Ре мажор

И какво сега…

Джорджано имал към 2 милиона гледания в тубата, а за сметка на това дузинаизтъкнати поп автори нямали толкова…

Много ми е смешно, когато се случи нещо подобно и дузина капацитети започнат дапускат жални постове в мрежата, в които пишат – „емигрирам, тая държава не мезаслужава” или пък „аз правя изкуство от 9 години, а един музикален инвалид имаповече гледания от мен, срам ме е, спирам с музиката”.

Познавате тези музикални капацитети.

Те са същите, които когато се случи някое бедствие у нас и ги попитат – „защоне направите благотворителен концерт” свиват рамене и казват нещо от типа – „несе занимавам с политика”, но за сметка на това, като граждани на света створчество, което България не оценява, правят трибюти за годишнината от смърттана Майкъл Джексън (Майкъл, колко ми липсваш). Космополити…

Само че космополитното им приключва когато чуеш първите 4 такта от песента им,която е сложна до болезненост компилация от 2 акорда, използвани през 1977година от Хърби Хенкок по време на концерт в Чикаго, барабанен loop от някой руски торент тракер и текст,в който се пее за любов, летене, преодоляване на предизвикателствата икрасотата на летния плаж…

Да, текстовете на българските поп песни са обект за дълго изследване, но катоцяло те винаги имат една и съща структура.

Мога да импровизирам веднага:

„Аз летя сред слънчеви лъчи

лятото отново е пред мен

в морето виждам твоите очи

побеждавам с тебе всеки ден”

Този текст,разбира се, може да има и по-социално измерение. Но не чак толкова социално,защото ще загуби от характерното си малоумие. Ето пример:

„Слънцето сега не е за мен

щом не виждам твоите очи

но ще побеждавам всеки ден

в който няма слънчеви лъчи”

(тук следва втори куплет за лошите, които спират слънцето да грее и лирическиягерой да побеждава, а любовта в третия куплет ще сломи всяка трудност).

Впрочем, докато импровизирах, като мастит член на ПРОФОН, получих мейл, в койтони уведомяват кои са 10-те най-въртяни напоследък от родните медии песни.

Скивайте сега какво става:

1. Ела и си вземи – Гери Никол feat.Криско 

2. Летен кадър – Deep Zone и Веси Бонева

3. Шапка ти свалям – Криско feat. НенчоБалабанов

4. Стъпка напред – Михаела Маринова

5. 2 Х 2 – Пламен и Иво feat. Pavell & VenciVenc

6. Запазено място – Били Хлапето, VenZy и Графа

7. Тук и Там – Young Bb Young feat. Криско &Янко Бръснаря

8. Заедно – D2, Бобо и Лора Караджова

9. Невъзможни сме сами – Жана Бергендорф

10.Моят рай – Алисия, Скандау и N.A.S.O.

Без да се правя на голямпоет и да импровизирам, ще ви предложа по малко текст от песните:

Ела и си вземи – Гери Никол feat. Криско 

„И какво е между нас и в теб каквовидях?

И обичам ли те, мразя ли те, вече не разбрах.

Напразно си живял, ако ти не си успял

любовта да те направи полудял!”

Невъзможни сме сами – Жана Бергендорф

„Остани, остани, остани, остани,

всяко вдишване си ти.

Невъзможни сме сами,

невъзможни сме сами”

Стъпка напред – Михаела Маринова

„Правиш стъпка напред, и вдъхновен гледаш мен.

Tози момент ще отлети – сам прецени, дали го искаш.

Аз го искам.

Правя стъпка напред”

Каквоизлиза – текстовете на най-слушаните български песни са като извадени от едини същ калъп. В интерес на истината част от тези песни се радва на огроменинтерес в мрежите – Криско и Гери Никол са обладали завидните 8 милиона юзери вканала в YouTube, което е един съвсем нелош резултат.

Би трябвало да означава на практика, че всеки българин (дори тези, коитоотдавна напуснаха територията на KLETA MAJKA BALGARIQ) ечул песента на човека, който ни накара да покажем как се мятаме, как се барамеи прочее такива човещинки.

Лошото е, скъпи приятели, че българският шоубизнес досега не е успял да надскочирегионалната си незначителност.

Факт, който дори няма нужда от доказване. Погледнете например класиранията нина онзи сакрален фестивал Евровизия – винаги сме около предпоследното място ито при положение, че регламентът беше променян буквално всяка година, белкимпробием най-накрая.

Ядец…

Да, има и геополитика в тоя конкурс, има и истина в това, че той минава за „музикалнапараолимпиада”, но останалото е просто доказателство на факта, че с архаичнихармонии, еднакви текстове, евтини дрешки и оскъдно сценично шоу, съчетани слоша прозодия и кошмарен аранжимент не се пробива.

Сам по себе си тоя факт има своите добри страни – ако това ни подействаотрезвявящо. Това, уви, не се случва.

Погледнете колко стереотипни и плоски са песните, които излизат в ефир и ще сиотговорите веднага защо Джорджано прави милиони гледания, хълцайки катопростинал германец след битката при Сталинград… Няма нищо случайно.

А Джорджано поне ни забавлява в своята трогателна негодност.

Някой друг път ще ви разкажа за това как са конструирани българските песни изащо понякога ви се струва, че слушате песен на български, но ударението е катона сръбска или македонска песен.

Но днес нямам за цел това.

Нашият музикален бизнес е уникален.

Той се крепи върху няколкото музикални формата, които се въртят с променливуспех по телевизиите ни.

Тези формати не създават нищо. Но правят няколко деца известни за 3-4-6 месеца– време, в което компанията – майка може да изкара някой лев от тях. Я даоткрият някой МОЛ, я някоя бакалия в Исперих.

Да изпеят един кавър на Тина Търнър, един на Силвия Кацарова и една авторскапесен (евентуално).

В нашия шоубизнес например напълно отсъства фигурата на музикалния продуцент,който определя какъв тип музика да пее даден изпълнител, как да я пее, как дазвучи, дали в нея да има твърди китари или пък аналогови синтезатори.

Освен това в родния шоубизнес няма „талант департмънт”-и – школи, в които сеиздирват и обучават бъдещи звезди.

Нашият шоубизнес е като нашата „масова приватизация” – нещо се купува набезценица, нарязва се и се продава за старо желязо.

Ре мажор…

Мажорна тоналност, удобна за пеене на бодряшки песньовки и позитивни текстове.

Ако у нас тоналността е ре мажор, но около нас всичко е в минорни краски, значиили не улучваме тоналността…  или не разбираме нищо от музикални закони.

А сега да се върнем на Джорджано.  Джорджано, скъпи мои, е позитивно явление. Той няма слух, няма усет за ритъм, върти се около мелодията и има ужасен глас.

Това обаче е характерно за огромна част от поп музиката у нас. Попитайтесаундинженерите как би звучал гласът на тая или оная певица, без да е миналпрез аутотюн (програма за наместване на фалшивия глас). Отговорът няма да ви хареса.

А и не виждам какъв е проблемът с гледанията му в мрежата – само преди 3 годиниедна мастита родна изпълнителка (в момента дори в УС на Музикаутор), по времена протестите срещу приемането на ACTA твърдеше,че YouTube яограбва…

За шоубизнеса трябва да се говори сериозно. С аргументи и анализи. Самите изпълнители имат вопиюща нужда от истинска музикална критика. И това рано или късно ще се случи.

Но засега всичко си продължава постарому и съвсем скоро ще видите СаняАрмутлиева и Криско да определят кой става за певец и кой – не.

Не се сърдете – така и така вие не определяте нищо. А и не искате даопределяте.

Ако искахте, нямаше да щракате с пръсти, да меткате салфетки и да подвиквате„алелелей лей лей лей” или „ръгъдъ дъгъдъ дгъ”.

Завършвам в ре мажор.

Тази статия е леко разпокъсана и една идея по-дълга, отколкото има нужда.

Но и моите статии са като поп песните – досадни и с неприятно съдържание.

Пускам си Джорджано, а вие си пусната каквото пожелаете…

Чао!