Повечето групи започват кариерата си с концерти пред приятели и роднини. Други предпочитат да сеусъвършенстват в репетиционната и да издадат албум или поне сингъл, преди да сепоявят на сцена. Някои биха свирили пред публика всяка вечер, а по-притеснителните– колкото се може по-рядко.

Има и такива като Yello, направили своя лайвдебют цели четири десетилетия след формирането си, вече 60-70-годишни!

Всъщност „такива като” Yello няма. Има само Yello – дваматаексцентрични господа, които не можеш да си представиш без костюм, фишу имустаци.  Създатели на пленителнооригинален електропоп на абсурда, изпъстрен с тънък хумор, изящни мелодии,неустоими бийтове и хладно-атрактивни речитативи. Дори да чуваш името им за пръв път, почтисигурно е, че неволно си слушал “The Race” или “Oh Yeah”, ползвани в безбройреклами, филми и танцови спектакли и във всичко от The Simpsonsдо Gran Turismo 4.

Yello обаче ще ти кажат, че никогане са имали намерение да правят хитове: „Целта ни бе – както казва Исус – „дабъдем като децата”. Комерсиалният успех е просто странен и опасен страниченефект.”

Това са думи на вокалиста и текстописец ДитерМайер. Но той би казал това, защото ако има някой, който може да си позволи даправи професионално музика чисто и просто за удоволствие, това е той. Когато сиот богато семейство на банкери, влизаш в играта направо с асо, нали така?

Мнозина биха го приели като лиценз за охолнобезгрижие, но в очите на Майер това е обстоятелство колкото благоприятно, толковаи задължаващо. А мъжът с прелъстителни истории на тема “Love, heaven, submission and more”, съвсем не е пройдоха!

Всъщност, ето избрана част от нещата, които тойЕ: милионер индустриалец, актьор и филмов режисьор, ресторантьор, реномиранпроизводител на вино и органично говеждо месо, със собствено лозе иживотновъдна ферма в Аржентина (занеговите малбек, каберне совиньон и каберне фран се носят легенди), прочут концептуален артист, уважаван фотографи писател, първокласен дизайнер на часовници (все пак е швейцарец), спортни коли и копринени шалчета за джентълмени,професионален покер играч, бивш състезател на швейцарския национален отбор поголф и – просто ей така – един от създателите на първия изцяло дигитален аудио миксер.

Това, както отбелязахме, са само някои от нещата, които могат да се кажатза забележителната, изтънчено-загадъчна персона с дълбокия баритонен глас, такаемблематичен за звука на Yello. Историите за него са толкова много и разнообразни, чеграница между мит и реалност отдавна не съществува.

Всеки си има любим Майерованекдот. За мен това е случаят, когато швейцарецът отива на фетиш парти вЛондон в началото на 90-те, но на входа отказват да го пуснат в клуба, тъй катоне е спазил дрес кода – не носи нито латекс, нито нещо гумено. Вместо да серазправя, той тихо и възпитано вади от джоба на елегантния си костюм чисто новмолив с гума, която показва на фейс контрола и веднага бива поканен да влезе.

В сравнение със знатното потекло на своя приятели колега Майер, другият основен герой в Yello – БорисБланк, има далеч по-скромен произход. Същото се отнася и за професиите, коитопрактикува като буден младеж  – шофьор накамион и телевизионен техник. Един денчува музиката на Throbbing Gristleи веднага напуска работа, защото вече знае какво иска да прави с живота си. „Не знаех нито една нота, нямах абсолютноникакви музикални познания, нито учебници или наръчници – нищо!”

Това не му пречи да сепревърне в един от пионерите на европейската електронна музика и особено всемплирането. Известен е с това, че не семплира музика от други артисти, а самособствено произведени, както и от околната среда. „Един от първите ми семпли беше на плискащасе в кофа вода”, спомня си Бланк с умиление. Днес вече притежава библиотека отнад 100 000 авторски семпъла, които използва за създаването на покъртителнокачествения звук, с който той като продуцент и Yello като група са известни. Тук трябва да отбележими приноса на Карлос Перон, съосновател на Yello, напуснал ги през 1983-та, но изиграл съществена роля воформянето на патентования им „саунд”.

Саунд, който може да чуеш и в новия, великолепен албум на швейцарците – Toy, номер 13 в дискографиятана това изумително дуо и може би един от най-силните в кариерата им. Ето как в края на 2016-та, двама „пенсионери” (единият на 71, другият на 64 години) от Швейцария слекота и апломб помитат значителна част отбезидейната, нахална шайка нагаждачи опаразитила съвременната електронна/денссцена със заучени прийоми и компресиран до задушаване звук!

Toy те посреща с кристално чист, но не стерилензвук, космична продукция и характерната стилна атмосфера. Ще чуеш отличителнитеYello мотиви- наглед познати, но същевременно обладани от онзи ексцентричен и неуловим дух,способен внезапно да те дръпне в съседна стая, която не си подозирал, че съществува.Стая 904 например…

Миналия месец Yello изнесохачетири напълно разпродадени концерта в Берлин – първите в близо 40-годишната имкариера.

„Ако трябва да сме точни,имаме и един друг концерт,” пояснява Дитер Майер. „Той беше още в самото начало,седмици след като основахме групата през 1978-ма. Участвахме в мултимедийно артсъбитие в едно кино в Цюрих. Борис обаче, категорично отказа да излезе с мен насцената и през цялото време се укриваше в оркестрината. За да е сигурен, че приевентуален провал, публиката ще вижда само един идиот там горе и това няма да етой.”

Всъщност липсата наконцертна дейност точно при Yello не е толкова изненадваща – те са изискани,много заети господа и нямат време за потен и лепкав рокенрол живот в прашни,скърцащи зали. Къде ти!

Ето, сега например, ДитерМайер отваря шоколадова фабрика в Цюрих, където ще произвежда „истински,първокласен шоколад”, с какаови зърна от Куба.

„Обикновено препичаткакаовите зърна и ги смилат. Така се губи 90% от аромата. А ние ще използваменов патентован начин за студено пресоване. Мошениците от швейцарската шоколадоваиндустрия се опитаха да откупят този патент, за да не може никой да гоизползва. Само че човекът, който го изобрети им каза да вървят по дяволите и сеобади на мен. Защото знае, че ще направим нещо разкошно. Освен това знае, черазработвам и едно ново фантастично кафе в Доминиканската република, но това едруга тема…”