убий своя идол

Писал съм това стихотворение преди 5 години. Дъщеря ми сега е пораснала, а вярата й вБащата Бог – понамаляла. Тя още разчита на мен, но не да я пренеса в леглото седна ръка, а просто да я закарам с колата на училище. Което хич не е малко, особеноако съм бил нощна смяна и свръхсилите са ме изоставили. Но това е съвсемнормално. Еманципацията от авторитета е в реда на нещата, а и както твърдиДостоевски, кой не иска да убие бащата…

Икой баща няма да убие за дъщерята. Бяхме веднъж в парка, когато едно хлапедотърча, изтръгна пръчката, с която Ема рисуваше феи в пясъчника и търти дабяга с нея. Ема не се разплака, само ме погледна с тъжното очакване, с което сегледа един Бог Арбитър. Настигнах хлапака и колкото и да ме е срам сега, тогаваму казах: „Ей, малък педерас, дай я таяпръчка, да не ти я завра в гъза!“. И той я даде.

Задъщеря ми бих се сбил с всяко хлапе…

Номалките педерасти порастват. Порастват и стават повече. От няколко години околобожествения ми бащин трон кръжат кандидати за него. Някои страхливо и отдалеч,като дискретни наблюдатели, други все по-отблизо, като смели конкистадоризавоеватели. Най-смелите дори ме побутват, колкото да проверят дали съм жив иливече съм взел-дал. Дали от седене на трона не съм умрял. Ако съм, просто ще месвалят от него. Ако не съм, скоро и без друго ще сляза сам.

Едновременно тъжнои трепетно е да гледам как малкото човече става малко женче. Тъжно, защото активната ми родителската роля е вече към края си и ако не евисокото качество на живот, на което съвремието ни охолно се наслаждава,природата ме е програмирала на около 40 да умра. Колкото да създам потомство ипосле да го подсигуря. На нея просто не й трябвам вече. На природата. А и надъщеря ми. Трепетно е, защото животът е по-силен от смъртта, а продължението намоя живот е тя. Тя, която виждам как почва да живее, без да си дава сметка, чеБащата Бог скоро ще трябва да умре.

Последното,което ще направя като Баща Бог, е да не бъда себичен като Бога на всички бащи ида не искам от Ема да няма други идоли, освен мене. Ще бъда и по-умен от Него,учейки я да няма никакви идоли въобще. Но човек сам узрява за някои мъдрости, анай-големите мъдрости узряват, поливани с кръв. Първо кръвта на мъдреците, коитоса ни ги казали, а после и нашата собствена, в опита си да ги докажем. А нямаидол, който да струва и една капка дори. Но именно за идоли кръвта се е лялакато реки. Религиозните идоли и идолите на вярата. Не съществуват нито такиваболести, нито толкова бомби, че да избият повече хора, отколкото култовете саго направили. Все едно – заради християнски култове под форма на кръстоносенпоход или заради мюсюлмански, под форма на световен джихад. Заради своятаверсия на приказката за задгробен живот, милиони са измрели, без да могат да севъзползват от него. Но Ема е малка за тия неща и няма да ме разбере. За даспечеля вниманието й, ще го кажа на езика на десетгодишните деца, които дори ина десет години, вече говорят повече от един език:

Култоветене са cool.

Нищо,че се представят за такива. Но както сред децата, така и сред култовете, има ипо-лоши, има и по-добри. Никой не може съвсем да ги избегне, но може поне самда си избере.

Кажими какви са ти култовете, за да ти кажа какъв си.

Пореднопредимство на съвремието ни е, че предлагането е изобилно. Това предпазва еднодете от предопределеното в обкръжението му, примерно Иисус да му стане идол.Макар че, както злото никога не идва само, така доброто често въобще не идва иаз не знам кое е по-тъжно за едно дете – Иисус да му е идол или Азис. Защото,ако вчерашните идоли са били божествата, днешните идоли са певците отмалцинствата. А танцьорите са техните наместници на земята. Това е, което непрестава да ме вбесява – в страна, в която няма кой да ожъне реколтата (дори ида имаше кой да я посади), не се търсят фермери (но им се търсят жени!?!),търси се музикален идол и танцувален талант. Двама души не можеш да събереш заработа, но два милиона се събират за music idol по телевизията. Която сама по себе си енай-могъщият идол, защото дори да ги нямаше певците, зрителите са вечно там ивсе ще намерят за какво да седнат пред екрана. Домашният телевизор е новиятцърковен олтар, а краката, качени на масата, са най-новата поза за молитва.Право предупреждаваше старият християнски морал, че някой ден дяволът ще е въввсяка къща, а рогата му ще стърчат на покрива. Е, антени отдавна няма, нодяволите във всяка къща са вече поне по три, а често има и един по-малък втоалетната. Тази читалня-изповедалня, в която и най-интимното вече става подплазменото око на злото.

Итук вече мога да кажа какво е идол.

Идоле само това, което успешно може да влезе в телевизора. Последният телевизионенпроект – Ръкописът – го потвърждава. Затова масов идол може да стане певец, но неи писател. Затова видеото се идеологизира, а книгата в ъгъла тихо агонизира. Ноднешните писателите на романи не се наричат романисти, а романтици (докатопевците са предимно цигани и циници). Романтиците обичат да страдат и да им бъдегадно, затова отсъствието им от фокуса на масите не ги бърка много. Даже напротив. Масата търси култ, а класата култура.Затова аз пиша за класата.

Затова култа ми е през кура.