Хубавото е това, че в последните 10 години българинът обръща сериозно внимание и върху този проблем. Като мога да кажа, че в последно време идват повече хора със здравословни проблеми, които не идват само от прищявка или пък от някаква суетност.

Най-често това са метаболитният синдром, като едно съчетано обменно нарушение, в което наблюдаваме високо тегло, съчетано с високо кръвно налягане, нарушение на липидната обмяна, висок холестерол, триглицериди, подагра, висока пикочна киселина… С чернодробни проблеми идват много хора, които са най-вече със стеатоза на черния дроб, с бъбречни проблеми, стомашно-чревни… Най-разнообразни. Разбира се, тук не трябва да забравяме и хората, които са с онкологични заболявания. Те представляват един висок процент. Хората разбраха, че добър вариант за общото, комплексно лечение е храненето. Така че това са пациентите, които идват най-често. Много деца идват също, което е добре, защото и родители, и деца вече обръщат внимание върху този проблем.

В последните петнадесет години хората по много причини изпаднаха в по-лоша ситуация. Знаете, най-вече обездвижване, начин на хранене, стрес и напрежение повече, разбира се. Съществуват тенденции за затлъстяване на нацията. Особено при подрастващите също е много голям проблем.

Твърде много деца идват.

На всякаква. Искам да кажа, че имам пациенти от 7-годишни нагоре. Но най-често са на възраст от 10 до 15 години.

Има родители, които водят своите деца, като например вчера – майка, която иска да бъде направена една обективна оценка на хранителния статус на нейното дете. Без да има нужда да се прави по-нататък нищо. Само с общите напътствия, които бяха дадени, това дете може би след няколко месеца ще е с още по-добри параметри. Но има деца, които идват с проблеми. На първо място това е затлъстяване или пък наднормено тегло. Често пъти родителите също имат този проблем. А понякога изолирано само при децата се проявява този проблем и родителите идват с цел да се подобри хранителното поведение на децата. Вижте, аз в своята работа залагам на няколко принципа. Максимално индивидуалност – разбира се, всеки един диетолог има своя стереотип, своя подход в работата, но специално аз се старая това, което аз прилагам, да го приближа максимално до пациента, до неговите проблеми. И второто нещо, което е много важно – това, което ще се прави, да бъде една съвместна работа, през която пациентът ще получи тази информация (тип обучение), която той да адаптира и приложи в своето ежедневие и това да бъде в дългосрочен план. Основната моя задача е да оптимизираме неговото хранително поведение.

Какво показва опитът… Разбира се, децата са тези, които често пъти пожелават да дойдат на преглед, защото те се влияят и от другите деца. Методът на убеждението е много важен, но по-важно е да се подготвят родителите, защото те са тези, които създават нужната атмосфера. Често пъти децата, тези, разбира се, които са на 7-10 години, въобще не четат режима на хранене, който аз препоръчвам.

Задача е родителите да бъдат “обучени”, да бъдат информирани какво трябва да правят. Тоест те са тези, които ще променят у дома средата.

Аз не съм привърженик на крайностите. Не поставям така нещата – това е забранено, това е позволено. Нищо подобно. Няма позволени, няма забранени храни. Разбира се, ако няма някакви сериозни проблеми. Някой път се налага при сериозни алергични реакции, при сериозни метаболитни проблеми – разбира се, тогава ще има такива. Но при едно здраво дете, което има единствено проблеми с теглото и нещо друго, което може пак да има връзка с метаболизма, така или иначе не е нужно от сериозно ограничение. Тогава правим един балансиран режим, който ще бъде прилаган, като аз се старая да не го лишавам детето от нищо. Или иначе казано – това, което му е необходимо, то да го получи. По принцип всеки един пациент, дошъл при мен, знае, че аз ще го разпитам какво той предпочита, какво той не обича… И това, което обича, ще присъства по някакъв начин в храненето. А това, което той не обича – ще се постарая, ако не мога да го убедя някакви полезни храни да бъдат включени. А при децата това е много важно, защото те свеждат обикновено своето хранене до пет-шест храни, тогава се съобразявам на 100%.

Да, и шоколад давам, разбира се. При това много често. Сладолед също позволявам. Нормално. Много е важно човек, няма значение кой – дали е дете, дали е възрастен – да не се чувства ощетен. Това са нещата, които са много важни.

Разковничето е в промяната. Първо е промяна в неговото поведение, дългосрочна промяна. Второ е една пренастройка на организма. Обикновено имаме някакви проблеми. Ако гледаме теглото, винаги е важно да видим каква наследственост има това дете. Вторият фактор, а той не е по-малко важен, това са метаболитни проблеми. Или пък просто обмяната. Вижте, тялото е много важно да се настрои в правилната посока. Ние това правим – създаваме на тялото условия то да се саморегулира и да се самоуправлява. Тялото го може, ако му се създават тези условия.

Вижте, по принцип първото нещо, което трябва да изясня, е да получа максимална информация за вас. Това ще стане с прегледа, който ще проведем, с измерването на състава на тялото. Първо е снемането на анамнеза, разбира се. След самият преглед задължително се прави един набор от лабораторни изследвания, които ще дадат информация какъв е вашият биохимичен, метаболитен, хормонален статус.

В никакъв случай. В никакъв случай гладуване. Вижте сега, гладуването…

Точно така. Има хора, за които гладът е липсата на тестени храни, на хляб, на картофи, на ориз, на сладко… това е глад за тях. Има ги такива, немалко са. Там винаги допускаме компромиси. Винаги правим нещо, което ще бъде, как да кажа, да потуши огъня от по-ограниченото хранене.

При всички положения храненето ще бъде по-ограничено, това е ясно. Важното нещо е да подаваме на тялото нужното, първоначално, разбира се, винаги, когато човек на вашата възраст, във възраст, в която тялото е преминало през периода на растеж и развитие, може да му се даде и детоксикиращ режим. Може два, три, пет дена, една седмица, аз това го правя също, разбира се.

Например аз бих казал зеленчуково-плодов режим с включване на малко риба, кисело мляко, в което няма нищо лошо, но в схема. Разбирате ли, важна е схемата. Докато не настроим тялото, винаги е важна схемата.

Храненето да бъде по-често, а какви храни ще присъстват от сутрин до вечер, тук вече е индивидуалността.

Количествата, разбира се. По отношение на количествата аз също имам мнение, че невинаги количеството е много важно – важно е какъв отговор дава тялото на тази храна. Това е по-важното. Вие може да изядете, примерно, една храна 500 грама и тя няма да ви се отрази по никакъв начин. А има други храни, които от 50 до 100 грама могат да се отразят неблагоприятно върху вашата обмяна. Тук е разковничето. Ние влияем точно на тези моменти. Подобряваме чернодробната функция. Това правим – създаваме нужните условия на тялото да работи.

Това е много индивидуално. Всеки един човек види ли благотворно влияние върху себе си от този хранителен режим, по принцип може винаги да се постигне добър успех. Важното е пациентът да бъде убеден, че това нещо е подходящо за него, а той ще се убеди, като види резултатите. Повечето пациенти съобщават след първите 5-10 дни за промяна в себе си, прилив на енергия, подобряване на съня, стават по-спокойни. Те “летят”. Разбира се, човек не може да бъде цял живот на режим, това е ясно. Затова, ако му се дава един предварителен режим, първоначален – за месец, месец и половина – след това се преминава на по-дългосрочна схема, но в зависимост от това какви са нашите цели. На първия преглед винаги се поставя целта. Тя винаги се поставя заедно с пациента. Той казва, че иска да свали 10 килограма, аз казвам: Можете да свалите 15, може да свалите 8, примерно. Сваляме тези 8 килограма и тогава се дава този по-дългосрочен режим на хранене.

Включваме повече храни в него. Включваме дори тези храни, които имат лошо влияние върху теглото му. Важно е всичко да бъде в оптимална за пациента схема. Знаете, всеки ще каже какво трябва да се махне – трябва да се изключи сладко, картофи, ориз. Не е така. Тези храни, ако се консумират несистемно, а по-умерено и в добрите часове от деня, в добрите дни за човека, тогава може да се постигне резултат по отношение поддържане на това, което сме успели да постигнем.

По принцип храните, които влияят зле на теглото, трябва да се консумират през деня. Това е категорично. Вечерно време – всеки от нас го изпитва – ако похапнем малко повече, особено по-тежки храни, въглехидратно-липидни т.е. въглехидрати и мазнини повечко, хляб, картофи, ориз, месо, обилна трапеза, то на следващия ден му е тежко. То е ясно. Тялото реагира, задържа вода в себе си, съответно има по-затруднено храносмилане и се чувстват дискомфортно. Всеки един човек. Има и слаби хора, които са го изпитвали. Има хора, които са пълни, които също са го изпитвали. Няма никакво значение, важно е това да не е системно, а да се случва много, много рядко. Вечерно време храната трябва да бъде много, много лека.

Аз не съм против. Щом един начин на хранене, било то вегетариански, било то вегански, било то и балансирано смесено хранене, се приема от даден човек като добър за него, то той може да се оптимизира и да се направи такъв. Такива режими като този, който споменаваш – житния режим на Дънов, не могат да бъдат прилагани за много дълго време. Те са за кратко време. Нищо лошо. Може да се приложи, опит е. Пак трябва да се прецени всичко индивидуално. Например драстични, защото това е драстичен режим, няма какво да се лъжем, той не е добър за подрастващите. Ето днес имам случай, в който дете на 15-16 години е подлагано на строго, едва ли не, гладуване за две седмици. Съответно резултатът не е въобще добър – не откъм тегло. Има вече тук друг проблем, защото е рязко отслабване, здравословни проблеми, например при момичетата какво може да се случи и гинекологични, и проблеми с цикъла, и най-важното, което е – проблеми на поведението.

После следващо връщане на теглото след такива режими е много бързо и, съответно, психологическата травма върху този човек, особено за по-лабилни личности, е много голяма. Затова трябва да се внимава. Аз съм привърженик на балансираните, на умерените неща. Но, пак казвам, който е решил, добре е да прецени, може да го приложи, важното е да е здрав, да няма някакви сериозни проблеми като анемичен синдром, примерно, или пък да не е бременна жената. Те са много фактори, които трябва да се имат предвид. Но не съм против, щом човек го иска. А за гладуването може да говорим така – има хора, които успяват много с гладуване, те се тренират. Самите те го правят постоянно, имат своята система и при тях този подход е окей.

Това са вече по-сложни проблеми, те не са диетологични. Те са повече психоемоционални. Но като диетолози ни се налага да се сблъскваме с всякакви хора. Има хора с крайности като фитнесманиаци. Няма лошо. Налагало ми се е подрастващи момчета да бъдат изследвани, родителите ги водят притеснени, обаче те нямат никакви проблеми. Правим много малко оптимизиране. Те го разбират и го правят. Пак казвам – да няма крайности.

Движението е важен фактор, предполагам, защото като свалиш излишните килограми, все пак е хубаво някаква мускулна маса да остане. То трябва да бъде много добре дозирано. Защото, какво се случва: знаете, има хора, които се движат много, говоря за сериозни движения, но нямат хранене. Други хора, разбира се, залагат повече на храненето, но без никакво движение. И в двата случая не е добър вариант. Движението е нужно на тялото. Всеки може сам да прецени. Аз лично съветвам хората с по-високо тегло малко да редуцират тегло и тогава да започнат да се движат. По много причини.

Така, движението, което аз мога да препоръчам, е най-баналното. Това са ходенето, това е най-доброто движение, лек джогинг също може, плуването е супердвижение. Това е достъпно до всеки един от нас. Както карането на колело през летните периоди. У дома също можем да караме колело или някакъв уред като кростренажор, като пътека. Нормални – без никакви големи натоварвания. Има хора, които правят вкъщи аеробика, има хора, които правят йога плюс аеробика, различни са подходите. Всеки сам трябва да си го избере, според своето състояние и своите възможности. Неразумно е един човек да започне още утре – днес почвам хранене, утре почвам да се движа много – това не е разумно. Ако той има едно тегло, което е високо, трябва първо да редуцира малко тегло и тогава да се движи по-усилено. Но всеки от нас трябва да се движи. Половин-един час на ден разходки – това е добър вариант. Второто нещо е, когато движението започне да се прилага, трябва да се увеличава постепенно натоварването.

Да, една сериозна мускулна треска. Или пък първите два дни движение демотивират човек, защото той се чувства разпаднал се след тях. Това е глупаво. Разумното е, ако решите движение – като храненето. Умерено започвате да се храните – без драстични режими, включвате движението също. Започвате да ходите от 15-20 минути, ако не сте ходили никога, защото има такива хора, които въобще не ходят – те се задъхват на петата стълба, както се казва. Затова трябва внимателно. Вчера, например, имах един пациент 183 килограма и той пита: Мога ли да почвам. Не, започнете, след като свалите 12-15 килограма, защото натоварването върху вашата сърдечно-съдова система, върху вашия костно-ставен апарат е твърде високо. Вие вместо да си направите добро, може да си направите много лошо.

Абсолютно винаги – това е балансът. Казвам пак – хора, които могат да правят крайности, такива хора има, те са се самообучили, самотренирали да го правят, те могат да правят всичко със себе си, но винаги е по-добре да бъде умерено всичко.