Павел Койчев е един от големите експериментатори в българското изкуство. Правискулптури. Най-често работи в голям формат. Негови произведения са добре дошлина площад Княз Александър Батенберг вСофия, на поляна край 70-ия километър на магистрала Хемус или пък пред църквата NotreDame de la Chapelle в Брюксел. През 1999 участва в изложението Световнихудожници на хилядолетието в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 е един оттримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция.Има десетки самостоятелни изложби. Негови произведения са притежание наНационалната галерия, Софийска градска художествена галерия, на частни колекциив Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.

Последнатаму изложба се откри миналата седмица в галерия Райко Алексиев в София. Художникът избира естествено и спонтаннозаглавието О, щастливи дни, о о о. То препраща към пиесата на Самуел Бекет,която Койчев свързва с изпълненията на Татяна Лолова и Мадлен Рено. Но всъщносттова заглавие събира произведения съставени от три основни материала -стиропор, плексиглас и любов към семейството и децата.

Изложбатавключва две фигури на мъж и жена и шест детски фигури – на двете деца ичетирите му внуци. Между фигурите Койчев слага детски рисунки, които “да валяткато сняг”. Изложбата е жест на почит към всички деца, които според артиста всвоите невинни 4-5-6 години – са гениални.

ПаблоПикасо казва, че са му били необходими четири години, за да се научи да рисувакато Рафаело и цял живот, за да се научи да рисува като дете. По подобен начини Койчев търси досег с детската спонтанност. И се учи от децата нанепосредственост – “Господ е дал на всяко дете да знае истината за нещата. И тепо най-прекия път я предават в рисунка, в песен, в приказка, в слово”.

ПавелКойчев възприема себе си като работещ песимист – “За разлика от многооптимисти, които не работят”. Вярва, че „животът е могъщо нещо”. Казва, че самочрез изкуството можем да се познаваме.

Каква е приликата и разликата междупървата ви и последната ви скулптура?
Приликата- че подхождам винаги максимално почтено към изкуството. Разликата – че първитеса по-истинни. Като детските рисунки.

Изложбата ви е лична, семейна,произведенията са в резултат на щастливи дни с вашите близки. Запознавате се сжена си около Пражката пролет през 1968-а. Доколко революциите са свързани слюбовта?
Голямагодина. Тогава се реши съдбата на системата. И двамата се вълнувахме. Азсъзнавах, че тогава се пропуска момента за бъдеще. Ако тогава бяхме отишли почешката линия – сигурен съм, щеше да бъде друг животът.

Как се раждат щастливите дни?
Господ,когато ни е създал ни е дал възможност да имаме и щастливи дни. Но то е извънтеб. То се случва. Ти даже може да си и пълен негодник и да ти се случватщастливи дни. Инстинктивно ти е заложено кога да бъдеш щастлив. Но това ставарядко – скръндзаво ни е отпуснато. Когато с близките ми се чувстваме добре,казваме: „О, щастливи дни!”

Кое в скулптурата по света ви евпечатлило напоследък?
Плаващитекейове на Кристо. Аз съм негов абсолютен фен. Гениален човек е. Харесвам всичко, което аз не мога да направя.

Кое остава в изкуството?
Непреходное това, което в най-голяма степен се е допряло до истината. А какво е истината– не се знае. Изкуството има задача да търси истината. Като предварително човекзнае, че тя е непостижима. Но той трябва само това да прави – да търсиистината.

Ако имате идеалните условия, за дареализирате мечтаната от вас изложба – каква би била тя?
Нещомащабно. Ще ми се. Да се намесиш по на едро в пространството.

Кои са най-важните преживявания вживота ви, които са били въплътени в изкуство?
За мояизненада – атавистични моменти от детството. Сега се замислям от въпроса ви, номай последните ми над 20 изложби три четвърти от тях са на атавистична основа.Много силно нещо е периодът, в който човек се сглобява и се формира.

Има ли нещо, което не ви се е случилов изкуството?
Не.Нищо не може да ти попречи, ако си добър да направиш каквото искаш.

Казвате, че изкуството е безсмислено.Какво се изисква, за да правиш безсмислици?
Дозаинфантилизъм. Второ – житейски кураж. Трето – малко интелигентност.

Как ще изглежда изкуството след 50,след 100 години?Ръкатаще играе все по-голяма роля. Не може без технологиите – те ти отварят другиврати. Но ръчната работа ще е все по-определяща. В зависимост от процентадарба, който ти е дал Господ.

Изложбата “О, щастливи дни… ооо!” е вгалерия Райко Алексиев, София, ул. Г. С. Раковски 125 и продължава до 30ноември, 2016.