Какво прави Педя човек?
Благодаря, добре е. Радва се на завидни старини, от временавреме се среща с деца или говори пред медиите, или се появява на телевизионнияекран рядко заедно с мен. Това е неговата съдба.

На мен много ми липсва от екрана, предполагам, че и на многодруги хора?
Особено на предишното поколение много липсва, много отмайките и бабите  ме срещат и казват, чепеят нашата песничка на децата си, защото много им липсва – всъщност липсва самона самите тях. Иначе хубаво правят, че им пеят песничката. Срещам се с малкидеца в детските градини, където ме помнят лелките, ала за децата съм абсолютнонепозната. Но започна ли да разказвам приказката, всички ми обръщат голямовнимание. Куклата е непосредствена връзка между нас, на която се радват, защотое жив говор и емоционално могат да покажат своето състояние в общуването скуклата!

Не ги стряска дългата брада може би заради приятния глас,който стои зад нея?
Не, защото днешните деца са свикнали да виждат какво ли не.Тук живият глас и живото присъствие много ги увлича. От виртуалния свят, вкойто потъват от ранна възраст, са лишени от това нещо, а то развиваемоционалната страна на едно дете.

Две са куклите Педя човек и са във вашия дом, нали така?
Да, у дома са на отговорно пазене.

Имате две дъщери, трима внуци, нали така?
Две дъщери, двама внуци, една внучка и две правнучки.

Дъщерите ревнуваха ли от Педя човек?
Те бяха много често с мен, непрекъснато даже и нямашеревност, работихме заедно. Често бяха с мен в театъра, с куклите бяха почти нати. Но приказките, които са чули са само чрез Педя човек от телевизионен екран, а не вкъщи като майка, която се занимава с малките си деца.

Защото нямаше време ли?
Наистина нямаше време.

Внуците харесваха ли го?
И до ден днешен го харесват, някои се шегуват с него.

Как се шегуват?
С мен се шегуват, някои от шегичките даже са на дъщерите ми,че в бузките съм запричиличала на самата кукла. И това е много вярно, защото сме55 години заедно.

Защото смятате, че днешните деца не гледат Лека нощ, деца?
Поради развитието на нашия живот. Гледат толкова много неща,че нямат интерес към това. За много деца, които вече са пораснали това бешемоментът, с който прекъсвахме присъствието на децата пред екрана. Даже и да неси легнат децата е хубаво в двадесет часа малките деца да приключват с телевизионнитепрограми. Не казвам, че веднага трябва да заспиват, но нататък програмата не еза деца. И вместо да си слагаме точки или надписи по-добре да ги свикнем, чесвършват с гледането на телевизионната програмата и със сеансите предкомпютъра. Такова е времето, навсякъде е така. Даже има негласно приемане, черодителите трябва да им осигурят тези неща. Но вниманието трябва да бъде насочено натам – по колко часа се занимават, колко време им отнема виртуалнотопространство.

От какво ги лишава това според вас?
От живото общуване. И сега героите са реални. Няма я живатавръзка, както беше Педя човек, който интригуваше с думи. Той казваше: „Акакво ще стане по-нататък, ще видите при следващата ни среща“. Това отсъства. Вочакването какво ще се случи, детето вече е пред екрана на следващата вечер – сега го няма. Да не говорим за многобройните канали, телевизии, средства, скоито могат да получат някакъв образ. Те са презадоволени, но са деца на своетовреме. Не можем да избягаме от това. Катопо-възрастни хора от тях, обаче можемда помагаме, да намираме с какво да ги занимаем – книжка, разходка, другинтерес, да ги интригуваме някак, за да ги махаме оттам. Не винаги е успешно,но ще се борим. 

Снимка: Стефан Марков/ Булфото

Казвате,че на децата им липсват бабините приказки?
Те са като бабината манджа, всички искаме да я сготвим понякакъв начин. Това е рецепта, а не точно бабата, която липсва. Но право да сикажем често  и липсва.

Къде е бабата?
А къде са децата, питам аз?!

Има ли малък мъж в стаята?
Малък дядо вече да кажем, малък прадядо.

Преломен момент е това във вашия живот.
Да, абсолютно. Това е шанс, който се отваря веднъж в живота.Човек не го очаква предварително и бързо трябва да реагира. Да, така беше –1961 година, търсим малък мъж, аз съм малък мъж и започнахме нещо много хубаво.То ме държи в кондиция, винаги съм наясно с отговорността, която нося. Трябвада бъдем много внимателни пред всички, които наричаме публика.

Мъчно ли ви е, че Педя човек не е на екран всяка вечер?
Позитивна съм и земна и мисля, че съвсем навреме се случи,не говоря за начина, по който стана. Това е съвсем естествено – да се сменят игерои, и изпълнители, и програми, и участия!

Можеше ли да бъде осъвременен и още да е на екран?
Какво да се промени?! Опитаха да го осъвременят като му сеотваря устата, никаква работа не свърши. Каквото и да се прави, дори да мусложим някаква джуфка допълнително, не може да промени това, което е! Защототози герой успя, тъй като е много автентичен – той е това, което е!

Мисля, че и това, което е, също щеше да се гледа и днес?
Аз мисля, че би могло да се гледа. Много е претрупана иначепрограмата на децата и пак трябваше да си намери своето време. Когато серазредиха предаванията, също имаше своя добър резултат. Но съвсем да изчезне… Това вече не е мое решение. Надявам се той да намери своето място и публика.

Казвате, че в детските градини ви канят?
Много се харесва, има добър прием, но вървим по спомен напо-възрастната публика. Поколението се сменя, не може да имаме никаквипретенции към подрастващите, защото нямат информация.

За това мисля за съвсем нормално и естествено да не съм вечена екран.

Играли сте и Мечо Пух?
Той е чудесен герой.

Имате ли си любима негова фраза?
За мен взето от живота е тази с гърненцето, в което могатда се слагат всякакви неща… Безкрайно много герои съм изиграла, не само МечоПух. На тази възраст мога да кажа, че обичам и харесам театъра, ако трябва дазапочна наново пак ще започна там. Това страдание съм го изключила – ах, каквощях да направя, как щях да го изиграя.

Каква торта би си избрал сега Мечо Пух, защото сега имаогромен избор?
Най-вкусната!

Имате ли впечатлението, че децата ни днес са презадоволени?
Да, защото им угаждаме. Едно време чувствахме лека вина, чене сме с с децата, че се отглеждат от други хора и за това се задоволявашевсеки каприз. Там възрастните сме изтървали фронта, малките не са виновни, тепросто искат да бъдат с нас. С това, че от време навреме проявяваме слабост потози начин ние се откупваме от тях, а пък те получават каквото искат.

Каква е рецептата?
Трудна работа, бабите пък са още по-голяма крайност, правятсе на майка и баща заедно. Те допринасят за това. Както аз попадам в среда набаби и се хващам, че в някои неща просто съм назад. Най-много се потресох катопочнаха да се хвалят, че почти бебета се занимават с телефони и могат да сивключат с компютъра.

Заради работата на куклена актриса ли сте толкова позитивенчовек? Казвате, че пенсията ви стига, че се справяте?
Справям се, защото така трябва да отговарям. Това е личенвъпрос, пък и съм запозната с околната страна и само ще досаждам на хората всъщото положение. Пенсионерите са с толкова парички, колкото им се дават. Бяхмесвикнали, че с малко възможности можем да преживяваме, сега се оказа, че неможе. Оплакването нищо не ни носи. При повишение, едно време се пишеха писма,оплакване и се връщаха. Днес на кого да ги връщаме? Силно впечатление ми правинякой като каже, че е той е пенсионер, ми да, свършил ти е договорът сдържавата. Човек със сили и възможности ще намери начин да работи и след това.

Желая на всички да са здрави, да знаете, че с надежда, вяраи обич, внимание, всичко се преодолява. Нека децата да растат добре. До новисрещи, мили приятели.