***Please, scroll down and enjoy the English version of the interview. 

Инж. Трифон Стефанов е едва на 26-годишна възраст, вече президент на студентския комитет към един от топ 3 технически университети в света – „Цингхуа“, Пекин (Tsinghua University, Beijing), където прави магистратурата си в момента. Между другото, това е университетът, чийто възпитаник е и президентът на Китайската Народна Република, г-н Си Дзинпин.

Интересът ми към инженерни науки и технологично развитие ме отвежда често в посока Азия, но рядко ме изпълва с такова задоволство както срещата ми с Трифон. Разбира се, че основно защото е българин, но има и толкова допълнителни слоеве в него, които крещят НАДЕЖДА! Още при първия ни разговор се усещаше стремежът му да не изпуска фокуса от България, миналото, настоящето и развитието й в областта на технологиите. И с увереност, и с гордост. Той не просто вярва, но и работи върху това решенията родени на българска почва да получат необходимото световно признание. Защо? Ще ви разкаже в интервюто ни със свои думи, но все ми се иска преди това да спомена, че това е една от онези срещи, в която има структурирана ценностна система, морал, житейска философия, преоценка и прогрес. Вярата му в човека като Творец и център на света е голяма, за разлика от моята прогресивно намаляваща или поне преди разговора ни. Помолих го да ме убеди в тезата си…

Моля, представи се със свои думи за нашите читатели?

Казвам се Трифон Стефанов и съм инженер по образование. Завърших в Япония, където и работех в машиностроителната индустрия. Към момента работя в Австрия като „Mениджър проект“ в компания от сферата на масовото производство и конвейерния бизнес, където отговарям за развитието на технологичната среда. Заедно с това следвам редовно в един от топ 15-те университета в света, който е и един от топ 3-те технически университета – китайският университет – „Цингхуа“ (Tsinghua University, Beijing).

Разкажи ни за мотивациите си по пътя си от Софийска Математическа Гимназия през Япония-Австрия-Китай и обратно в България. В предварителния ни разговор прави впечатление, че през този твой път на два континента, търсейки най-добрият начин да разбереш и навлезеш в сферата на инженерството, си намирал дупки както в системите за обучение на нови кадри, така и в работния процес. Как се размина реалността с очакванията ти? И на какво се дължи това?

Винаги съм имал интерес към логическото мислене. Точните науки като математика, физика и химия са науки развиващи това мислене, поради което избрах „СМГ“ – известна с математическата си подготовка. Поради факта, че всички в моето семейство са инженери, продължението на интереса ми от математиката праволинейно водеше към инженерните специалности – тъй като те, стъпвайки на точните науки, също развиват това логическо мислене, но вече в посока „процеси и производство“, или по-точно казано – развиват инженерно мислене. Сред многото опции за бъдещо следване се спрях на Япония – страна с добре позната история в инженерството и развитието на инженери. 2011 година разбрах, че чрез една фондация, Япония организира конкурс за своята японска правителствена стипендия и приема ограничен брой чуждестранни студенти, което ме мотивира да участвам и да спечеля тази стипендия, с която през 2014 г. заминах за Япония да следвам машинно инженерство. По време на моето следване в Япония минах през различни практики, докато едновременно с това и работех в машиностроителната индустрия. Поради събрания културен опит от Европа и Азия, както и от практиките, през които съм преминал, ми беше предложено да се преместя да работя в Австрия като „Мениджър проект“.

Работата ми, свързана с развитието на технологичната среда на предприятието, е обвързана с проекти, осъществяването на които преминава през иницииране, финансово и проектно планиране, изпълнение и контрол. Покрай тези проекти започнах да забелязвам обаче как т.нар „добри практики“ за управление, всъщност не са толкова добри, независимо че са приети масово.

Например при планиране на финансите и бюджетиране се взимат предвид коефициенти, базирани на субективни преценки на други „Проект мениджъри“ и тяхното изчисление на разходите от минали проекти. Мисля, че всеки би се съгласил, че няколко коефициента не могат да покрият всички променливи в един нов незапочнат проект и такова бюджетиране би дало големи отклонения.

Друг проблем, който забелязах по време на моята работа, имайки предвид, че компанията, в която работя е световен лидер в своята област, е в разработките на проекти за създаване и развитие на технологичната среда на предприятието.  За проектиране на цех за производство, например, трябва да се опише най-детайлно технологичната среда. В цеха има както множество обекти – машини, екипировки, приспособления и др., така и хора, които трябва да владеят и прилагат на практика конкретните познания за работата с тези машини. Това, което отчитам, че липсва в компанията, в която работя, а навярно и не само в нея, е единна система за управление на множеството елементи на собствените активи в предприятието – във формата на обекти и субекти. От изключителна важност са познанията и правилната им класификация, които предприятието притежава за тях.

Познанията на предприятието трябва да се разглеждат като множества от информационни обекти, подлежащи на класифициране, структуриране и управление от страна на предприятието – това всъщност е онази част от генерираните и привлечени знания, които предприятието трябва да използва целенасочено за пресъздаване на своето съществуване като единна система, управляваща траекториите на своите активи във времето и пространството. За съжаление не видях такава единна система, която според мен би улеснило многократно работата на проект мениджърите, а и на инженерите. Замислете се, че подредените познания позволяват да се моделира развитието на човешкия състав – тоест за всяка длъжност ще има ясно дефинирани и подредени познания, които е необходимо да се усвояват преди да се заеме въпросната длъжност и ако това се формира за всяка една длъжност, така ще се формира и колективната отговорност на предприятието. Но реално на практика се използва субективната преценка на проект мениджъра на база неговия личен опит и спомен от извършена подобна задача в минал проект и съответно вземането на решения е на базата на лични спомени, което е направо несериозно.

Сигурен съм, че сега всички ще си помислят за функцията на ERP системите (enterprise resource planning – система за планиране на ресурсите на предприятието), които би следвало да бъдат в огромна полза при управляването на тези активи, само че от моя личен опит със системата на „SAP“ – световен лидер в областта на бизнес системите за управления на предприятия – мога да кажа, че дори те нямат такава функционалност и тяхната система не е способна да предостави адекватно управление на обектите, а за управление на познанията, дори не става дума. Все повече започнах да стигам до извода, че водещи компании в областта на машиностроенето, а също и водещи компании в областта на управленския софтуер, нямат решение за единното и цялостно управление на активите на едно предприятие, което още повече ме провокираше да продължавам да търся и уча.

Друг казус, за който не знам до колко от управляващите се досещат е, че решенията за развитието на компанията се взимат на база миналото, т.е на база счетоводния баланс – баланс, който дава статична информация за състоянието на активите, пасивите и собствения капитал на предприятието към определен вече минал момент. Счетоводен баланс се прави обикновено веднъж на месец и данните, на които се базира, се събират по време на този период и в допълнение се изисква няколко дни за съставяне на счетоводния баланс, което означава, че „добрите практики“ за взимане на решения от висшия мениджмънт на основа на счетоводството, са на база „стара информация“ от състоянието на компанията от преди 4 седмици, което според мен е абсурдно. В този ред на мисли, бившият ръководител на Федералния резерв на САЩ – Алън Грийнспан – има много точно изказване „Да управляваш икономиката на база счетоводството е като да караш кола, гледайки в огледалото за задно виждане. “

Но е факт, че както геополитическата, така и индустриалната икономика, до ден днешен се управляват на база „счетоводен модел“, поради отсъствието на по-добра алтернатива. И все пак някак си, вътрешно в мен, усещах нуждата от нещо по-добро от към знание за управление. Не може нашият свят да се управлява на база минало и счетоводен баланс.

Това породи интереса ми към търсене на знание, което да предлага холистично и системно разбиране на ниво управление и съответно предположих, че ще трябва да се отправя  към един от икономическите лидери на света – Китай и по-точно – техническият университет „Цингхуа“. Записах там „Бизнес администрации“, тъй като точно науката за икономика и мениджмънт би трябвало да ми даде отговори на тези въпроси. За съжаление, бързо разбрах, че и там няма отговори на моите въпроси. Нещо повече, проблемът се оказва далеч по-фундаментален – всичко това говори за огромна липса на емпирично адекватни знания в областта на икономическата наука и управлението (мениджмънта) и това е световно-пренебрегван проблем.И тук идва шокиращият, поне за мен, обрат в живота ми и пътят ми обратно към България.През декември 2020г. получих покана за конференция на Фондация „Информационните Технологии и Бъдещето на Икономическата Наука“ (Фонд „ИТБИН“) на тема „Индустрия 4.0 и Дигитална Реформа на Икономическата Наука“.

Нямаше как да не остана впечатлен, защото програмата на конференцията разискваше машиностроителната индустрия и дефектите на базисното научно знание за икономика, както и негативното развитие на човешкия капитал на европейския свят, но най-важното беше решението на всичко това, а именно – холистично управленско знание, даващо отговор на всички мои въпроси, при това както в теоретичен вид, така и под формата на нов клас ERP системи, наречени „дииновативни ERP системи“ (“2in ERP”).

Оказва се, че първата по рода си холистична система за управление с възможност да работи в сегашно време, базирана не на счетоводния модел, както конвенционалните, а на универсален модел на предприятието, изведен от практиката, е създадена не някъде в световно водещите държави, а именно в моята родина – България – от „Институт за Системно Икономическо Инженерство“ („ИСИИ“, англ. “ISEE” ).

Съответно много бързо осъзнах огромния потенциал на това знание и стъпилата на него подривна технология, които не само биха извели България на челно място в сферата на иновациите, но и имат потенциала да направят революция в икономическата наука и мениджмънта. Изправен пред тези факти, не ми отне много време да реша да се върна в България и да направя всичко възможно това знание да се разпространи. И ето ме тук сега – през Япония-Австрия-Китай и обратно в България.

Сподели ни разбиранията си за IIoT (Industrial Internet of Things), AI и какво според теб липсва в модела на „Digital Twin“ в индустриалните предприятия от твоя гледна точка, изучавайки магистратура Бизнес администрация в един от топ 3 технически университети в света Tsinghua University, Beijing?

Едно предприятие е съвкупност от елементи или активи, а „IIoT“ (Industrial Internet of Things) са устройства (сензори), събиращи данни за тези активи. Тези устройства са базисни и в най-общ вид могат да се определят в 4 направления:

направление „прогнозна поддръжка“, направление „дистанционно управление“, направление „проследяване на активите“ и направление „менажиране на логистиката“.

Направление „прогнозна поддръжка“ са устройства (сензори), които отчитат девиации в зададените сензорни точки (температури, вибрации, напрежения, токове и др.) и позволяват за добиване на данни за поддръжка.

Направление „дистанционно управление“ е преразпределяне на данните в персонален облак, получени от различни сензори, което позволява тяхното събиране и анализиране за управление на устройства като ключове, клапани и други индикационни елементи.

Направление „проследяване на активите“ са устройства, осигуряващи данни за активите на предприятие – техният статус, локация и движения. Тези устройства облекчават персонала при следене и проследяване на активите и елиминират грешки при ръчното вписване на данни.

Направление „менажиране на логистиката“ е управление на транспорта чрез устройства IIoT, помага да се намалят рисковете свързани с разходите за превозни средства (оптимизация на разход за гориво) и за персонал (безопасност на шофьорите).В сферата на горепосочените направления на „IIoT“, AI има задачата да сортира и оптимизира процесите, базирайки се на събраните данните от IIoT. И тук стигаме до модела „Digital Twin“, т.нар. „дигитални двойници“, които трябва да обединят всички отделни сензори в една система, посредством която да управляваме предприятието в цялост, но поне според мен, самата концепция на този модел е фундаментално объркана. Дигитален двойник в момента представлява просто един “3D” модел на предприятието, в който са накачени различните сензори и посредством който можем да си правим виртуални разходки в предприятието и да видим информацията от отделните сензори. Това е изключително повърхностно решение, което по никакъв начин не улеснява управлението на едно предприятие. Това е по скоро маркетинг. Все пак е и напълно обяснимо, поради факта, който вече споменах – липсата на адекватно знание за принципното устройство на предприятието.

Дали поради липса на желание, или поради откровено незнание за управление, хората предпочитат да предадат властта на някакъв “вездесъщ” изкуствен интелект, който да работи и управлява вместо тях. Само че такъв интелект не съществува. Днешните „AI“ са множество алгоритми, които събират информация и я оптимизират в дадени направления, но това по никакъв начин не може да замести човека като съзидател. „AI“ трябва да бъде придатък към човека, в улеснение на неговата работа, а не обратното – човекът като придатък към „AI“ и технологиите за улесняване на тяхната работа.

Дигитален двойник, който описва всички елементи на активите на едно предприятие, било то технически (машини и т.н), или организиращи (хора, познания и т.н), и как те работят в синхрон, се явява именно „дииновативната ERP“ система.

Често споменаваш чисто културните си интереси спрямо Азия и най-вече по отношение на това, че конкретно Япония и Китай имат големи традиции в инженерството. В същото време, търсенето ти на онзи модел на управление, съдържащ липсващите за теб парчета от пъзела, да го наречем „Управление на предприятие за производство“, намираш тук – в България. Извинявай, но как така?

Ние българите имаме много силна история и традиция в иновациите, и в развитието. Били сме водещи в тези направления в Европа поради факта, че сме имали множество програми за разгръщане на потенциала при младежта във всички насоки –от технически специалности до художествени. Малко известен факт в днешно време е, че ние сме съоснователи и организатори на много от международните олимпиади по Природо-математически науки. Дори сме основни инициатори и основатели на първата Международна олимпиада по информатика, чието първо издание се е провело през 1989 г. в гр. Правец. Имали сме наистина уникална за целия свят култура в развитието на младежта и творчеството, но за съжаление след 1990 година, сме изоставили почти всички  от тези инициативи.

В Азия дори и сега няма такава култура за развитие, каквато е имало в България , но голямата разлика в момента идва от образованието при тях. В Китай, масово, политиците и управляващите са с инженерно образование и поради това си образование, и следвайки принципите, които произлизат от него, те умеят да си представят управлението на една държава, болница и др. като „система от компоненти“, които работят заедно, т.е като „една машина“. Представяйки си по този начин една работна система, всеки високо интелигентен инженер може да прави промени по нея, а също и да я подобрява, преобразува и т.н. Естествено, това може да има и своите минуси, но в управление на големи системи със сигурност работи. В същото време, европейските политици и управляващи, масово, са завършили специалности като „право“, „икономика“, „мениджмънт“, „бизнес администрация“ и други подобни производни специалности. А когато се загуби инженерното начало в една държава следват техногенни катастрофи и разпад на техническите системи.

Човекът като творец на първо място, а не машината. Обясни ни тази своя философия, да я наречем.

По мое виждане, в едно предприятие от какъвто и да било вид, най-важното са хората в него. Гледано на най-високо ниво, едно предприятие има амбиции и идеи за собственото си бъдещо развитие, но те са заложени от стратегии, направени от хората в него. Хората планират какви процеси и машини да има едно предприятие и ги управляват. За жалост колкото и мощни способности да има човешкият разум, един човек няма възможността да обхване целия свят и тук идват машините и технологиите, които да вдигат ефективността на човека. Неоспорим факт е, че само човекът има способността и уменията да твори, защото техническото и научното творчество е присъща дейност само на човека, което е основен фактор за усъвършенстване на производителните сили. В днешно време се говори много за процеси и хора като добавка към тях, но по мое мнение, хората са в центъра.

В противоречие с моето виждане е виждането на икономистите, където човекът се смята за „тясното място“ и че машините застават в центъра на предприятието, а човекът само им помага те да функционират пълноценно. Компаниите се концентрират в развитието на процесите и машините, но забравят, че човекът е истинският „мотор“ в цялата система. Колкото повече се отнемат важните задачи от човека, изискващи взимане на решения, толкова по-ограничени стават бъдещите възможности на предприятието. По тази причина силно вярвам, че човекът е в центъра, той твори и машините му увеличават възможностите за да може той, човекът, да твори още повече…

Следете ни @Facebook & @Instagram за да не пропуснете Част II от интервюто ни.

***

Eng. Trifon Stefanov is only 26 years old, already a President at Tsinghua GMBA Student Committee, where currently he is pursuing his master’s degree. By the way, Tsinghua University, Beijing is the university where the president of China, Mr. Xi Jinping has graduated from too.

My interest in engineering science and technologies is taking me too often in direction Asia, only this time is with rare gratification having the pleasure of meeting Trifon. Of course, that the main reason behind is him being Bulgarian, like me, but there are far too many layers in this young man, screaming HOPE! Even during our very first conversation, I could feel his yen for focusing on Bulgaria, the past, the present and the future development in the field of technologies. And with confidence and pride, that is. He not only believes in but works on solutions born in Bulgaria and their worldwide recognition. Why? He will tell you more in the interview himself, but before that, I really need to mention that this is one of those conversations, where you can find structured values, morals, life philosophy, reappraisal and progress, forward-thinking. His belief in the Human as creator and center of everything is big, unlike mine – progressively lowering one, at least before that conversation. I asked him to convince me…

Please introduce yourself with your own words for our readers.

My name is Trifon Stefanov and my background is in engineering. I have graduated university in Japan where I have also worked in the machine manufacturing industry. Currently, I am working in Austria as a Project Manager in a company in the field of mass production and the belt conveyor business, where I am responsible for developing the technological environment. Simultaneously, I am pursuing Master of Business Administration at Tsinghua University in Beijing, China – one of the world’s top 15 universities which is also a world’s top 3 technical universities.

Could you share with us what motivated you along your way, from Sofia High School of Mathematics through Japan, Austria, China and back to Bulgaria? In our preliminary conversation you made an impression that during your life on two continents, searching for the best way to understand and enter the field of engineering, you have found “white spots” both in the systems for training new staff as well as in the workflow. How did this reality differ from your expectations? And what do you think causes these “white spots”?

I have always been interested in logical thinking. The exact sciences like mathematics, physics and chemistry are sciences that develop exactly this kind of thinking and this is why I chose the Sofia Highschool of Mathematics – a high school famous in Bulgaria for its rigorous mathematical curriculum. My interest was steered towards the engineering sciences, which utilises the logical thinking developed by mathematics towards the direction of “processes and production”, or, in other words, the “engineering way of thinking”. Coming from a family of engineers might have also affected this decision. Among the many options for future study, I chose Japan, a country with well know history in engineering and training of engineers. In 2011 I came across a Bulgarian foundation, Cyril and Methodius Foundation, through which Japan organizes a competition for the Japanese Government Scholarship and accepts a limited number of foreign students which motivated me to apply and win this scholarship with which in 2014 I departed for Japan to study mechanical engineering.

During my studies in Japan, I undertook different internships and worked in the machine manufacturing industry. Due to my cultural experience from Europe and Asia as well as the practical experience from the internships I was offered to move to work in Austria as a Project Manager.

My work, related to the development of the technological environment of the enterprise, is linked with projects, the implementation of which goes through the following phases: initiation, financial and project planning, execution and control. However, while developing this projects, I began to notice how the widely accepted “good practices” for management are actually not as efficient as people say, even though they are widely accepted.

For example, when planning finances and budgeting, coefficients are taken into account – coefficients based on the subjective consideration of other Project Managers and the calculation of costs from previous projects. I think that everyone will agree that a few coefficients are incapable of accounting for all variables in a new and not yet started project and that this kind of budgeting would give huge deviations.

Another problem which I have noticed during my work (keeping in mind that the company I work for is a world leader in its field) is in the projects for creation and development of the technological core of the enterprise. For example, when designing a production workshop, the technological environment should be described in detail. In the workshop there is a multitude of objects – machines, tools, devices, etc., as well as people who should possess and be capable of applying a particular knowledge to work with said machines. What I have noticed to be missing in the company, and most probably in others as well, is a unified system for the management of the multitude of elements, or assets of the enterprise – in the shape of objects and subjects. The important aspect here is the cognition and the correct classification which the enterprise has for it.

The accumulated knowledge of the enterprise should be thought of as set of informational objects that can be subjected to classification, structuring and management – this is the part of generated and acquired knowledge, which the enterprise should use purposefully in order to recreate itself as a unified system capable of managing the trajectories of its own assets through space and time. Unfortunately, I didn’t see this kind of unified system which in my opinion would definitely be beneficial to project managers, engineers, etc. Consider that the well-structured cognition allows for the modelling of the development of the human capital – in other words, each job position will have clearly defined and structured skill set, which is necessary to be acquired before occupying said job position and having this for each job position, we can shape the collective responsibility of the whole enterprise

But in reality, what is used is the subjective consideration of the project manager based on their own past experience and memories from doing similar work in a previous project and therefore the decision making is based on personal experience instead of company defined knowledge, which is downright frivolous.

I am sure most will immediately think of ERP systems (Enterprise Resource Planning), which are meant to be of great help for the management of those assets, but from my personal experience with the system “SAP” – world leader in the field of business systems for management of enterprises – I can say that even they lack this kind of functionality and that their system is incapable of offering efficient management of objects (assets), while functionality such as management of cognition and knowledge is altogether nonexistent. I began to come more and more to the conclusion that leading companies in the field of machine manufacturing, but also leading companies in the creation and development of business software, do not possess a solution for unified and holistic management of assets of an enterprise, which motivated me even more to search and study this topic.

Another case, but this time one that the management elites either overlook or do not notice is related to the decision-making about an enterprise’s future development and the fact that it is based on past information. By this I mean based on the accounting balance sheets – a balance that gives static information about the condition of the assets, liabilities, and stockholder equity of the enterprise at a certain past moment. The accounting balance sheet is usually done once a month, the data on which it is based are collected during that entire period and additional time is needed for its compilation. This means that the “best practices” for decision-making done by senior management based on accounting are based on “old information” about the condition of the company from 4 weeks ago, which is absurd.

In this line of thought, the Former Chair of the Federal Reserve of the United States – Alan Greenspan – has stated it very well: “To manage the economy based on accounting information, is like driving while looking only in the rear-view mirror.”

But it is undeniable that both the geopolitical as well as the industrial economy to this day are managed based on the “accounting model”, due to the absence of a better alternative. And yet somehow, I felt the need for something better in terms of knowledge for management practices. Our world cannot be governed on the basis of the past and the balance sheet.

This aroused my interest in seeking knowledge that would offer a holistic and systematic understanding of management, and accordingly I assumed that I would have to go to one of the world’s economic leaders, China, and more specifically, the technical university “Tsinghua University”. I signed up for “Business Administrations”, because the science of economics and management should be the science that can give me answers to these questions. Unfortunately, I quickly realized that there were no answers to my questions even there. Moreover, the problem turns out to be far more fundamental – all this speaks of a huge lack of empirically adequate knowledge in the field of economics and management which turns out to be a globally neglected problem.

And then came a shocking, at least for me, turn of events in my life and my way back to Bulgaria.

In December 2020 I received an invitation to a conference on “Industry 4.0 and Digital Reform of Economic Science” organized by Foundation “Information Technologies and the Future of Economic Science” (Fond “ITFES”).

I could not help but be impressed, because the conference discussed the engineering industry and the defects in fundamental scientific knowledge of economics, as well as the negative development of human capital in the European world, but most important was the solution to all of this, namely – holistic management knowledge , which answered all my questions, both in theoretical form and in the form of a superior class of ERP systems called “diinnovative” ERP systems (“2in ERP”).

It turns out that the first of its kind holistic management system with the ability to work in current time, based not on the accounting model, as the conventional systems, but on a universal model of the enterprise, derived from practice, was created not somewhere in the world’s leading countries, but namely in my homeland – Bulgaria – from the “Institute for System Economic Engineering” – “ISEE”.

Accordingly, I very quickly realized the huge potential of this knowledge and the disruptive technology based on it, which would not only bring Bulgaria to the forefront in the field of innovation, but also have the potential to revolutionize economics and management. Faced with these facts, it did not take me long to decide to return to Bulgaria and do everything possible to spread this knowledge. And here I am now – through Japan-Austria-China and back to Bulgaria.

Share with us your understanding of IIoT (Industrial Internet of Things), AI and what in your opinion is missing in the model of Digital Twin in the industrial enterprises from your point of view and based on information from majoring in Master of Business Administration in one of the top 3 technical universities in the world – Tsinghua University, Beijing.

An enterprise is a collection of elements and assets, and IIoT (Industrial Internet of Things) are devices (sensors), collecting data for those assets. IIoT are basic devices and in general they are in 4 areas:

“Predictive Repairing”, “Remote Production Control”, “Asset tracking” and “Logistics management”.

Predictive Repairing involves devices (sensors) which detect deviations in set sensor points (temperatures, vibrations, voltages, currents, etc.) through which maintenance data can be obtained.

Remote Production Control is the redistribution of data received from various sensors in a personal cloud, which allows for their collection and analysis for the purpose of management of devices such as switches, valves and other indicating elements.

Asset tracking are devices providing data about the assets of the enterprise – their status, location and movements. These devices remove the burden from the staff to track and trace assets and eliminate errors caused by the manual methods of data input.

Logistics management is managing of the automotive fleet via IoT-driven devices helps manufacturers eliminate or put down the risks concerning costs related to vehicles (optimization of fuel efficiency) and staff (driver’s safety)

In relation to the areas of IIoT mentioned above, AI has the task to sort and optimize processes based on the data collected by IIoT. And here we come to the “Digital Twin” model, combining all individual sensors into one system which should enable management of the enterprise as a whole, but at least in my opinion, the very concept of this model is fundamentally wrong. “Digital Twin” is currently just a 3D model of the enterprise, to which various sensors are connected and through which we can take virtual walks in the enterprise and see information from the individual sensors. This is an extremely superficial solution, which in no way enables efficient management of an enterprise. It’s more in the realm of marketing. However, this is completely understandable, due to the fact that I already mentioned – the lack of adequate knowledge about the basic structure of an enterprise.

Whether due to a lack of desire or outright lack of knowledge for management, people prefer to hand over power to some “omniscient” artificial intelligence to work and manage instead of them. However, such kind of artificial intelligence does not exist. Today’s “AI” are a set of algorithms that collect data and optimize it in a certain way, but this can in no way replace the human as a creator. “AI” should be an appendage to man, to facilitate our work, not the other way around – man as an appendage to “AI” and technologies to facilitate their work.

A “Digital Twin” that describes all the elements of an enterprise’s assets, be it technical (machines, etc.) or organizational (people, knowledge, etc.) and how they work synchronously, is exactly the “diinnovative” ERP system.

You often mention your purely cultural interests related to Asia and especially related to the long traditions of Japan and China in Engineering, but at the same time your search for this “Universal model of the manufacturing enterprise”, a holistic model for management, that you have found here, in Bulgaria. How can that be?

We Bulgarians have had a very strong history and tradition in innovation and development. We used to be leaders in those areas in Europe, because we have had numerous programs to develop the potential of young people in all areas – from technical specialties to art. A little-known fact today is that Bulgaria is a co-founder and organizer of many of the international Olympiads in Natural Sciences. Bulgaria is even the main initiators and founders of the first International Olympiad in Informatics, the first edition of which was held in 1989 in the town of Pravets, Bulgaria. We have played a truly unique role for the world culture in the development of the youth and technological creativity, but unfortunately since after 1990, almost all of these initiatives have been abandoned.

In Asia, even now, there is no such culture for development as there was back then in Bulgaria, but their big driving force comes from their education. In China, politicians and industry leaders have an engineering education and because of this education, and following the principles that derive from it, they are able to picture the management of a country, a hospital, etc. as a ‘system of components’ working together, they typify it as a ‘single unified machine’. By imagining the work system in this way, any highly intelligent engineer can make changes to it, as well as improve it, transform it, etc. Of course, this can have its disadvantages, but in the management of large systems it certainly works effectively. In contrast, European politicians and industry leaders have a background in law, economics, management, business administration and other similar majors. However, when the engineering principles are lost in a country, what follows are technogenic (man-made) catastrophes and the collapse of its technical systems.

The human as a “creator” in the first place and not the machine. Could you explain this philosophy of yours?

In my opinion, in an enterprise of any kind, the most important thing are the people. Viewed at the highest level, a company has ambitions and ideas for its own future development, but they are set by strategies made by the people in the enterprise. People plan what processes and machines an enterprise has, and they manage them. Unfortunately, no matter how powerful the human mind is, one person does not have the ability to cover the whole world, and here come the machines and technologies that increase human efficiency. It is an indisputable fact that only man has the ability and skills to create, because technical and scientific creativity is an inherent activity only of man, which is a major factor in improving the productive forces.

There is a lot of talk these days about processes and people as an addition to those processes, but in my opinion, people are at the center.

Contrary to my view is the view of economists, where man is considered the “bottleneck” and that machines stand at the center of the enterprise, and man only helps them to function properly. Companies focus on the development of processes and machines but forget that man is the real “engine” in the whole system. The more important tasks which require decision-making we take away from man, the more limited the future capabilities of the enterprise become. For this reason, I strongly believe that man is at the center, he creates, and machines increase his capabilities in order for him to be able to create even more…

Follow us @Facebook & @Instagram and make sure you won’t miss Part II of the interview.

 

 

Read Part II from the following link:

Човекът като творец в центъра на всичко Част II