели роби, които по цял ден свирят наарфа и пеят. Ми не, мерси! Аман от музикални формати! След като още на първа точкаимам черна точка, защо да Ти спазвам другите девет? И тази не съм я спазил. Запоредна година. Нещо повече – за последна! Дотук с декалога! Защото не обичамда ме юркат. И защото забраната обуславя желанията.

Догодина равносметката ми щебъде друга. Не върху 10 неща, които Ти си ми забранил, а върху 100, които Азсъм си позволил. Ти само гледай.