•
18 октомври 2015
Репортаж от Световното по мрънкане
ДЕН 1
Драги зрители, ето чедългоочакваният от всички българи момент – дойде. След 15 години на подготовкаи отлагане. Милиард и половина евро инвестиции. 37 първи копки и 82 прерязаниленти… това великолепно спортно съоръжение – права ливада – 100 на 200 метра,е готово да приеме с отворени обятия световното първенство по… „МРЪНКАНЕ”!
Каква по-подходящастрана домакин за този спортен празник от… България. Родината на мрънкането. Още древните византийски летописци са регистрирали първото в света мрънкане – тук, по нашитеземи. Това се е случило, когато Аспарух преминава Дунава и гордо обявява създаването на новата държава.Тогава неговият оръженосец слиза от коня на брега на реката и казва… „Ебаситинята”.
Тази фраза оттеква през вековете и стига доднешния ден, когато сме на прага на първото световно първенство по Мрънкане. Тук на полето до Вакарел ще се оплакват, мрънкат и сумтят участници от 128 държави. Борбата ще еожесточена. И как няма да е, след като наградата е фамозната 24 каратовастатуетка – „Златна тиня”.
За тези от вас, коитотепърва ще наблюдават такова… отвратително събитие, ще разкажа малко повече за него. Преди 20 години спортът се промени драстично. Тогава американски учени изобретиха супер-компютър, който можеше сам, абсолютно безпристрастно, да определи победител във всеки спорт идисциплина. Тази машина замени изцяло нуждата от човешко присъствие под форматана жури, комисии и съдии.
Предварителнитеуговорки отпаднаха, защото компютърът имаше датчик за симулация. Залаганиятаспряха, тъй като изчезнаха изненадващите резултати. Отбор като „Търнокоп –Петърч”, вече нямаше как да бие с 6:1, неочаквано,на чужд терен – Барселона. Истинската трагедия за спорта обаче беше, че това отне на феновете най –сладкото – да псуват съдията.Треньорите загубиха мотивация, защото нямаше как да се оправдават с журито исветовния заговор. Агитките също станаха безполезни, защото да набиеш компютъре доста тъпо. В спорта вече нямаше нищо нагласено. Това означаваше, че няма как тайно да се уговорят домакинстватана отделните първенства.
Притисната в ъгъла,спортната общност реши, всяка държава да приеме световното на точно определенспорт. На България се падна да посрещне първенството по „Мрънкане”. Естествено самотук никой не беше доволен. Ето например САЩ взеха световното по стрелба в училище, Русия взе световното по махмурлук. И мрънкахали? Не! На всички беше ясно – мрънкането за българите, е като тичането за кенииците и подреждането за немците.
Той е както винаги в перфектна форма – недоволен, сърдит и отегчен едновременно.
ДЕН 2
Ето ни отново следрекламите. Предаваме пряко от терена до Вакарел – световната столица поМрънкане за тази година. Всичките 16 души платена публика са силно казаноразвалнувани от предстоящия двубой между българския състезател и представителяна Кореа.
В този момент нашатагордост Петър Петров, по прякор „Пешо – мъката” излиза на терена и видимоизглежда кисел и недоспал. Това се казва професионалист. Той е както винаги в перфектна форма – недоволен, сърдит и отегчен едновременно. При това имашесериозни проблеми последните дни, защото му се случиха няколко радостни събития– роди му се син и спечели от тотото. Въпреки всичко Пешо – Мъката успя бързо да се възстанови и снощи успешно счупи колянов вал на колата,а след това си наводни мазето, където криеше фиша от тотото. Така нашатагордост успя да си върне доброто спортно здраве на опитен киселяк.
Пешо в момента е подготвен за най-лошото, асамо най-лошото може да му донесе победа. Да се върнем малко назад, за да разберем как беше избран Пешо и защо точно той представлявастраната ни. Кастингът за национал по мрънкане беше изключително тежък.
В ожесточена битка се хвърлиха корави мрънкачи с опит като – майка отфорума на бг-мама, ел. техник, касиерка от НАП, системен администратор, шофьорна такси, професор Вучков, оператор от БНТ, сервитьорката от барчето вминистерство на земеделието, дядо от опашка пред Джи-Пито, също така 7260 женис ПМС и 380 рибари.
И точно когато победата изглеждаше сигурна за системния администратор,
телефонът му позвъня. Обади му се мениджър отдел „човешки ресурси”, каза му, чес тоя скапан интернет в офиса не може да свали и един филм. После се закани, чеще си иска обратно петте лева, които му е дал , за да преинсталираоперационната. И на финала му обеща, че няма да му разпише отпуската. Системниятадминистратор си удари телефона в земята и се разкрещя, че по-голям мрънкач оттоя няма.
Така всички бяха принудени да обяват за победител мениджъра Петър Петров– Пешо Мъката. Човекът, според който не му стигат парите, защото от ЦРУ ниобгазяват и ни карат да харчим за глупости. Това е Пешо, който жена му го бие на канадска. Пешо, за който прогнозата за времето никога не е добра. Мъжът, който си татуира на гърба „Съм таймс лин,съм таймс люн” и прекалено късно разбра, че това не е латинска поговорка.
Сега Пешо Мъката седи пред нас, леко прегърбен, с жален поглед и очакваначалото на двубоя. Кореецът влиза също на терена. Двамата се поздравяват. Компютърътсвири начало на мача.
Всички тръпнем от вълнение, кой ще нанесе първия си удар. Двамата състезатели очевидно изпитват нервите си. Не проявяват никакъв интерес един към друг. Кореецът се раздвижва, прави атака.Протяга ръка, за да провери дали не вали. Мрънка, че не е облечен подходящо.
Добър опит на корееца Аз-Съм-Чук, да видим Пешо как ще отговори. Пешо гонаблюдава с досада. Пешо го оглежда от глава до пети и проговаря – „Тия маратонки кожени ли са?”. Кореецътотговаря объркано „ДА”. Пешо отвръща, „Те същите като нашите – Ромика, аманарочно фалираха завода, за да убият конкуренцията, сега само боклуци, глей”.Кореецът наивно се навежда, за да погледне и…
Компютърът свири победа за Пешо.Публиката освирква и двамата участници. Браво, чудесен обратен гард на Мъката.Двама санитари изкарват на носилка разстроения кореец. Първа светкавична победаза Пешо.
ДЕН 10-ти
Ето че сме на финалната права от този така вълнуващ спортен феномен. Следцели 10 изключително оспорвани дни на елиминации, световното протече по следияначин. До осминафиналите се класираха предимно балкански държави, плюс няколкоруски автономни области.
На финала за наше съжаление се класира и Пешо Мъката. Всички се надявахменеговото участие да приключи бързо, за да превключим на „Съдби на кръстопът”.Но не, той устиска до финала.
Шокиращо негов опонент се оказасъстезателят от Белгия. По трибуните има слух, че играчът всъщност енатурализиран сърбин. Аз не съм убеден, макар някои хора да твърдят, че името НебойшаМрънкевич не е типично белгийско.
И така 15 години строежна терена, три години подготовка на Пешо Мъката и тези така напрегнати 10 дни,време е за финала. На терена излиза Мрънкевич, следван е от нашия Пешо.Застават един срещу друг. Даден е сигнал за начало. Пешо поема въздух и рязкого изпуска, плюе гневно настрани и извиква „Абе, ай ше ви мрънкам аз, намеретеси друг”, после се завърта, за да си тръгне.
Шок! да се откаже точнона финала, след всичкия този труд, след цялата огромна мъка.
Две крачки преди Пешода излезе от терена и Небойша вдига победоносно ръце, изпълнен от радост. В този момент компютърът свири победа заПешо.
Радостта е абсолютнозабранена в състезание по мрънкане. Белгиецът е дисквалифициран. Пешо ешампион. Какъв обрат, каква невероятна драма. Всички крещят ГОСПОД Е БЪЛГАРИН,ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!!!
Тогава мощен тътенразцепва хоризонта. От небето се чува могъщият глас на Господ:
„АРЕ ПО-ТИХО, МЕЖДУ 2 И4 Е ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА, ПУУУ”
КРАЙ