Няма какво да се лъжем – проблемът с ислямския тероризъм е в исляма. Проблемът е във факта, че всичко, което правят терористите, е повторение на ранноислямски практики, доктринални постановки и действия, които нямат нищо общо с призивите за мир, които в Корана надвишават 60 пъти призивите за война.

Ислямът се изповядва от над един милиард души по целия свят и е най-бързо разрастващата се религия. За вероятно над 90%  от  мюсюлманите по света тя е въпрос на морални норми, благочестив живот и духовна опора.

Обективно ислямските терористи са най-вече представителите на уахабизма (приравняван често и с основание със салафизма) –  течение в исляма, което формира до 2% от мюсюлманите в света. Това са простичко казано фундаменталистите, пуританите на исляма, които твърдят, че ислямските общества би следвало да се върнат към ранноислямските идеали. С други думи, това са брадатите изроди с бръснати мустаци, които изключват всякакви нововъведения в доктрината и тълкуването.

ДАЕШ (Ислямска държава в Ирак и Леванта на арабски език), заченати изключително от тази уахабитска семка, използват автентичния ранноислямски наратив на насилие, безкомпромисност с т.нар. врагове на исляма и очакват настъпването на Деня на Страшния съд, когато всеки ще получи заслуженото. Те създават мита, който, както посочва Ролан Барт, цели създаването на внезапно, моментално впечатление, без значение дали след това впечатленият ще е способен да види отвъд. WOW!-ефектът, създаден от правилното съчетаване на символи,е достатъчно силен, за да постигне желания ефект. Освен това религиозно-политическата въображаема идентичност създава у мюсюлманите (особено в умовете на новоприелите вярата) усещане затова, че са дълбоко, мистично и вечно обединени в някаква над национална егалитарна общност, в която социалните различия нямат значение.

Няма радикална ислямска групировка, която толкова добре и толкова ясно да използва подобни методи. ДАЕШ дори са си кръстили списанието Дабик, което е ислямският вариант на Армагедон – така както нахълма в северните части на библейска Палестина трябва според Откровението на св.Йоан да се възвести Страшният съд, така и според ислямската традиция градчето в Северна Сирия трябва да стане арена на последната битка, Битката на времената.

Въпреки, че се появи сравнително наскоро в този й вид, ДАЕШ функционира като съвършено съчетание от  всичко “най-добро” в ислямския призив до момента. Зад привидния нихилизъм и абсурд, ДАЕШ са изпълнени със смисъл и символика, а и с идеология, която лесно могат да придадат на живеещи извън арабските страни мюсюлмани смисъл да се самовзривят или да оставят  всичко и да заминат за наскоро обявения  халифат със столица Ракка, Сирия.

Изненадващият успех при малобройна армия е пряко повторение на модела, по който Мухаммад успява през 20-те и началото на 30-те години на  VІІ-ми век да наложи своето господство над целия  Арабски полуостров за по-малко от 6 години след Битката при Бадр от 624 г., при която армията на мюсюлманите, които са избягали две години по-рано от Мека в Медина, успяват да надвият меканската армия, която ги превъзхожда три пъти. Известната изследователка на ислямаАне-Мари Шимел посочва  в нейната И Мухаммад е неговият Пратеник, че тази битка “вероятно е най-важното чудо за младата общност, което й дава възможност да  намери идентичността си” по  начин, по който “Бадр се превръща в код за неоспоримо доказателство за дадената на Мухаммад от Бога роля на водач”. ДАЕШ повториха с лекота този модел в Ирак, когато правителствотона Нури Малики не просто отчужди сунитите сред иракската армия, ами на места даде директни заповед за напускане на бойното поле и така групировката се оказа владееща огромни части от богатата иракска държава без почти никакви усилия.

Снимка: Wikipedia

Това насърчава и изпращането на малки отряди, които да всяват ужас и страх. Този модел позволява на няколко души да предизвикат паника и страх не просто в една от световните сили, каквато към момента е Франция, но и в целия свободен свят. Малките бойни групи, съставени дори от двама, а понякога и от един човек, са повторение на този партизански начин на водене на война и на всяване на страх у врага.

Това, че подобна тактика е характерна повече за ранните години на разпространение на исляма, когато мюсюлманската община все още не е устойчива и е преследвана от меканците, не е важно за радикално настроените млади мюсюлмани в целия свят.

Освен това тези бойни действия са ръководени от самия обявен за Божи пратеник Мухаммад. Според класическата ислямска традиция няма как Пророкът да е убивал лично, но пък историческата наука няма спор по въпроса, че той лично е участвал в над 70 битки. В Корана има достатъчно “знамения”, които призовават директно към насилие срещу всеки, който е сметнат за враг.

Всички ужасни примери на тероризъм, мъчения, поробване и жестокост могат да бъдат намерени в ранната ислямска история и то най-вече в периода, в който общността на мюсюлманите е преследвана и застрашена. Това е и причината Мухаммад да не показва никаква милост в определени ситуации и да призовава открито да се отровят кладенците, да се съсипе реколтата и да бъдат избити всички победени мъже.

Нереформираният ислям няма как да обясни на своите последователи, че т.нар. нормативно оправдано насилие е било нормално за VІІ-ми  век сл. Хр. (І-ви по  ислямсккия календар), но не е приемливо днес.

Сравнимо е с желанието на някои псевдопатриоти да върнат т.нар. Крумови закони. Отделно от мита за законите на кан Крум, няма съмнение, че през 809 г. той е избил поне 3000 от жителите на Сердика, след което сринал стените на града. При условие,че реформацията на исляма, която големите умове на исляма като Мухаммад Абду и Джаллауддин Афгани се опитаха да постигнат, не се случи, ние сме обречени да виждаме съвсем директно приемане и възпроизвеждане на тези модели.

Решението на този проблем започва на първо време от физическото изличаване на всички, които по някакъв начин участват в конструкцията на ДАЕШ навсякъде по света. Това, обаче, ще доведе само до известно успокоение у самите нас. Защото Ислямска държава е ментален, идеологически конструкт, който разделя света на дар ул-ислам (Дом на исляма, приеман и като Дом на мира) и дарул-харб (Дом на  войната). Така винаги в главите на едни хора някой ще може да набие идеята за тоя религиозен фастфууд, за тоя експрес към “отвъдната награда”.

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

За да е устойчиво изличаването на ислямския тероризъм е нужна необратима реформация на исляма, която е възможна само и единствено при сериозна външна подкрепа. Към момента различните ислямски общества доказват, че самостоятелно не могат да се справят, защото контрареформационните настроения са изключително силни. И няма как да бъде по друг начин, след като в арабските държави в продължение на последните 40 десетилетия управляват кървави и брутални диктаторски режими. Отчаяното население на тези страни вижда единственото възможно спасение в духовния призив на исляма за някаква “отвъдна награда”, който чрез “мъченичество” е нещо като билет за чартърен полет към Рая.

И ако ислямските общества не са способни, то тогава е време за нова колонизация и активно ангажиране с т.нар. secular nation building – изграждане на национална, секуларна идентичност, която да премахне идеологическата обосновка на ислямския тероризъм, от който, впрочем, броят на жертвите в ислямските страни надвишава в стотици пъти тези в останалите части на света.

Това ще реши проблема не само с тероризма, но и с бежанците. Това са хора, които бягат най-вече от възможността да попаднат между чука на съответния режим и наковалнята на поредната радикална ислямистка груповка. И тази човешка вълна няма да секне, докато не се изличи причината – пълната  липса на сигурност за оцеляването на индивидите в страни, в които държавата липсва, ежедневна сигурност няма и са в състояние на скрита или явна гражданска война.

Все още няма европейска държава или друга западна държава, която е готова да поеме отговорност. Истински световен лидер ще бъде онази институция (държава или наднационален съюз), която има смелост да приложи лечение на причините, а не д асе задоволява само с премахване на симптомите. Защото иначе възпалението на ислямския тероризъм и на радикалния политически ислям може да доведе до остър сепсис в организма на свободния свят.

А тогава няма да има вече възможно решение, защото няма да има кой да го изпълни.