Как белият пушек донесе истинска радост

Помните ли онзи папа, който беше преди папа Франциск?

Спокойно, почти никой не го помни. И не,не е Йоан Павел II, тойбеше по-предишният. Но дори неговата фигура набързо беше засенчена от Хорхе МариоБерголио – първият папа йезуит, първият папа от Новия свят и първият папа от1200 години, който е с не-европейски корени. И за да не е напразно товапървенство в толкова категории, новият папа запретна бели ръкави, намести ситиарата и се зае да покаже, че това съвсем няма да са единствените неща, скоито ще го запомним.

Идването му на поста бе предшествано от една от най-сериозните кризи всъвременната история на Католическата църква. Масови обвинения в педофилиясрещу католически свещеници, разкрития за пране на пари във Ватиканската банка,все по-отслабващ интерес към християнската догма – всичко това на главата нанеговия слаб, интровертен, консервативен предшественик – папа Бенедикт, който простоне издържа на напрежението и скоропостижно се отказа от поста.

Изборът на Франциск веднага разбуди дежурните критици, които с основаниепосочиха “патриаршеската” му възраст (75 години към датата наизбиране) и изразиха скептицизма си, че това сериозно ще възпрепятства силното управлениена Католическата църква. Франциск обаче не само ги опроверга, но показаактивност, разум и присъствие на мъж в разцвета на силите си, какъвто явно е,поне в духовен план.

В следващите две години папата превзе световните новини с размаха на новоизгряларок звезда. Неговата личност успя да озадачи ревностните католици и да впечатлиатеистите, мюсюлманите, младите и модерните. Привърженик на науката със степенипо философия и химия, папата направи смели изказвания в подкрепа наеволюционната теория и теорията за Големия взрив, отбелязвайки, че “Господне е вълшебник с магическа пръчка”. Това само по себе си бе истински взриви нанесе сериозен удар на поддържниците на така наречените “псевдoтеории” на Креационизма и Интелигентния дизайн – особено в Съединенитещати, където те са особено популярни сред тамошните миряни. Но по-важното е, чеизказването му зареди християнската мисъл с един нов облик – на Обновяването,от което тя имаше остра нужда.

Обвиняван в леви виждания (нелепо твърдение, отречено от самия него), той мощнокритикува системите, които стимулират натрупването на огромни богатства. Винагина страната на слабите и бедните, папата е отявлен борец за прогласяване на неправдитеи подпомагане на страдащите и лишените. А реакцията му в отговор на бежанскатакриза бе повече от адекватна – той призова всички католици да отворят сърцата идомовете си за хората, претърпели ужасите на бедността и войната, независимо оттяхната религиозна принадлежност. Тази негова политика на заемане на определенапозиция (дори нетрадиционна и смела) е напълно в съответствие с личното мумото, което той възприема още като епископ – “да състрадаваш и даизбираш”*. Наред с това, Франциск остро разкритикува католическите ордени,които управляват сгради, превърнати в печеливши хотели и ресторанти, но ненамират място за нуждаещите се, и ги призова да си плащат данъците “катовсички останали”, ако ще работят като търговци**.

Друга революционна стъпка, която папа Франциск направи, бе преразглеждането наотношението на Ватикана към ЛГТБ-обществото, с което предизвика истинскасензация. В отговор на провокативен въпрос как ще коментира хомосексуалността,папа Франциск даде единствения отговор, който може да бъде даден в рамките наедно демократично, либерално общество, в което разбирателството итолерантността са актуалните морални устои – “винаги трябва да гледаме начовешкото същество като личност. А тук говорим за тайнството на човешкотосъщество.” В друго забележително изказване той скромно обобщава “акоедна личност е гей и търси Бог, кой съм аз да съдя “. Никога досега Църкватане бе имала толкова персонален подход, с фокус към личността, заявявайки, чевсеки отделен човек представлява индивидуалност със собствени характеристики.Поредният голям пробив.

И въпреки, че някои от изказванията му напрегнаха част отревностните католици, той успя да спечели всички на своя страна с изключителноположителното си излъчване. За две години си спечели прозвището “Папа нарадостта” заради особеното внимание, което отделя на радостта от живота,превръщайки я в основното послание в речите си.

Но работата му като папа не се заключава само в публичнитему изяви. Той стои начело на една огромна организация, често обвинявана основателнов прикриване на финансови машинации. Когато дойде начело на църквата, папаФранциск проведе реформа в управлението на Ватиканската банка с цел елиминиранена злоупотребите. През 2013 тя публикува първия в историята си годишен банковотчет. Някои от промените дори бяха свързани с ограничение на кръга от лица,които могат да държат пари в банката. По този начин тя загуби част отвложителите, и съответно от активите си, но увеличи сериозно годишната сипечалба, след като бе решено да бъдат ударно намалени дивидентите на акционерите.

Стигаме и до забавната част – папски албум с прогресив рок и благотворителенсайт за вицове, на който знаменитости разказват смешки в помощ на бедните децаса само част от инициативите, с които папата успява да се впише в модернатадействителност, без нито за миг да загуби и част от излъчването си на Светиотец на Католическата църква. Страстен фен на тангото и футбола, почитател наскромния начин на живот, в речите си той дава примери с Билбо и Фродо*** , зада опише трудния път към истината.

Паралел между главата на Католическата църква и Българския патриарх звучипопулистки и донякъде жестоко, защото резултатът е предизвестен и доста обиден.Уви, подобно сравнение е абсолютно задължително, за да си дадем сметка в койвек е застинала БПЦ и да се попитаме “Абе имаме ли някой начело на нашатацърква, и какво точно прави той за нас?”.

За целта ще направим бързо очертание на публичния профил на Патриарх Неофит. Сосем години по-млад от папа Франциск, той е избран за патриарх на БПЦ също през2013 г. През последните две години обаче личността на Неофит тъне в медийнамъгла. Никой не знае какво мисли Патриарха за световните събития, за моралнитедилеми пред човека, за общите, ежедневни тревоги на миряните. Критики Неофит неотправя към никого. Тази задача е оставил на Светия синод, който успешноподкопава малкото останало уважение към БПЦ с абсурдни писма, в които сее ужаси страх от йогата. Позицията на БПЦ по отношение на бежанската криза е непо-малко скандална – Църквата излезе с псевдо-религиозни аргументи и вместо дауспокои и да укрепи духовно народа, стимулира отричането от основни добродетеликато любовта към ближния, независимо в какво положение е той и от къде идва.

Непопулярен, изолиран от гражданите, известен мъгляво като “многоблаг”, Патриархът е фигура, която няма никакъв досег с реалността. Негоняма да го видите да ходи по срещи с обикновените хора, да се позовава насъвременната литература. Няма да чуете дали има любим отбор или какво мисли заТеорията на еволюцията. Всъщност няма да го чуете какво мисли и заКреационистката теория. Той не посещава училищата в България, за да поприказвас децата, не взима отношение по социални или политически въпроси. За сметка натова под неговото патриаршеско управление се проведе смехотворен молебен намагистрала Е-79, който е на милиметри от прост езически обичай и принизи Църкватадо нивото на гадателка от кабелна телевизия. И не на последно място – вие колковица за Патриарха знаете?

Но нашият герой всъщност е “Франки”, както гонарича Бил Мъри – ” папата на радостта” или “папата-реформатор”.Човекът, който обърна католическата църква с главата надолу. Който уми и целунакраката на жени мюсюлманки, намери време да се срещне лично с гей двойки,призова за религиозна търпимост и свобода и се обърна към имигрантите дошли вАмерика с “никога не се срамувайте от традициите си, не забравяйтеуроците, научени от предците ви… те са дар за Америка”.

И никой няма да се учуди, ако тишърти с неговия лик са хитът на следващиясезон.

* бел. автора – “Miserando Atque Eligendo”
** бел. автора – Религиозните ордени в Италия ползватзаконови облекчения и не плащат данъци в размера, в който го правят другиюридически лица.
*** бел. автора – Герои от книгата “Властелина напръстените” на Толкин