Къде си бе, Селинджър?

Да кажем, че 2015-та е година на страхотни книги варира между „пресилено“  и „чиста лъжа“ , но поне несъмнено ни даде на какво да се надяваме. Дори Кайо пропусна да ни зарадва с нещо ново, може битози път „Любовта на 55-годишния трансджендър“, но все още разполага с няколкомесеца от годината да поправи грешката си. Най-вълнуващото предполжение напазара – поредната шляпаница за невероятния сексуален живон на Крисчън Грей,все още ме наблюдава със зловещото си око от всяка книжарница от произволенкалибър и ми напомня за еднооки пирамиди и конспирации. Конспирация, разбирасе, няма – само пазарна икономика.

Абсолютният неуспех на „тук и сега“ да ме развълнува с каквото и да е,накара горкия ми мозък да рови в архивите и ето какво ми предложи, след като сеналожи да се върне чак до 2013 година: „Абе, нямаше ли Селинджър там нещо дапуска тая година?“

По-начетените от вас ще ми кажат „Много си зле! Селинджър умря през 2010,а да не говорим, че нищо не е публикувал от 60-те насам!“ . Добре, че ги има и най-начетените, зада обяснят на предните, че са глупаци.

Популярният израз е „странна птица“, но Селиджър е по-скоро животно, коетовсе още не е изобщо регистрирано в голямата книга на животинските видове. Следзашеметяващия успех на „Спасителя в ръжта“, авторът щедро дава на света ощередица произведения, за да замълчи окончателно след публикуваната през 1965 г. „Hapworth 16, 1924“.Негативната оценка на книгата, която пък Селинджър всъщност смята за връх вразвитието си, се смята че е допринесла за оттеглянето на автора от светскияживот.

Обвинението към Джером е, че отблъсква читателите си и книгите му целятединствено личното му удовлетворение. Е, никой не е съвсем учуден, особено следкато Селинджър го заявява и сам:

„Аз пиша единствено за себе си и собственото си удоволствие, в това секрие истинска опасност, предполагам, че рано или късно ще потъна в блатото,може би дори ще изчезна напълно – по моя си начин.“

Вместо да удовлетвори пазарния глад за още произведения тип „Спасителят в ръжта“, авторът решава да направи нещо,което съвременният свят на социални медии няма да приеме с готовност – изключвасе от света. Почти никакви интервюта, никакви публикации, никакви медийни изявиили дори присъствие на събития. Устойчивостта на това решение не се разклаща,дори когато пожар унищожава половината от последният дом на автора в Корниш, НюХемпшир – той дори не напуска къщата си. Всеки опит за биография или публикация,свързани със Селинджър след оттеглянето му от света, завършва със седебен процес. Тойизчезва напълно по неговия си начин.

Когато през 2013 година авторите на биографичната книга „Селинджър“, Шейн Салерно иДейвид Шийлдс, ни обещаха още 5 съвсем новички девствени произведения, ниестиснахме всички палчета, с които природата ни е дарила и затръпнахме вочакване. Наивно от наша страна, след като живите роднини на автора отричат даса предоставяли на двамата биографи каквато и да е информация за покойника. Ивсе пак се надяваме. Според Салерно и Шийлдс бруталният педант Селинджър си еимал изграден план за всичко писано през годините и е завещал стриктен графикна публикуване на произведенията си започващ 5 години след смъртта му. До тукзвучи като Сони. После се замислихме. От 60те години на 20ти век до смъртта сипрез 2010 Селинджър не е спирал да пише, и смазващото желание да разберем каквое то прави мистерията около живота и труда му още по- печеливша. Ерго, равновероятное твърдението за неиздавани творби да е истина, и трик за продаване набиографични книги като бира през лятото.

Какво трябва да се случи? Пет години след смъртта на Селинджър, за периода от 2015-та до 2020-тагодина, се очаква да видим 5 непубликувани новели и разкази, според слуха завсичките ни най-любими персонажи. Първата книга – според плана – трябваше да видибял свят в началото на тази година, а новината се разпространи по-бързо от мълнияв литературните среди още през 2013 с излизането на биографията „Селинджър“.

Примамливо звучеше обещанието и за още една глава от историята на прословутияХолдън, който този път да разнищи измамниците в католическата църква.Вдъхновението, малко банално, било разкритието на шокиращо масова педофилия вспоменатата институция. Други познати лица, с които бъдещето трябва да нисблъска са прословутите брат и сестра Зоуи и Франи Глас – двама интроспективни иостроумни представители на любимото семейство. Предстои и излизането наматериал за Втората световна война, и предвид военната служба на Селинджър,очакванията са много високи. Може би най-малко вълнуващото издание е посветенона Веданта – едно от шестта ортодоксални хиндуистки учения и другата страст наавтора, освен писането.

Но 2015 е вече в последната си четвърт и нищо не подсказва, че има особенаистина в конкретиката на слуховете. Дали изобщо ще видим точно тези 5произведения, или дори каквото и да е ново? Вместо с обещаното, 2015та нипосрещна с „Три ранни разказа“, които са написани през 40те. – „Младежи“(1940), „Иди да видиш Еди“ (1940) и „От веднъж седмично не се умира“ (1944). Фондът,който Селинджър е открил на свое име с целта да пази интелектуалната сисобственост и да предотвратява печат на произведенията си, е сериозна заплаха идо днес за всяко издателство и човек, които се опитват да намерят заобиколнапътечка да стигнат до творбите му.

Затова и има толкова малко (точно единединствен) случаи на изтекли разкази в публичното пространство. За да сераздразни любопитството още повече, това се случва в края на 2013, веднага следизлизането на биографичните филм и книга за живота на автора. Въпросът: как? Поe-Bay. Да, e-Bay. Книга-призрак, сфиктивно издателство и печатна информация (25 копия, отпечатани в Лондон, 1999(бел.а.: да, бе)) излиза на търг в онлайн платформата и след само 14 наддаванияе продадена за смешните £67.50. Очевидно цялата продажба е изкусна измама,която е напълно необходима в случая, за да достигнат до обществото тритеистории, над които иначе тегне прокобата на Селинджър.

Разказите нямат преводна български, но в англоговорящите страни са известни като „Paula” , “Birthday Boy”  и “The Ocean Full ofBowling Balls” – последната смятаназа ключов текст, макар и периферен, около „Спасителят в Ръжта“. Историята сесъхранява в библиотеката на университета Принстън, но по-кадърните от вас могатда успеят да я открият в електронен вариант (бел.а.: благодаря ти, Reddit!). Ако трябваше дасе съобразим с желанията на автора, който оттегля същия разказ от печат,публикацията щеше да се случи в далечната 2060-та година, цели 50 години след кончинатана Селинджър.

Започваме да се чудим какво ли мнение е имал за съвременницитеси, и ако действията говорят по-ясно от думите –направо ги (ни) е презирал. Аможе би ние мислим прекалено егоистично за талантa му, който той по никакъв начин не ни дължи. Можеби изобщо не става дума за презрение към читателя.