Самуил Петканов неефен. Той си е “не” като цяло.
Идоли, ИДИЛ-и и всякакви дебили – закърняващите издънки на цивилизацията
Егоистичната редколегия реши, че тази седмица ще разгледаме темата с идолите. Тази досадна склонност набиологичния ни вид да придава прекомерно значение на одушевени и неодушевенипредмети – знаменитости, тотеми, божества и севернокорейски лидери, ми е достачужда. Като изключим събирането на албуми Panini с лица на футболисти. Но надали да ти остава някойси Gosho Ginchev от Световното 98-а и да си склонен да менкаш истинския Роналдо за него, себрои за идолопоклонничество.
Разбира се, цивилизацията има своите по-бавно еволюиращи представители, които остават вкопчени в идолите.
Разбира се, като всеки мързелив човек, който е толкова мързелив, че не би имал идоли, защото товазначи да се интересува от други хора и постигнатото от тях, аз потърсих в Google. На първатастраница в раздел Новини от резултатите за думата „идол“ попадам на заглавието:„Бащата на Бийбър горд с пениса му“ точно под „Щракнаха Меси, докато спи надивана“.
Великолепно е, че част от цивилизацията ни е склонна да прахосва мимолетното си време на скалистатабучка, въртяща се около невзрачната, но достатъчна за поддържането наелементарен живот звезда.
Ще си кажете, че съм намнение, че идолите трябва да се забранят и културата на идолизиране на какво лине – преустановена. Напротив, тогава аз ще съм като дебилите от Ислямскадържава. Да рушиш паметници и култура от древността е много сходно и с това дарушиш склонността към идолите, създаването и поддържането им. Търсенето иосмислянето на символите, придаването на значение отвъд реалистичното е плод нанай-разкошното нещо на човеците – фантазията.
Куцото е, че днесидолизирането не е оставено на фантазията, защото имаме зверски многоинформация. Днес хората, превърнали се в идоли, няма как да скрият обикновенатаси човешка страна и всички разбираме, че имат пениси или спят на дивана.
Братята Райт също саимали пениси и са спали на диван, но са вдъхновили хиляди да усъвършенстватопцията човечеството да лети. Но не е имало тогава Интернет, в койтопосредствени хора да създават псевдомедии, в които да поместват маловажнаинформация и така да възпитават аудиторията си на интерес към нея.
Как да тласнемцивилизацията обратно към фантазирането какъв точно пенис и как точно спят идолитеим? И нужно ли е това?
Разбира се, че не.Цивилизацията, колкото и да прозвучи гръмко и неловко – еволюира. И идолителогично закърняват в този си вид. Разбира се, цивилизацията има своите по-бавноеволюиращи представители, които остават вкопчени в идолите. Те ставатрелигиозни фанатици, ако са по-енергични и родени на определени места. Ако сародени на други места, са по-мързеливи и се вълнуват от пишката на някой, койтое известен с това, че покрай пеенето си е страшно дразнеща личност.
Интернет убива идолите.Техните проявления ще изглеждат все по-пошли и безполезни. И човечеството, аконе се самоунищожи с останалите си глупости през това време, ще роди еднипо-рационални поколения, които ще боравят с реализма, ще знаят, че нямасвръхгерои, свръхпичове и свръхбожества, които по неведом път решават кой дабие във волейбола.
И все така ще носятсвоите пениси и ще спят по дивани.