За тия години съм пушила цигари, пила съм твърд алкохол и три пъти съм взимала наркотици. Била съм на Слънчев бряг, наКитен и на концерт на Веселин Маринов в Созопол. С други думи, спокойно мога дасе самообявя за своего рода Беър Грилз на социалните експерименти. 

И понеже нямамспирка, вчера сколасах да прехвърля още един връх – концерта 14 години Планета Пайнер.

Многотролове драскаха по стената на събитието във ФБ, но малко бяхме онези коравипичове, които се отдадохме на каузата докрай и се озовахме с билет в ръка иторба очаквания у Арена Армеец.

В дните и часовете преди това, пред очите миминаваха безчет фантазии – лъскави мацки на токчета, руси коси, напращялсиликон и за завършен цялостен вид  -задължителните изкуствени мигли. Мъже-канари с лачени чепици и дебели, пробляскващиланци. Грандиозно шоу със салфетки, брокат, безразборен секс по ъглите, тонове голаплът, скъпо  уиски и купчини кокаин довсяка врата. И така, докато не дойде изгревът и не освети цялата порочнавакханлия, случила се без нито един въпросителен или възмутен поглед, защототакива са хората! Бях се прежалила, че на този фон аз ще бъда онази невзрачналелка, изгубила се в света на похотта, кича и греховете, която печално стиска скромнотоси якенце в ръка, запокитена нейде в периферията на купона.

Първотоми впечатление, обаче, ме разтревожи. Около мен минавахагрупи хора, които изглеждаха… бедни и ниски. И всички до един в черен шушляк!Нито помен от ламе; ни Гучи, ни Армани. Перхидрол почти не се мяркаше, камо лилъснати бицепси и силикони…

Нищо,викам си, важното е на сцената да избухнат добре.

С трепет очаквам да ни засипе рязко броката наорганизаторите. Наместо това, изникват водещите – Галя и Наско, коитоприветстват публиката и в екстаз ни призовават да вдигнем “ръцете горе“…ама, за главните спонсори:

– Обичате лииии десертите на Хелиииииии??? (УААААААА, изреваватълпата);

– Кой ще стане на крака за БОООР-ЧВОООООР-3,6-проценттааааааа???(ръце във въздуха).

“Чаоуиски, сбогом кока“, казвам си тъжно ипотрепервам от мисълта, че към края на шоуто може внезапно да ни залеят скисело мляко и да ни поръсят с вафли.

Но ето, концертът започва! Светлините угасват.На сцената излиза Ивана с трио Сопрано,находчиво нагиздено с бяла, зелена и съответно – червена рокля. На видеостенатаотзад вървят кадри на водопади, китни села и раждаща кобилка. Зазвучава Облаче ле бяло, и докато стигнат до“приближава в се-лооо да се вър-нааа“ кобилката се е ожребила. Викамси,

“кого лъжете, в тоя живот никой не се е върнал на село“.

След края на патриотичната увертюра започваистинската веселба! Гръмват чака-рака ритми, изскача кръшна фолк дива и сеопитва да вдигне градуса на публиката. Не се получава. Всички гледат тихо икротко, като наказани. Така се извървяват десетина изпълнители, но радост няма.Дори и аз съм забравила за салфетките.

В паузата ни запознават с лични подробности отживота на звездите. Разбираме, че Борис Дали като малък е свирил на акордеон и най-многона света обича публиката. Продължаваме по-информирани и изненадващо, дори ощепо-жадни за купон.

Вторачаст – хайде пак на Ивана! Тя нанася удар с Води ме в някоя квартална кръчма и следдва часа мъка и скука, аз ведро подвиквам “ура“. Дощява ми се веднагада мина “на червено“ и да правя скандални простъпки. Зареждат сеМилко с Я елате, пиленца, Тони Дачевас Бедни-Богати и духът на 92-ра в (и за)миг ни съживява.

Но… само след броени минути катастрофираме отново.На стената се вее българският трибагреник, мъже с народни калпаци и потури свирятна гайда, а 100 кила рапира “еби ги, парите“, докато иконата наалтруизма, Цвети Янева, му подава елегантния си задник посредством лек,изтънчен кючек. Викам си “тоя е тук заради вафлите, майка.”

Накрая излизатежката артилерия – Галена, Анелия, Преслава. Всичкитеса бляскави, слаби и красиви, но колкото и грим да сложат, колкото и златнипирамиди да извадят на сцената, не могат да прикрият и прескочат факта, чефолкът има нова дива – Фики!

Камаратаот средиземноморски чар, огромни мускули и гел взривявапубликата с уникална по рода си фотосесия – той е гол, на плажа, с навити панталонки,така че от тях да се получат автентични ала-фики бикини. След първите двеизпълнения, вече искаме да го видим в Роки14, в Игра на тронове и минимум -при Елън Дедженерис. Искаме само по шапка и ботуши да дойде да раздаде подаръцина децата ни за Коледа, искаме да е натюр. Уви, Фики остава недостижим и лъщящ всмокинга си, за да ни напомни, че освен Левон Хампарцунян, има още един човек,изпълнил българската мечта.

Тръгвам си изтощена,  със спомена за тримата скинари, които заедно сДжена пееха с цяло гърло, а между куплетите и припева крещяха “циганите насапун“, което за пореден път доказа, че човекът е едно голямо противоречие,което има опасност да те набие, ако го бутнеш, без да искаш.

В леглото, докато си разтривах подбитите кракапреди сън, с тъга отбелязах, че духът на Жоро Илиев ни е напуснал окончателно.  Няма джипове, джетове, блясъкът на фолка езаминал нанякъде. Залата беше полупразна, хората – унили. Имаше семейства сбебета, които на Галена вече спяха трети сън. Пияните се брояха на пръсти исамо един-единствен мъж наби жена си пред входа. При това – без да влагаентусиазъм. Половината си тръгнаха по средатана хита на Преслава, за да избегнат блъсканицата. А беше време, когатоПреслава беше по-важна.

Следващият път ще ида на Криско вСудентски град и дано там магията на родните бохеми е още жива.