Тя е дама, за която модерният танц е сбъдната мечта. Става дума за популярната педагожка Луиза Франк, която беше у нас по покана на фондация Quality Art.

Миналата седмица родни студенти успяха да се докоснат до нейния професионализъм и невероятен метод на преподаване, който е развил качествата на много танцьори по цял свят.

Луиза Франк преподава повече от 30 години техниката на Хосе Лимон в Ротердамската танцова академия. Водила е курсове из целия свят. И досега продължава да работи активно с много танцови компании и училища.

Какво научихте от срещите си с българските студенти?

Че имат още много да учат. Те са много изостанали от пейзажа на модерния танц в останалата част на света и Европа. Много са начинаещи.

Защо?

Била съм на много места в Източна Европа – от Русия до Полша. Установявам, че тук всичко е много изостанало. Отдавам го на това, че няма достатъчно обмяна на кадри, няма експертиза. Много малко учители идват и малко от тукашните излизат навън да учат – това е причината.

Моята цел – с идването ми – е да отворя врати към тях самите – да стигна до сърцето им, да им дам познания, да им открехна хоризонта, да видят различните стилове, различните елементи на танца. Защото танцът е универсален и те трябва да говорят с езика на международния танц, а не само на това, което виждат тук.

Изостанали, но пък интерес не липсва?

За това проявяват любопитство, защото се усещат, че са боси в тази материя. Много е голям интереса. Огромен глад има. Обичам традициите, но смятам, че институциите трябва да се отворят повече.  За това го правя, за бъдещето на студентите.

Ще ви върна малко в годините назад, да ни разкажете кога и как решихте да танцувате?

Бях на четири години и не можех още да ходя. Докторът посъветва майка ми да направи нещо с това дете, защото вече трябва да ходи. Помня първият ми урок и чувството, което изпитах с влизането. Това, което тогава усетих, още го имам в себе си и от тогава не съм спряла.

Звучи като чудо!

Аз също обичам музика. Обожавам модерното изкуство – изобразителното изкуство, модерната музика, изкуството като цяло, всичко модерно, а пък идвам от бизнес семейство, нищо общо с музиката.

Защо Хосел Лимон?

Всичко съм пробвала – и класика – Кънингам и Лимон, и фолклор, и джаз.

Като станах педагог, тогава реших, че ще преподавам в Хосе Лимон стил. В Греъм вече имаше достатъчно педагози, а в Лимон нямаше. Видях ниша. А освен това е философия, не просто стил, много по-дълбоко философия е, а това ми допада. Първо бях при Марта Греъм, после отидох при Хосе Лимон, защото ме грабна човещината в него. Греъм е класиката в модерния балет, както и Кънингам. Докато при Лимон има смесица на различни култури, той е природа, той е дълбока философия и това на мен много ми харесва.

Били сте приятелки с Пина Бауш, защо отказвате да бъдете част от нейната трупа?

Защото не харесвам Германия на първо място, не харесвах и самата трупа.  Обожавам Пина, но ме дразнеше, че стана гуру. Не, че тя искаше да бъде такава, направиха я такава. Аз исках да извървя своя път, а не да следвам някого. Освен това държа на личния си живот, имах връзка и дете, за мен това е важно. В самата трупа на Пина Бауш бяха толкова близки един с друг, като островче, че в момента, в който някой от тях се откъсне, ставаха страшно депресивни, даже се стигаше до страшни случаи. Изобщо не се виждах сред тях. Плашещо ми беше. За мен – като човек – щеше да е опасно да съм там.

Искали ли сте самата вие да сте гуру?

Не. Няма начин.  Точно обратното. Това е много опасно.

Но за студентите сте…

Не, не  – аз съм Луиза, аз съм човек, комуникирам много добре със студентите. Много е лесно за мен да бъда гуру, но това е опасно. Преподаването е комуникация, танцът е комуникация, правим го заедно. Давам им импулса, защото съм вдъхновена от тях. Пина също го правеше.

Бях късметлийка да срещна точните хора в точното време, имах различни възможности. Надявам се всеки да има такива възможности. Това, което трябва да правя сега е да предавам знанията си на останалите, да не бъда егоист и да ги оставя за себе си.

Младите трябва да се развиват като дърво с нов цвят, чудесно е да го видиш. Обожавам да видя студентите си да сияят на сцената и се гордея с тях, чувствам се като тяхна майка.

В Холандия ли са най-добрите танцьори в стила Хосе Лимон?

Не. Имаме добри танцьори. Но това не е свързано с държавата, а с талантите. Има добри и в Китай. Навсякъде, където съм обикаляла по света има добри танцьори. С годините се променят нещата. В началото беше Ню Йорк, 70-те години. Те, обаче, сега изостават защото още държат на стария стил.

Обичам хората, от десет години давам уроци на възрастни хора, любители. обожавам ги. Те импровизират. Те започват да оздравят, махат лекарствата с времето. Подобряват се физически и ментално. Всичко си излекуват. Това е терапия за душата и тялото. Движението е здраве. Имаме си доверие. Те започват повече да вярват в себе си. Излизаме заедно. Връзката продължава извън студиото.

Цялостно как смятате – дали през годините се е увеличил интересът към модерния танц?

Да, става по-популярен. Аз съм първата модерна танцьорка в Холандия. Сега не може да се сравнява с тогава. Сега модерният танц е много по-интересен и повече хора искат да се занимават. Сега се сближават модерният стил и класиката, взимат едни от други. Класиците имат нужда от модерните танцьори. Танцът е танц.

Как минава един ден на Луиза Франк?

Вече съм пенсионер официално. Много съм щастлива, че обикалям навсякъде да преподавам. Танцът е част от мен, част от от гените ми. Ще се депресирам ако не се занимавам с това. Обичам да споделям – да пазарувам, да ям десерт.

Събуждам се рано, правя пилатес упражненията си, отивам до студиото да преподавам. Пътувам много. В почивните си дни отивам на разходка в гората или пък на пазар, правя вечеря. Много социален човек съм.

Животът без танц не е живот за мен, защото танцът е живот. Дори не искам да мисля за това, бих била загубена, ако нямам възможност да танцувам. Аз съм от генерацията, за която танцът не е работа, а смисъл на живота. Завещанието на Пина Бауш беше да продължаваме да танцуваме, изрече го малко преди да почине.

На финала от свое име искам да кажа – Правете това, което обичате да правите!