Некрологика

„От мама и тате“ и ме гледа момче на моята възраст; и се чудя – „Кааак?“. Това не го пише внекролозите. Най-много – „след дълго боледуване“ или „след кратко боледуване“,което е крайно недостатъчно. Мисля си, като си тръгнал да споделяш с целияквартал за „непрежалимата ни болка“, сподели повече. Едно е блъснат от кола,друго е ужилване от пчела, трето е задавяне с фъстък и к‘ва е тая снимка бехорааа, алооооо.

Както и да е, за това след малко.

Искам да уточня, че не си бера некролози. Не ги късам. Снимам ги. Имам само един ламиниран оригинал на Васа Ганчева. Взех го от Седмочисленици. Стои вкъщи като глава на лопатар и понякога, като видя как ме гледа, буди гузната ми съвест, сякаш аз съм я убил. Осъзнах, че не биваше да го късам, защото с тази егоистична постъпка съм лишил още много хора от приятната емоция да видят този некролог, да се насладят на оформлението и ведрия поглед на починалата. Не повторих.

Събирам само редки екземпляри.

Повечето са изключително невзрачни. Визуален шум, който загрозява стените на сградите, входните врати, електрическите табла. Тамън се зарадвам на афиша за симфоничен концерт с музиката от Стар Уорс и бам – Жеко Петков ми хвърля все още живия си поглед, напомня ми че е бил и вместо композицията от филма, в главата ми се появява Шопен, ревящата му забулена жена и ни помен от прицеса Лея. Но, кой по дяволите е Жеко? До него Маргарита Иванова просто е умряла и толкова. До тях още десетина бивши обитатели на битието си висят като портретите в Хари Потър и заговарят непознати по улицата. София е град на количеството, трудно е да намериш добро качество. При некролозите то се измерва с името на починалия, необичайната снимка или оформлението, сякаш дело на местния диджей, който продава и в бакалията, когато не е в автосервиза. Да намеря нещо добро е подобно на чопленето на поляна, в опит да се докопам до четирилистна детелина и потапянето в купчините на магазините втора ръка, надушвайки, че някъде там е новото ми палто от норка. Изисква се постоянство и набито око.

Предупредителни знаци за неизбежност. 

Някои хора отдават прекалено голямо значение на смъртта и дори имена като Безистена, Жоро Тока и Боно Бонев, не могат да счупят бастуните, които са глътнали, защото ги е страх, че идва техния ред.  Не виждат провинцилната простота и лицемерието в този акт на почит към мъртвите, за които или с добро или с лошо  – качество на печата. Пренасищането със смърт води до апатия. За справка новините. Ежедневното напомняне и уведомяване на обществото за катастрофи, атентати, бомбардировки има само една функция –  да ни напомня, че със сигурност ще умрем и да бъдем благодарни, че не сме на мястото на клетите нещастници от репортажа, точно както и некролозите. Така че, споко, още сме тук и тълкуването на YOLO е абсолютно свободно.

Колекцията ми е за лично ползване.

Използвам имената на героите от стените за имена на героите в разказите ми. Изключителноудобно. Преди това срещах голям проблем с измислянето на имена, които да не мизвучат измислени – сега имам каталог от пълнокръвни персонажи, кастинг агенцияза починали, папка в Дропбокс, пълна с Божия Плякова, Богиня Василева,Четвърта, Фридрия Костуркова и още десетки покойници, които изобщо не познавам,но с удоволствие си въобразявам. Некромансърът в мен ги призовава, когато мипотрябват. Намерил съм си ги, мои са си.

Участвах в студенстски обмен с група холандски антрополози. В едната му част те ни бяха на гости в София. Докато обикаляхме улиците, Лус – възедра, пандоподобна холандка ме попита, дали тия хора са изчезнали. Сочеше ми към малък клъстър с некролози, налепен на сградата на Нотариата.-Общо взето, да.

Голямата ми слабост е Бургаската школа.

Там некролозите са повече на глава от населението, отколкото средното по светаи у нас. Ще познаете бургаския некролог по историята, която разказва чрез пейнти неловкост – некролог на трима мъже с различни фамилии, сигурно приятели,сигурно удавили се заедно на рибарска лодка. На човек качил се на ATV, фотошопнат на тропически остров, с три снимки на некролога. На котка икуче: чудиш се кой е умрял, а то и двете. Некролозите в Бургас биха били обидниза същите, дето ми се сърдят, че ги снимам, а на мен и на Бургас ни е презЧасовника. Дори да се казваш Иван Иванов, в Бургас картинката на Исус, вкомбинация с чашата, която държиш в ръката си и подпийналия поглед, теобезсмъртяват. Ще те помним Иване, а софийския Иван – не.

Идеята е добра, изпълнението – не толкова.

Добре де, забавлявам се, докато ги гледам. Абсурдни са. Умрелите изглеждатнелепо, застанали твърдо зад единственото заявление, което могат да отправят ототвъдното, а именно – Умрях! Неволни участници в  неосъзната стрийтарт школа, която дреме и неразгръща огромния си потенциал. Некролозите биха могли да ни учат, смиряват ивълнуват, ако не бяха просто досадни задължителности за по 10 стотинкибройката. Ако майка ми има некролог някой ден, ще избера хубава снимка, накоято приятелите и ще се засмеят, защото е направила смешна физиономия и щенапиша как е била най-достойният противник на табла и най-добър приятел надецата си, за да се усети, че е била жива.

Ако аз имам некролог, искам да сложат моябебешка снимка и да пише само – “Не ми се умираше”.