За идолите и идола с уискито

от Стефан Икога October 15, 2015

Стоях си в редакцията, както наричаме една маса с няколко бутилки и Августин с тъмни очила в деветвечерта, едновременно част от компанията и интериора на помещението. На стенатавече имаше блед надпис „Кур“, а до него „Идоли“. Единият бе решен катоосновополагащ и отрезвяващ, такъв, да ни казва откъде сме тръгнали, когато ситръгваме пияни. Вечният, неизменен – „Кур“. Никой не си го извади и продължихмепо същество към втория надпис.

Енергията на тези хора идва от омразата им към факта, че са тъпи.

След около два часа обсъждане на идеи, кечистки хватки, много тъпи шеги и една яка, разглеждане нанекролози и осъзнаването на липсата на лед за виното, рязко си тръгнах към храма, пред който стояпрегърбен по цяла вечер и гугълнах:

„Идол“

1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество.
2. Човек, който е почитан, обожаван. Пример: Този певец беше идол на младежитепрез 60-те години.

Да го духат младежите през 60-те с техния отвратителен вкус, неошлайфан отБьорк и Патън. Имам един приятел, дето казва, че чалгата започва с Бийтълс,сигурно някой му го е казал. Според мен от тях започва производството на идолиза всеки вкус и потребност, като наркотиците и по наркотиците ще ги познаете. Идолина килограм. Поети с китари, които, пеейки фалшиво, оформят мисленето на целипоколения. Диктатори, визионери – като Стив Джобс и Ленин, духовни водачи, коитоискат да ни бъркат по малките вселени. И да не искат, го правят и ни бутат към пропасти ивърхове. Понякога.

И някъде там до всичките хитлеровци, елвис преслита, спайсгърли, кобейни и бийбъри, макар и с мравешки размери в сравнение с тях, седиВолен Сидеров.

Немислимото за мнозина, всъщност еобективен факт. Около този човек има изграден култ. Негови симпатизанти саготови да поемат куршум за него или да вдигнат маса над главата му, правятфакелни шествия и пишат неща от рода на:

СЪРАТНИЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ. В МОМЕНТА ПРОКУРАТУРАТА СЕ ГОТВИ ДА ПОВДИГНЕ СКАЛЪПЕНИ ОБВИНЕНИЯ СРЕЩУ НАШИТЕ ЛИДЕРИ ВОЛЕН И ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ! ПРЕДЛАГАМ ВЗНАМ НА ПОКРЕПА И СЪПРИЧАСТНОСТ В ПОНЕДЕЛНИК ВЕЧЕР ОТ 18:00 ЧАСА ДА СЕ СЪБЕРЕМ ПРЕД ПАМЕТНИКА ЛЕВСКИ В ЗНАК НАПОДКРЕПА И НЕПРИМИРИМОСТ КЪМ ТЕЗИ ПРОВОКАЦИИ ОТ СТРАНА НА ЦРУ И МОСАД… ЛИДЕРИКАТО ВАСИЛ ЛЕВСКИ, ХРИСТО БОТЕВ, ЯНОШ ХУНЯДИ, ВОЛЕН И ПУТИН НЕ СА ПРОСТО ХОРА,ТЕ СА ИЗБРАНИ ОТ ГОСПОД, ТЕ СА ЗАЩИТНИТЕ ФУНКЦИИ, ЗАЩИТНИЯТ ОРГАНИЗЪМ НАПЛАНЕТАТА СРЕЩУ ВИРУСА, НАРЕЧЕН ИСЛЯМ!

Енергията на тези хора идва от омразата им към факта, че са тъпи. Те неосъзнават тази омраза към себе си и я наричат патриотизъм, защото така са имказали, че се обича.

Аз съм патриот бе, да ви еба майката,знам го със сигурност от известно време. Разбрах го веднъж, като се връщах отИзраел. След два месеца адска жега, влага, неразбираеми хора и мотиви, апатичноотношение от местните и пушене на хашиш, се облещих от прозореца на самолета.

Таман влизахме в България.

Беше тъмно зелено,влажно и уютно. Разревах се, много яко. Никога не бих си помислил, че това биме трогнало, но се оказа, че милея за родината. В тоя момент ми беше мъчно замайка ми, беше ми гадно за хората, с които ще се разминем на хиляди километри,’щото на мен ми се седи тук, да бачкам като барман, копирайтър, продавач наобувки и да си говоря с дядо ми, докато мога и да, да живея скромно, кактонаричам бедността, за да не звучи толкова гадно, а на тях не толкова.

Волен нее пряко виновен за това разбира се, той е идол на отбрани тъпанари, маргинали,които сами по себе си нямат значение, но събрани на факелно шествие в центърана София, изглеждат зловещо, разочароващо и депресивно. Вдъхновяващата за тазипасмина, аура на Волен, ми бърка в гъза, изцежда ми малкото надежда, че хоратанякога ще станат добри, като под това имам предвид единствено да се научат даживеят помежду си, без да си пречат. Ама е трудно, когато някъв беловласнаркоман има енергията да поведе хиляди. По дяволите, ако сте забравили, тоячовек стигна на президентски балотаж. Не е за вярване, но отново е обективенфакт.

Ето още няколко, въпреки които еротичният модел от началото надеветдесетте, все още съществува в общественото пространство и гласува закони:

– НападениенадмолещисемюсюлманипредджамиятавСофия
-ИзкъртенадръжканаврататанаМинистерскиясъвет
– Инцидентсударинамагистрала”Тракия”
-ВъоръжениразходкиизцентъранаСофия,кактоивлизаневпарламентасоръжие
– Нахлуванеивтритенационалнителевизииизаплахисрещужурналистите
-Замерваненастюардесив„Луфтханза“
-Замерваненасервитьори в Брюксел
-УдаренполицайвъвВарна
– Ударенполицай вСофия
-Показансреденпръстнапротестиращиграждани
– ПроваленооткрясъцизаседаниенаКонсултативниясъветпонационалнасигурност
-Необясненоскъпакампаниязапоследнитепарламентарниизбори
– Необяснен,ноотчетен, огроменприходотчленскивносотнадмилионминалатагодина
-Несъответстващнаофициалнитедоходилуксозенличенживот

Тоясписък вероятно не е изчерпателен. Взех го от стената на Емил Джасим, който вдистопична държава, ръководена от ВоленСидеров, вероятно би работил в каменна кариера. Служи за подсещане колко тъпикопелета сме всъщност или колко сме безсилни, което е дори по-отчайващо. Ама, няма да се отчайваме.Ще ви разведря с история от бара. Нямам много интересни. Може би е само тая.Няма поука, даже смешка няма. Само вътрешно задоволство, което, надявам се, дауспея да предам и на вас.

Веднъж, докато стоях в празния лъскавбар на Графа, приличащ на кенефа на Луи Четиринайсети, шефът ми цъфна под ръкас подпийнал до прозрачност на погледа Волен Сидеров. Каза ми да му сипя отчерния Буш, оня каза, че Буш не пие. Харесва Гленфидик. От най-скъпия сипоиска. Трийсетгодишен за не-знам-си-колко лева.На мен ми се обърнаха вътрешностите от това, че трябва да го обслужа.Напрегнато ми стана. Пуснах публикация във фейсбук с молба за съвети: как бихмогъл да го отровя.

„Сега е моментът, давайте смело, помагайте“.

За няколкоминути получих десетки предложения за пепел от коркова тапа в уискито с целнасиране, арсен, цианид, да си натопя оная работа заедно с ташаците – красоти.За нещастие, повечето бяха трудно осъществими в условията, в които се намирах.

Но спокойно, приятели,заложих на класиката и му се изплюх в чашата.

Трябваха около десет разбъркванияс лъжичка, за да не си личи. Никога не съм сервирал нищо с по-голямоудоволствие. От всяка негова глътка мед ми капеше, сякаш аз отпивах трийсетгодишното уиски, което никога не бих могъл да си позволя. И да, това не променяшибаната ситуация, но е една микроскопична утеха, че по неведоми пътища ще мусе върне тъпкано. А и навява приятния за въобразяване въпрос – „Колко ли литраслюнка е изпил Волен Сидеров през последните няколко години по баровете?“. А с тозивъпрос се заспива по-лесно вечер. И с усмивка.

„Кур“

Бел.ред. Докато четяхме текста, през цялото време виждахме “фекални”, вместо “факелни”. Сега продължете към следващата статия.