Фестивалът успя да раздвижи пластовете още в самото си начало още през 2008, просто защото дотогава нямаше подобен форум в страната. Днес вече не е същото, ето в градове като Пловдив, Варна и Бургас има фестивали за съвременен танц и това може само да е повод за още раздвижване на сетивата и телата.

Първа причина – в София не идват всеки ден чужди интересни продукции от световния обмен, това е шанса ти да видиш, разговаряш и загрееш с артистите. Защото освен класическите представления, ние правим и warmUp с публиката. Артистът буквално загрява един час преди началото с публиката и я въвежда много непосредствено в своя свят. После имаме и разговори с артистите. Причината е основателна.

Второ: Общуването с живо изпълнителско изкуство не е хипстърия, а си е направо олдскуул аналогово преживяване. От онези с мириса на познато, като от винилова плоча. И отношението към него е същото – внимателно, за да не се одраска и повреди.

И трета причина: Партитата и специалните събития, които са внимателно подбрани. Издадохме и вестник в 15 000 тираж за да кажем на повече хора, че си заслужава. Повече на antistaticfestival.org

фото – Виктор Чучков​

Инжекциите в бедрата от сестра Ани. Някъде на 3-4 г съм и съм болен от поредната бронхопневномния и пеницилинът се излива в мен като бадемов аперитив на ученически купон. Помня, че бедрата ме боляха все едно съм пробягал най-малко олимпийски маратон.

Не е рядкост да плача и го допускам да ми се случи в цялата му прелест и отдаване. Последният път беше преди три седмици, когато гледах филма На всяка цена (Hell or High Water) с Джеф Бриджис. Има две сцени, които са разтърсващи. Аз на добри сцени обичам да плача и не ме е срам от това. Чувствам, че съм в кръгчето на анонимните плачещи и е дошъл моят ред да се представя на групата. Аз плача с медицинска цел, съзнателно, отпускам клапата, терапевтично е, освен това е чудесен инструмент за упражняване на емоционалната памет.

Естрогенът. Има антидот, но май не е много ефективен. Иначе мен ме трови завистта и глупостта. От това мога да повехна епично. Понеже гледам цветя, виждам как бързо им се отразява лошото отношение. Затова внимавам.

Стресиращ въпрос, как да отделя 5 от 100? Аз съм Стрелец с асцендент Дева и три стрелеца и два скорпиона. Ребусът го оставям на любителите на астрологията.

Недоверието.  И неумението да се разказват вицове. Вицът е кратка история, сбит разказ с драматургия и ефектен финал и който не умее да го прави е по-добре да не го прави въобще.

Когато познат чужденец се обърна към мой приятел циганин и каза:  Your servant will carry your luggage, right?

проект Mythologists/Dorijan Kolundzija

Скъпото днес е евтино утре. И обратното. В този смисъл покупката на недвижимост или кола вече се случила и количеството пари е било някога съизмеримо много. Днес гледам по различен начин на скъпо-евтиното. Скоро си купих няколко картини на български автори, няколко антични предмета от битака – напълно запазен, портативен, работещ магнетофон Тесла с една лента бонус – някакъв диско микс, две орхидеи и книги.  Придобивки с голяма добавена стойност. Считам ги за по-скъпи от колата, например.

Небойша Глоговац – особено в периода ми на живот в Сърбия. За предишната част ще се поколебая между някой, слаб и хилав, пишещ стихове и вечно влюбен в някоя Дулсинея дел Тобосо, с вкус към дарк уейва, The Cure, Cocteau Twins, Bauhaus, Кале и Нова Генерация, Виолетов генерал. Кастингът ще е интересен.

Имам периоди на най-доброто. Сезонно е. Боб чорбата ми е легендарна – слагам 6-7 вида боб-бял, смилянски, шарен, зелен и маслен сръбски, индийски, и реципрочното количество сушени билки. Изумявам се всеки път как може да се създаде газообразуваща храна с толкова добър вкус. Не готвя всичко, но експериментирам с вкусове и пропорции. Смесването е тайната. Ако в баровете добрите бармани ги наричат миксолози, в кухнята смесващите вкусове готвачи би трябвали да ги наричат лаборанти. Аз наистина използвам епруветки и колби при готвене – там си държа подправките и сосовете, но не слагам бяла престилка, мърлям достатъчно и няма смисъл.

Да не се удавя. Всъщност от водата ме е страх най-много.

фото – Николина Тодорова

Кога най-близо беше до смъртта?

Във водата… Случката беше, че аз най-страхливият от плувците, в един ден изкарах трима удавници от морето – баща и дъщеря и още едно момиче. Тогава в инстинкта си да живее едното момиче ме задърпа навътре. Видях всичко много ясно – филмът, тунела, светлината. Смъртта е бяла и не е страшна. Страшното е страхът какво има отвъд.

Като книга – Мъжът и жената интимно на Зигфрид Шнабл, но като литература по-скоро Лотреамон и Батай на младини. Спомням си, че ги четох настървено и по много пъти. Дори виждам, че съм подражавал като съм писал нещо подобно тогава. Сега чета все повече документална литература. Тя променя схващания трупани с векове.

С главния редактор на Дневник.бг. Или Клеър Ъндърууд (Робин Райт, разбира се), бих искал да пия вино със Сорентино в някой майски следобед в Трастевере също така.

Да люпя семки на публично място и да слушам едно определено парче на Metallica до дупка в колата на отворени прозорци.

Всяко време има своите филми. “За всички времена” не е в моят размер на възприемане. Велики филми са тези на Фелини, на Джармуш, Скорсезе, някои на Михалков, Тарковски, Ларс фон Трир.

Щастието е като сладоледа, топи се бързо и трябва да се консумира с внимание, за да не те заболи гърлото. Схванах, че щастието не неоткрит елемент от Менделеевата таблица. Намира се в изобилие в природата в естествено състояние и може да се добива неограничено по всяко време. Ако има въпроси за добива и местонахожденията му, пишете ми във фейсбук, ще отговоря.

Да се събудя без никакви мисли една сутрин. Всичко да бъде мирно и тихо. Това вероятно ще бъде смъртта.

Колебая се между Love will tear us apart на Joy Division или Love song на The Cure.