Важните неща често са ясни и прости. Настоящото звучи така:

Българският филм Безбог спечели Златенлеопард – голямата награда нафилмовия фестивал в Локарно, а актрисата Ирена Иванова получи приза за главна женска роля. Филмът беотличен с две награди и на фестивала в Сараево – едната отново за главна женскароля, а другата – специалната награда на журито. Режисьорът Ралица Петрова иактрисата Ирена Иванова (добре позната като поет и писател) се завърнаха в България преди броенидни.

Нямаше как да не потърся поне една от тях.

Срещам се с Ирена в слънчева и спокойнасутрин. Такива се оказват и следващите няколко часа. Сещате се, от онези, вкоито забравяш да погледнеш часовника, защото разговорът е твърде интересен. Изащото си срещнал единственият друг човек на света, който обожава романа Моето опяване от Дулсе Мария Кардозо.

Ирена Иванова или Рене Карабаш е ходеща кутияза изкуство. Освен че е автор на Хълбоци и пеперуди, една от най-успешните стихосбирки, издадени за последнатагодина, тя е и съосновател на Творческа Академия Валери Петров. Занимава се с експериментален театър, а в моментазавършва магистратура по театрална режисура в НБУ. Носител е на многолитературни награди. Вече и на филмови. Но с това нещата не се изчерпват. Тя емлада, искрена и умее да сбъдва мечтите си. Както и да прави сутринитенеобикновени.

Очаквашели Безбог да има такъв успех?

– Не знам, това е субективно. Просто знам, чесме дали всичко от себе си и че сме били абсолютно искрени в това, което смеправили. Живеех във всяка една сцена. Може би това е една от причините журитатав Локарно и в Сараево ни оцени толкова високо. А и филмът идва от България и еза България, но говори за едно колективно ниво на ценности, разпад на морал,корупция, което не се среща само у нас. Има хора, които казват, че филмътпредставя България по лош начин и вместо това трябва да направим историческиили туристически филм, но това е реалността за мен и тази реалност е показана красивои многопластово. Стига да имаш очи за нея, да се отвориш за нея. Филмът трябвада се гледа като алегория и метафорите е нужно да се четат. А поезията, стоизад всеки един кадър, който окото ни първично възприема като битов реализъм.Затова повтарям – не бъркайте синьото със сиво.

Това епървата ти филмова роля. Как се случи това?

– Получих покана от кастинг-директора НинаБоянова и приех. И започнаха срещите ми с режисьора Ралица Петрова. Тя ми давашезадачи един месец и след това ме избра. Всичко по реда си, както се избираактьор за филм, но продължи малко по-дълго това избиране. Ралица трябваше дабъде сигурна, че аз съм Гана. Аз също.

Тогавали разбра за какво става дума във филма?

– Не, на по-късен етап. Нямах достъп до сценарияпреди снимките. След като ме избра тя ме изпрати на курс за медицинска сестра.Асистирах на хора, които гледат болни хора по домовете. Стажувах и в дом захора с деменция, дори ходих на църковно пеене, за да попия тази реалност. За дасе пречупя.

Пречупили се?

– Да. Някак да се срещнеш с угасващите хора е катода застанеш на предела на живота и смъртта и започваш да виждаш по друг начинживота. Така започнах да навлизам повече в персонажа си, да намирам общотомежду мен и нея.

Иматели много общо?

– Да, имахме. Героят ми не е стереотипен изобщо.Гана е мрачна и нехуманна. Трансформацията, която Гана преживя във филма, япреживях и аз. Не сме си пускали ръцете нито в един миг.

Кадър от Безбог

Успяхмеда видим и трейлъра на Безбог. Какви са първите реакции, на които си попаднала?

– Има както позитивни, така и негативни като„Стига с това мрачно българско кино“. Изкуството е субективна наука. Мога самода пожелая малко повече радост и сбъднатост в живота на всички, на които първатамисъл, с която се будят е кой да осъдим.

Кога щее българската премиера на филма?

– Премиерата ще бъде на фестивала Златна розавъв Варна, на 24-ти септември тази година.

Колковреме и къде снимахте филма?

– Снимахме го един месец във Враца. Ралицанаписа сценария там. Живя във Враца повече от 2 години, за да го напише. Просто,за да пишеш, за да говориш за раните на някого, трябва да влезеш в тях, трябва да заслужиш да говориш за тях. Същотосе случи и с мен и с моя персонаж.

Смяташли, че отношението на българина към българското кино е като цяло негативно?

– Отношението е негативно не само къмбългарското кино, а като цяло към българското изкуство. Имаме навика да сеподценяваме и да си казваме, че не ставаме, а всъщност се случват много хубавинеща не само на ниво кино, но и на ниво литература и т.н. Често ме срещат хораи ме питат за добър български съвременен автор. Аз им препоръчвам, да речем,Милен Русков и им казвам, че е носител на Европейската награда за литература, ате не са чували за него. Знам ли, може би тези неща не се отразяват достатъчнов медиите, а може би просто няма глад за тях. Но в България има изкуство, коетопо нищо не отстъпва на световното.

Ирена на фестивала в Сараево

Койбългарски филм ти е направил силно впечатление напоследък?

– Скоро гледах Жажда и бях много впечатлена отнего и много ми се запечата в съзнанието. Както и Потъването на Созопол.Обожавам Светлана Янчева. Тя участва и в двата филма, може би не е случайно, ченазовавам точно тях..

Сигурнасъм, че голяма част от хората, които четат това интервю, са запознати с твоятапоезия. Писа ли поезия по време на снимките?

– Нямаше време за писане. Ставахме сутрин в 5 и снимахмепо 12 часа, само с по час почивка. Обикновено така протича един снимачен ден. Нослед като се върнах написах един разказ, който беше вдъхновен от стажуванетоми в дома за дементни хора. После разказът се превърна в радио-пиеса – Мляко сориз – пиеса без актьори. Направих я с актрисата Дария Митушева. Не обичам даконкретизирам театралните си експерименти, но това е хибридна постановка междурадио пиеса и инсталация. Абе трудно ми е да кажа какво е точно, ни рак, нищука, има ли значение, когато виждаш лицата на хората, когато свърши. Първо япоставихме в ателие Пластелин, след това в бар Есенс, защото естеството напиесата изисква пространството да е под земята.

Иска мисе да си поговорим още за поезията ти. От малка ли пишеш?

– Да. Откакто знам писмо и четмо. Започнах дапиша детски стихчета в трети клас. Тогава учителките и майките на съучениците миговореха, че мама ми ги пише. Дано сега вече са ми повярвали, че съм била аз.

А каквамечтаеше да си като голяма?

– Актриса. После разбрах, че съм писател. Детските мечти рано или късно те настигат. Тогава сме били най-искрени вжеланията си.

Каквидруги жанрове те привличат освен поезията?

– В момента завършвам магистратура по Театралнарежисура в НБУ и ми предстои да направя първия си голям спектакъл. Адаптирахкнигата на Маргьорит Дюрас Очи сини, коси черни. Спечелих за нея финансиранеот фонд Иновации и култура на Столична Община, преди да започнем снимките наБезбог. Тогава отказах гранта, защото нямаше много време и не исках да бързам. Аи като ще е гарга да е рошава, нали? За щастие пътувам с търпение в излишък!Най-добрата компания по пътя нагоре.