Непоправимите: Невена, Пепа и Катя

Петър Слабаков я пита „Страх ли те е?“, тя му отговаря „Накъде ме водиш?“, той –„Не знам. Къде искаш?“, а Пепа гопоглежда с ония черните очи и му се усмихва – „Не знам. Ти знаеш“. Слабаковудря с юмрук по тавана на стария син пикап и извиква „Пей!“. И тя запява.Акапелно. Така както само една влюбена жена, циганка може да запее. И му пее, атази песен превръща филма Покрив в „шокар“ лента. Превръща го в култов завремето си, заедно с оранжевото й цвете и мънистен гердан. Преди него обачеПепа отдавна е изгряла и то отново като циганка – Джалма и прословутото й дайрев гъзарския На всеки километър. Идол?

Не – трън в задника, както би се изразила самата тя. „Майната им“ би казала също, защото Пепа Николова е свобода, ама от оная истинската иезикът й никога не седи зад зъбите. С пожълтелите от цигари пръсти, с малкатаракия за здравей. Свобода без диплома и пудри. Свобода, която мирише на живот.Рокендрол свобода в соцвариант. Тогава, когато не е можело почти нищо, а тя си епозволявала почти всичко. Дори когато за малко са щели да загинат в същатаонази сцена със синия пикап, заедно със Слабаков, преобръщайки се три пъти в 15метрово дере, Пепа е казала на лекаря в болницата единствено да не й режаткосата, защото снима филм. На следващия ден, с няколко шева и много охлузвания,тя е сложила цветето в косите и е продължила да снима. Ей така – с кеф,чешитската.„Винаги съм обичала чешитите. Замене това са хора, които не приличат и не искат да приличат на никого“.

Петрич. 1945 година – само година преди Пепа Николова, набял свят проплаква момиче с маслинови очи и характер лют, като първак. Буре с барутса и думите, и погледите на бъдещата Мария от Козият рог, на легендарнатаКатя Паскалева. Жена и актриса, която е далеч от „праволинейните“социалистически норми за поведение по онова време. През 1967 година бурятаПаскалева завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов в класа наМетоди Андонов, а след това следват две големи неща. Кино и любов. Любов катона кино. Скандалната й и дълбока връзка с големия Георги Божилов – Слона, неостава незабелязана нито под града на тепетата, нито от тогавашната милиция,която я нарича „покварена жена“. Самата Паскалева би махнала с ръка на това иби казала, че има нужда само от един пакет „Мелник“ и една водка №5, за да ещастлива и разбира се – от любимия си Слонаки. Той рисува за нея, пътува с нея иобича – единствено нея. Така както само творец може да обича една „развалена“,„луда“ и „покварена“ жена. Вера от Отклонение, Найме от Краят на песента,Тана от Матриархат, Лиза от Звезди в косите, сълзи в очите – дами, коитоникога не се предават. Паскалева играе мислителки, а не салонни прелъстителки. Първатачисто гола дама в българското кино и първата, която показва среден пръст навсички другари и другарки, за да може да живее, както на нея й харесва. Така, кактоси иска. Щастливо и безотговорно.

Любомир Шарланджиев – Шарлето се влюбва в нея до уши,когато двамата снимат Години за любов на Янко Янков.Френският писателАндре Мороа я вижда за пръв път на червения килим в Кан и възкликва „Вие меразвълнувахте“, а истинският крадец без много думи просто открадва сърцето й в Крадецът на праскови от 1964 г. Раде Маркович е нейната голяма, „неправилна“любов. Нейното тайно летене. Шарлето е законната й половинка, но истината е, четя не принадлежи на нито един от двамата. Тя е Невена Коканова и е „на себе сисвоя“. Както и на всички, които прошепват нейното име като мантра. Първата дамана българското кино се превръща в идол за една нощ след като на сцената наЯмболския театър изиграва ролята на Жулиета боса на сцената, а за това серазчува в цялата страна. Ирина от Тютюн (1962) на Корабов, Жана от Инспекторът и нощта (1963) на Рангел Вълчанов, Лиза от Крадецът на праскови(1964) на Въло Радев, Неда от Отклонение и Герда от С дъх на бадеми (1967)на Гриша Островски и Любомир Шарланджиев. Роли, които нямат нужда от думи.Изписани със златни букви в историята на българското кино, те носят на Невенамного, но и много взимат. Емблематичните й прически и стил стават знакови заонова време. Развълнуваните соцдами и девойки искат подстрижки като надругарката Коканова, искат като нейните рокли, поли. Дори и гримът им ставаидентичен с този на някои от най-знаковите й героини. „Срамота е да говоря замоите трудности, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокичедо последните хризантеми“, казва Невена малко преди края и е права. Обичта неспира и днес.

Идолите не са в лепенките и картинките от дъвки Турбо.Те даже трудно се побират в телевизора и в силиконовата реалност от будките завестници. Идолите са в детайла. В онова малкото, дето прави големите работи. Теса булгарикуса в Lactobacillusbulgaricus. Те са накиселото мляко киселото и най-приятното е, че те просто са. Без да го търсят,без да го искат на всяка цена. Да направиш нещо изключително във време, когато Западъте бил упадъчно капиталистически, а „при директора се е влизало само при голяманужда“ е нещото, което прави тези момичета големи, като вселени. Не-вписващисе. Непоправими. Свободни.

Тези момичета остават в историята и то не защото го искат, а защотопросто го могат. С усмивка към таланта и със среден пръст към системата.

Наши момичета.

Невена, Пепа и Катя.