Джейн Димитрова е вдъхновяващ пример за това как социалните каузи и бизнесът могат да се развиват заедно и да променят света. Преди две години тя създава своя първи стартъп – FoodObox, който се фокусира върху проблема с разхищението на храна. Нейната идея дава възможност на всички нас да сме част от решението му всекидневно. „За мен това е лична кауза, тъй като като дете съм прекарвала летата си на село при баба и дядо и знам откъде идва храната и колко трудоемко е отглеждането ѝ. Смятам, че е грехота тя да се изхвърля, особено при положение, че има гладуващи хора“, споделя Джейн в интервю на Силвия Прибиловска за егоист.

FoodObox е първото българско мобилно приложение, в което хората могат да видят къде около тях се предлага висококачествена храна на достъпна цена. Тя е доставена от ресторанти, сладкарници, заведения за бързо хранене и пекарни, които продават храна, която не могат да оползотворят.

„Изключително много ме мотивира това, че с всяка спасена кутия намаляваме разхищението на хранителните продукти, спестяваме пари на хората и подаряваме втори живот на храната. Заведенията от своя страна не се принуждават да изхвърлят продукцията си“, разказва още тя.

Как се ражда идеята за FoodObox

„Като студент в Италия с ограничен бюджет и време, търсех начини да оцелея. Така попаднах на локална платформа, с която всеки ден си купувах непродадената храна от различни заведения с над 60% отстъпка. Това ми спестяваше пари и време да готвя и да пазарувам. Също така, откривах нови заведения, което беше вълнуващо“, разказва младата предприемачка.

Страстта ѝ към устойчивостта я насочва професионално именно в тази платфрома, където работи в продължение на две години.  След това по време на пандемията се прибира в България и разбира, че тук няма подобни решения на проблема с хранителното разхищение. Оказва се, че законодателството меко казано спъва дарението на храните, които остават в излишък, тъй като или трябва да се заплати ДДС, ако си собственик на хранителен бизнес, или да спазваш регулации по препакетиране на храните, което изисква голям човешки и паричен ресурс. Това води до изхвърлянето на изключително много храна у нас.

„Така взех решение да пресъздам работещия бизнес модел и тук. Основната ни задача в момента е да накараме населението да осъзнае този проблем, най-вече подрастващите, за да се осмисли сериозността му и какви биха били негативните последици, ако не бъде решен. Всеки ще се съгласи, че разбирането на даден проблем е ключът към решаването му“, коментира Джейн.

Грижата за околната среда е отговорност на всеки един от нас и с малки стъпки можем да живеем в един екологично чист свят и да помогнем, както на планетата, така и на себе си.

„Не е възможно да водим живот с нулев отпадък, но е лесно да си носим термос и да не ползваме еднократни чашки, лесно е да събираме разделно отпадъците, лесно и евтино е да си купуваме храна, останала непродадена през Foodobox“, казва още Джейн.

Предизвикателствата по пътя към успеха

Пътят към успеха на платформата не е никак лек. Джейн и екипът ѝ срещат редица предизвикателства, като в самото начало най-голямата трудност е да привлекат първите си бизнес партньори, които да предлагат храна.

„Обикалях заведенията от врата на врата, посрещаха ме с огромен скептицизъм, но аз не се отказвах и продължавах да ги убеждавам, че е по-добре да продават храната с наближаващ срок с намаление през FoodObox, като по този начин си възвръщат парите, вложени в нейното производство и привличат нови клиенти в обекта, вместо да я изхвърлят“, разказва тя.

Моментът, в който се включва първият партньор е определящ и още повече я мотивира да продължава своята мисия.

„Положителната обратна връзка от партньорите ни е ключова за привличането на нови такива. След като няколко по-популярни бранда като – Zoya, Harmonica, Ciccione се присъединиха –  нещата започнаха да се случват органично. Отне време, но ние вярваме твърдо в идеята си и продължаваме да я проповядваме. С радост мога да споделя, че партньорите ни вече са над 450 – в София, Пловдив, Варна, а от тази година и в Букурещ“, посочва Джейн.

Следващото предизвикателство за екипа е по отношение на крайните потребители е да се преборят с техните убеждения, че има някаква уловка в това да си купиш храна с наближаващ срок на годност с намаление.

„Действително звучи прекалено хубаво да хапнеш вкусна и качествена храна и то на половин цена. Много трудно ги убеждавахме, че това е точно така. За щастие, след като най-ранните ни потребители започнаха да разпространяват впечатленията си на приятели, нещата потръгнаха. Днес имаме около 50 000 регистрирани потребители“, споделя Джейн.

Приложението вече има множество отличия за каузата си – за стартъп компания, социална иновация, инвеститор в околната среда и др.

Ефектът върху околната среда

Намаляването на количеството храна, което се изхвърля, води до по-малко вредни емисии в атмосферата и по-малко разхищение на ресурси за нейното производство.

С всяка поръчана кутия се намаляват въглеродните емисии с 2,5 килограма. Средно на ден екипът успява да спаси между 20 и 60 килограма храна. Като количеството варира много, спрямо метеорологичните условия, тъй като клиентите трябва да се разходят до заведението, от което искат да спасят храна. „Не работим с доставка, защото смятаме, че разходката до обекта е част от зелената ни инициатива да сме по-отговорни към околната среда“, казва Джейн.

За изминалата 2022-ра година компанията допринася за намаляването на СО2 емисии с над 10 тона, благодарение на спасената храна през приложението.

Поглед в бъдещето

В момента стартъпът разраства партньорската си мрежа в по-големите български градове и се стреми да достигнем до повече крайни потребители, които да спасяват кутиите с храна, предлагани през платформата. Следващата стъпка е по-стабилно позициониране в Румъния, където вече имат около 50 партньора.

„Дългострочната ни визия е да се установим като пазарен лидер в Източна Европа“, посочва още Джейн.