Наскоро в столичната галерия „Структура“ се откри изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, организирана от Института за международни отношения в Германия – “ifa” и галерията, в партньорство с Гьоте институт България. В нея са представени едни от най-големите германски художници, както и има съпътстваща програма. Подобни „блокбастерни“ изложби с имена от световната сцена рядко, много рядко идват у нас. Пътуваме редовно за Германия, Франция или другаде, където евтините авиа билети ни отведат. Консумираме на максимум места, музеи, снимки и хора, за да си набавим липсата. Връщаме се в рутината на битието и оставяме тези спомени да ни греят до следващия месец, когато пак ще излетим да набавим нови. Но какво става, когато подобни емоции могат да се събират и у нас? Какво става, когато световни колекции ни обърнат внимание и влезем в списъка? Какво става, ако след работа отидеш да видиш на живо Йосиф Бойс в центъра на София? Не самият художник, разбира се, той отдавна не е сред живите, но изкуството му го надживява, както ще надживее и нас, то е вечно. И все пак освен в институции като Националната галерия и Софийска градска художествена галерия, които определено стават все по-интересни по отношение не само на представянето на съвременни изложби, но и на подаване на класическо или модерно съдържание, в София нямаме своя Музей за съвременно изкуство, както нямаме големи изложбени зали, които биха могли да са домакин и да показват изложби от подобен ранг у нас. „Структура“ е галерия със смесен характер. Освен че разполага с едно от най-хубавите пространства в града, галерията работи много и с независимата сцена. Не са комерсиална галерия в чистия смисъл на думата, въпреки че вече имат няколко участия в панаири. За момента тази тяхна дейност е по-скоро допълваща, а просторната бяла зала е готова да приюти много повече и интересно съдържание. За това и въпросът защо именно тук може да срещнем „блокбастерни“ изложби от музеен характер е повече от ясен. Това ни кара да следим, посещаваме, образоваме и задаваме въпроси. Преди да продължа, решавам да задам няколко въпроса на Мария Василева, куратор на изложбата и директор на галерия „Структура“.

Изложба „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, галерия „Структура“;фотография: Архив галерия „Структура“

Защо една галерия за съвременно изкуство като Структура се интересува да показва подобни изложби?

Имам личен интерес към мястото на художника като активна фигура с възможности да променя социума. Изложбата дава възможност да се говори както за реакциите на творците в проблемни исторически периоди, така и за начините, по които различните политически системи се опитват да “парират” свободната творческа мисъл. Съдбите и работите на всички включени в проекта автори са повод за исторически препратки и поуки.

 

Каква е съпоставката на времето с изкуството в изложбата?

Изложбата обхваща различни периоди – от Първата и Втората световни войни, през нацизма и времената на възстановяване от травмите, до пандемията от Ковид-19. Художниците наблюдават, но не само илюстрират видяното. Те се опитват да провидят по-напред във времето, там където погледът на обикновения човек не достига.

Защо е все още актуално?

Актуално е заради чувството на емпатия и заради експресията на изразяване. Независимо от историческия момент, будните умове мислят в една посока, а тя е комбинация от състрадание и активна позиция.

Кога изкуството става политическо?

В известен смисъл винаги е политическо, когато има какво ново да каже и когато ни учи как да преодоляваме страха от политиката.

 

Какъв е портретът на настоящето през изкуството?

Калейдескопичен. Съставен от много елементи, които би трябвало да съществуват в хармония, за да се “събере” образът. Но от време на време все някоя част не се намира там, където трябва.

Изложба „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, галерия „Структура“;фотография: Архив галерия „Структура“

 

За политиката и изкуството

Проблемът за връзката между изкуството и политиката не е нов. Дали политиката ще използва изкуството или ще се натъкнем на самите политически пристрастия на художниците са теми, преплитащи се във времето. Ще упомена връзката на футуризма с италианския фашизъм (например политическата кариера на основателя на футуризма Филипо Томазо Маринети като културен съветник на Мусолини). Независимо от това, появата и съществуването на футуризма като тенденция в изкуството преди идването на нацистите на власт бива спасена от унизителен статут и в днешно време може да се говори за художествените достойнства на футуризма. Тук може да упоменем и неокласицизма, преплетен с германския фашизъм (като пример е сътрудничеството на архитекта Алберт Шпеер с Хитлер). Анархизмът от своя страна бива доста популярен сред неоимпресионистите като Пол Синяк и Камил Писарро, чиито идеи вдъхновяват да създадат „Обществото на независимите художници“ в Париж. И обратното, ролята на управляващите партии и правителства в изкуството като контрол и манипулация чисто в името на политическите цели. Тук има редица примери, като изложбата в Мюнхен през 1937 г. „Дегенеративно изкуство“, която представя авангарда и художниците от това направление като неприемливи и вредни в национален мащаб или съветската власт и социалистическия реализъм като пропаганда за политически идеи. Известен е примерът в Щатите, където решават да използват във времена на студена война абстрактния експресионизъм и започват да го финансират сериозно на държавно ниво за утвърждаването им като страна на индивидуализма и свободата – Джексън Поллок и „Новата американска живопис“. Историята и теорията на изкуството не подминават изучаването на политически и идеологически аспекти в анализа на изкуството от даден период или регион. Въпросът обаче е как предположенията и фактите за политическата позиция на художника влияят на преценката за значението, качеството, оригиналността и други характеристики на неговото изкуство? И обратното, до колко политическата пропаганда може да изтрие цели движения от подобна оценка в изкуството. Границата е тънка, а темата на разговора, че изкуството и политиката са често взаимосвързани дори и да не изглежда така на пръв поглед, както и различните роли и значения на двете е интересна и винаги вълнуваща.

В сложните времена, в които се намираме, разтресени от социално напрежение, политически борби и пандемия, ние все повече задаваме въпроси, търсим отговори, обръщаме се към миналото и търсим решения за бъдещето. Търсим ги и в изкуството, поради свойството на художника да вижда това, което не виждат другите, свойството му без страх да говори за истини и понятия. Търсим ги и в политическото изкуство, за да се учим и образоваме от миналото, анализираме и разгръщаме различни сценарии за бъдещето.

В изложбата на галерия „Структура“ виждаме серия от графики, представляващи травматичните преживявания на един от най-големите германски художници – Ото Дикс, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения. Когато избухва Първата световна война, Дикс доброволно се присъединява към немската армия. Той е силно засегнат от ужасите на войната, които по-късно изобразява в своите творби. Бруталната истинност, нетърпящият индиферентност почерк, гротескните образи, които ни карат да преживеем ужасите без да сме нейни свидетели, превръщат произведенията му в една постоянна аларма. И тя не засяга само фронтовите действия, но всички безумия на съвременния свят, които независимо от натрупания исторически опит продължават да се случват. Сред авторите в изложбата може да видим още Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, а сред титаните на германското изкуство е и най-младият участник в изложбата Антони Райжеков, който се включва с обект, представляващ карта на влияния, сигнали и точки на разпространения на пандемията на XXI век.

 

За събитието:

 

Като част от допълнителната програмата „Изкуство и политика“ бе сформирана работна група от млади български артисти, ръководена от Лъчезар Бояджиев, утвърден художник в социално-ангажираното изкуство, теоретик и куратор, който цели да провокира у тях едни или други въпроси относно свързаността на двете. Вече мина и онлайн лекцията на изкуствоведката Вибке Трунк, фокусирана върху изкуството и художествената продукция, които могат да бъдат разчетени като съпротива срещу политическата власт, несправедливостта и нехуманността.

А тази събота, 21 ноември, предстоят два от големите акценти в програмата. Първото събитие е с участието на едно от най-ярките имена на философията и теорията на пърформанса – Бояна Кунс, която ще се занимае с понятието за грижа с помощта на феминистки дискусии за значението на репродукцията и някои феминистки работи. Тя се занимава с философия и драматургия, изнасяла е лекции в университети в цяла Европа, има редица публикации и книги, а в момента е ръководителка на международната магистърска програма “Хореография и пърформанс” в университета в Гисен – едно от най-важните средища за съвременен танц и пърформанс в Германия, а и в международен план.

След нея ще чуем лекцията и последваща дискусия с Боян Манчев – добре познат в България, Европа и Япония със своите философски трудове и артистична работа с колектива “Метеор”, на който е съосновател. В лекцията си Манчев обръща внимание на понятието за революция и революционното изкуство.

Вечерта ще завърши със събитие на живо и започва в 18:30 ч. – пърформансът “АННА – палиндром на поведение” на Войн де Войн, който е не само едно от най-ярките присъствия в българското съвременно изкуство и пърформанс в момента, но и основател на пространството “Етер” в София и на фестивала “Sofia Art Week”. Пърформансът разказва за историята на неговата баба, актрисата от Пловдивския театър, която попада в политически плен, а по-късно бива убита. Събитието също така ще се излъчи и онлайн, поради ограничеността в местата и пандемичните мерки:

 

Войн работи много в сферата на политиката и изкуството, такава бе и темата на последното издание на Sofia Art Week 2020 “Swan Song”. За това реших да му задам няколко кратки въпроса в темата:

 

Слабост или сила е политически-ангажираното изкуство?

Много и от двете.

Войн де Войн във Schloss Solitude Academy, Щутгард, като част от симпозиума “Парадоксът на прогреса”, Снимки: Schloss Solitude Academy

Трябва ли изкуството да бъде свободно от политиката и кога то става политическо?

Изкуство се създава от нуждата за свобода- вътрешна и ултимативна, само перспективите, контекста и физичното го поставят в политическото.

Често чуваме хора да казват, че на нашите политици им липсва въображение. В епохата на глобалното управление, когато политиката се свежда до просто управление в рамките на общ неолиберален консенсус, изглежда има малко място за свободното развитие на въображението. И все пак, ако разгледаме спекулата в политиката, която се появява на нашите екрани всеки ден, не можем да не възприемем излишък от въображение. Как можем да обясним парадокса на затъмнението, на въображението, което върви ръка за ръка с неговата хипертрофия? За да се примирим с такъв парадокс, трябва да преосмислим систематичната връзка между политиката и способността ни да си представяме и, че най-добрият начин да го направим не е теория на политическото въображение или политическа въображаемост, а да градим мислене на имагинерна политика.

 

Прекалено ангажирано ли е изкуството на нашето време?

Прекалено ангажирано със суета.

 

Какъв е портретът на настоящето през пърформативния език?

Представи си целия свят да се движи на заден ход, хора вървящи назад, трамваи, колела, дори хора говорещи наобратно-това е пейзажът на съвременния спектакъл – където всичко е възможно “and nothing makes sense”.

 

Можем ли да говорим за колективна травма и как я преживяваме през изкуството?

Можем не само да говорим, но може и да я съпричустваме (знам че няма такава дума).

От биологична социална гледна точка травмата не е субект сам по себе си. Тя се проявява в човешкия живот и социалната среда в определен контекст. Тъй като психологическото не може да бъде разделено от физическото, а физическото и психологическото не могат да бъдат разделени от индивидите или групите, социалните условия, връзките и съществуването и следователно е следствие от културата, в която живеем. Ние сме био психо-социални, но също така и духовни създания. Себеосъзнаването е най-голямото изкуство за мен. Духовно – означава, че за нас има нещо повече от притежателите на его, егото, което управлява повечето от нас, и тези, които управляват това конкретно общество. Изкуството влиза като проводник на изцеление, като фактор и катализатор на себеосазнаването. То апелира за бързо изтриване на капиталистическите експлоатационни механизми, изчезването на фашистките начини на стратегии за контрол на обществото и ни дава възможност да разпознаем себе си и другия като духовни същества.

Става въпрос за изправяне пред натрупана колективна световна травма и влизане в стадия на изцеление като глобален взаимносвързан начин за грижа и усещане за света в новата му форма.

Темата продължава и докато има политика и изкуство, рано или късно винаги ще се преплитат във времето. Историята го показва, а и настоящето също. Ще си сменят ролите и ще са там да дават насоки, да алармират или провокират, а изводите ще си правим сами.

Войн де Войн във Schloss Solitude Academy, Щутгард, като част от симпозиума “Парадоксът на прогреса”, Снимки: Schloss Solitude Academy

***

Изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ в галерия Структура на ул. „Кузман Шапкарев“ 9 ще продължи до 9 декември.