О, диктаторе, къде си?

Като стана дума за Ким Чен Ир, да припомня, че една Северна Корея истинска диктатура не прави. Освен това навремето диктаторите си признаваха сами, че трябва да управляват с “желязна ръка в кадифена ръкавица”, защото “няма как по друг начин с тоя народ”. Днес се правят на демократични. Вече дори Башар Асад, който наследи управлението на Сирийската република от баща си, се обяви за демократизация, когато започваше гражданскатавойна през 2011 г. И освен това беше преизбран демократично с над 90%, а не като Сталин със 105% (смее ли някой да върне пожелалите да гласуват за Вождавтори път, а?!) или като Саддам със 100%. В Саудитска Арабия все повече се надига глас да се даде право на жените да шофират… автомобили. В Русия дори има интернет и режимът е наел хиляди тролове, за да “убеждават”опозиционно мислещите в правотата на Путин. Да, тролове, а не хиляди служителина НКВД, които да избиват всеки несъгласен с Володята. Не, че няма убити опозиционери, има. Но те са убити показно, за което се говори по телевизиите, ане по някакви си там лагери. И само няколко, а не с хиляди. Дори САЩ възстановиха диппломатическите си отношения с Куба.

Освен това навремето беше смятано за готина пропаганда диктаторите да парадират с всичко – с армиите си, с безчетните си богатства, с жените, които прелъстяват, със златните си автоматични оръжия, с богатата си колекция от автомобили… с всичко. Днес е скромна работа– Башар Асад се опитва да се фука с президентшата, която е готина, но никога неможе да е чак толкова яка, колкото е Рания, кралицата на Йордания. Фидел Кастро може да парадира само с поредното си влизане в болница, Хосни Мубарак също го виждаме в съда, стар и болен, само на носилка, а Ким Чен Ун най-много да покани Денис Родман в Пхенян. Дори Путин направи парад, на който разни свръхмашини засякоха. Робърт Мугабе отсвоя страна вече предизвиква интереса само с посещението на парада в Москва, където беше редом до други wannabe-диктатори. Днес диктаторите нямат двойници. Не ги е страх от нищо. Навремето какви двойници имаше, ехеее… Ако Путин беше на власт преди 40 години, щеше да има поне 10 двойника и никой никога да не  знае кога говори с истинския Володя. А днес скука. Един е Путин и Медведев е неговия пророк. А пък Уго Чавес дори умря от рак преди да е навършил преклонна възраст.

Днешните диктатори сякаш нямат и деца. Защото навремето непрекъснато се обсъждаше къде учат, как живеят, колко пари харчат, какви коли карат… А днес дори не знаем дали дъщерята на Путин му е дъщеря или син, или дали е изобщо от него. Не знаем кой ще наследи Башар Асад, ако случайно загине при инцидент. Сейф ал-Ислам Кадафи, образованият на Запад син на Муаммар Кадафи, сега едвам преживява в неизвестен затвор някъде между Триполи и Бенгази, и няма и помен от онзи млад мъж, който говореше съвършен английски език, носейки скъп, шит по поръчка, италиански костюм. Не можем да назовем децата на нито един диктатор. Защо ли? Защото вече няма истински диктатори. Не останаха. Днес са само бледи копия на онези кръволоци. Днес вземат та избият няколко десетки някъде и винаги се появява някой, който авторитетно казва, че това не е нищо в сравнение с миналото. Кога днес ще се появи примерно телефонен запис като онзи на Химическия Али,  в който помощникът на Саддам се възмущава на събеседника си “Е, не избихме чак 200 хиляди кюрди през 88-ма! Не са повече от 150 хиляди!”, м? Или пък кога ще се появи информация за милиони избити, както се появява за Сталин, примерно? Днес няма вече масови избиванияна хора. Е, има, ама те нас не ни засягат тук в Европа или наблизо.

Само по едно си приличат днешните wannabe-диктатори на предшествениците си – все още има хора, които смятат, че един диктатор е приемлив, защото “той ни пази от нещо още по-страшно”. Какъвто е случаят с Башар Асад в Сирия или скралската фамилия в Саудитска Арабия, т.е. какъвто е случаят през цялатачовешка история.

Но едно е сигурно – диктаторите не са това, което бяха.