•
16 октомври 2015
Една вечер в Градската градинка
– Здрасти, к’во става? – поздравява Дея.
– Нищо, тъпотия… не съмспал от четири дена. Ти? – отговаря й леко пълничко момче и се усмихва.
– Е, тъпотия и при мен.
Момчето е вперило закчливпоглед в момичето. Той е на 17, тя на 15. Няма неловко мълчание.
– Айде, ще се видимпосле. – казва му тя и се обръща на другата страна.- А, ето го Джизъса – казвами.
Две момчета носят пейка от другия край на парка. Косьо и Джизъса. Слагат я на триъгълник с други две.Всички се настаняват, разговорите продължават. Дея се усмихва на Косьо – неинсамо-приятел, извървял геройски целия път с тежката метална пейка от единия додругия край на Градската градинка.
– Косьо… – казва ми.
Mногозначително, мило й е.
– Къде се запознахте? – питам.
– На Съветска. – заявяваи зарейва поглед в далечината.
– ?
– Еее… паметникът наСъветската армия… Но там са много тъпихората… драми, интриги…
Част от групата играе на Върколаци – ролева игра с карти
Косьо вече се е настанил до нас и се включва.
– Да, ужасни са. Кажи микак е възможно да си на 15 и да знаеш каква ти е сексуалната ориентация? Тебили лесбийки, другите пък били гейове… за мен не е нормално – как знаяттакова нещо на 15?!Напиват се по цял ден, на обяд вече са на дърво, друсат се,всичко правят. Там един 27-годишен беше наебал една 13-годишна.
– Лора. – кима Дея.
– Аз ти казвам, че е тъпаовца, ти… – казва Косьо и дърпа от цигарата си.
– Ти я харесваш, лайквашй всички снимки във Фейсбук. – смее му се тя.
– Аз?! Заради Пухи.Лайквам им общите снимки, много добър приятел ми е. Те са гаджета все пак. Но ямразя – тя разпространява слухове за мен, щото не знае кво друго да прави. Азна това място не съм ходил от толкова време, тя разправя на всички, че съм бил- цитирам – “курвар”. И им казва да не си говорят с мен. А аз си имамгадже от 8 месеца… 9.
Задрънчава китара. Някойказва нещо за най-тъпия филм, правен някога. Весела глъчка от разговори, коитопреливат един в друг и после отлитат с отиващите си слънчеви лъчи.
– Там на Съветска е пълно с 13-годишни момичета,които си мислят, че като си отворят краката и светът етехен. – заключава Косьо. После се обръща към новодошлата приятелка на Джизъса,която сяда в далечния край на пейката до гаджето си.
– Джизъс, пак ли ще иматедрама двамата? – вика Косьо.
Джизъса се усмихваразсеяно и не казва нищо, приятелката – мъничко чернокосо момиче, му се озъбва,а после веднага се усмихва.
– Ти си измислен и несъществуваш. На теб църквата ти е казала да съществуваш. – нарежда Косьо.
Смеят се. Малкото момиче клати глава сусмивка.
– И аз не я харесвам Лора- казва Дея. – Страшни интриги прави. Говори ми зад гърба постоянно. Направи мискандал и с Томи – той ми разказа нещо и аз не знаех, че е тайна. Казах й ипосле разбрах, че не е трябвало. Помолих я да не му казва, обаче тя естественовсичко е изпортила …
– Сдобрихте ли се? -питам.
– Уж да… ма не знамкакво да правя с него. Много се промени. Преди ми викаше котенце, искам да тегушкам… сега само за секс ми говори. Иска да отида в тях за т’ва. Ама имакотка. Аз съм алергична, казах му.
– Той не поискал да минес прахосмукачка стаята си, за да отиде тя. – възмущава се Косьо.
– Да и освен това миказа, че ако не се науча да духам до две години, никой няма да ми обръщавнимание. А той е девствен!
– Представяш ли си какъвтъпак? – додава Косьо.
– Защо според теб тиказва такива неща? – пита трето момче.
– Не знам! – объркана етя.
– Зарежи го тоя! – казвамаз.
– Не й казвай това. Oпитвам се да не й давам съвети, защото знам, че ще направи точно обратното натова, което й кажа. – Косьо е сигурен, че тази стратегия е напълно и тоталногрешна. Вярвам му.
– Добре, столквай го,звъни му, ходи там, където ще ходи и той… – нареждам.
– Хах, ясно, ще гоблокирам във фейсбук. – хили се Дея.
Вече се смрачило. Част от групата играе на Върколаци – ролева игра с карти – има оракул, вещица,върколаци, ловци, Купидон… забавна е. За момент детското в тях грейва поентусиазираните им лица и засенчва желанието им да са възрастни хора.
– Защо харесваш Томи? -питам Дея.
– Защото е прекрасен,красив и много хубав. – смее се Косьо. Тя го плесва през врата със смях.
– Хубав е, да. Много ехубав. Ние се харесахме с него веднага. Но после… аз бях на море, той беше наморе и всичко беше много хубаво. Но в един момент той се върна… зарадитова…
– Заради кое, зарадикотката?
– Заради ебането…
Тъмнината плъзва пръстипо алеите в парка. Замислям се.
– Това е наркоманскатаалея. Така й викаме. – казва Косьо – Не че се друсаме или нещо, просто така йказваме. – казва Косьо.
– Ей, чухте ли, бе? Тук еимало мавзолей? За първи път разбирам. – включва се някъде отстрани 16-годишниятМони, който иначе цяла вечер свири на китара.
– Дядо ми го е пазилтоя… не него, де, той вече е бил умрял – смее се Косьо – но аз много добрезнам какво е имало тука. – каза Косьо.
Сладки са, симпатични.Добре облечени, възпитани. Будни. Пият от двулитрова пластмасова бутилка бира.Взели са си и чашки. Възраст – 13 – 17. Не можеш да им се разсърдиш – всеки пореда си е минал през същото. Просто паметта на възрастта е къса.
Телефонът на Косьо звъни.Отговаря делово.
– Ало, след малко щетръгна. На Народен съм. Казах на Народен съм, не ме ли чуваш… – момче от групата с празна бутилка бира в ръка се устремява към кофата, Косьо сепровиква – Остави я до кофата!… Тук постоянно има хора, дето събират стъкленибутилки – обяснява, после продължава разговора си – Да бе, ще си хвана в 9 часамаршрутката, айде.
Дават нови имена наместата в София. Не ги знам и се чувствам внезапно остаряла. Както ситийнейджър и знаеш всичко, в един момент започваш да не разбираш лафчетата ивсички илюзии, че си още в тоя блажен период на израстване, когато всичкотепърва предстои, се самоориентират към “чао” с шут в гъза.
Китарата спира за момент.Косьо се обръща към Мони:
– Дай нещо по-бързо…Черно фередже.
Когато се прибрах веднъж пиян като свиня,
заварихв нашето антре съмнително бомбе….
И аз съм я пяла. И ти.
Те тъкмо започнаха училище.