Годината е 2016-та. Слънцето щедро напича пясъците на Копакабана. Но изведнъж буйни ветрове, придошли от Атлантика, буквалноразлюляват града в нозете на Христос и изкарват от строй голяма част отсъоръженията в Олимпийското селце в Рио. Само един двадесет и седемгодишентенисист не подозира за стихията навън, погълнат единствено от собственото сиразрушение. Неговото име е Хуан Мартин дел Потро. През последните седем годинитой е претърпял повече операции, отколкото турнири е спечелил. Тръгвал е отнулата повече пъти, отколкото се е усмихвал. А след час той трябва да сеизправи в една последна, обречена битка срещу световния номер едно –непобедимия Новак Джокович. Но това ще стане само, ако вратите се отворят. Тъйкато, по дяволите, дел Потро е заключен в асансьор! Вече двадесет минути този198-сантиметров исполин с благ поглед и влажни очи, изтъкан от мускули инетърпение, е зазидан в повредения от бурята асансьор и напразно очаква помощ.Защото такава е тази история – за дългото чакане.

А то започва през далечната 2009-та година, когатодел Потро е все още момче с цветущия прякор Малката пръчка. След като усмирявакръвожадния Рафаел Надал на полуфинала, това момче среща Роджър Федерер нафинала на тенис турнира от големия шлем US Open. Федерер, според мнозина най-добрият, играл някогатази игра, не е губил на любимата си твърда настилка на Flushing Мeadows от далечната2003-та, печелейки US Open в пет последователни години. Но в този мач Малката пръчкаразвърта хидравличните си форхенд-чукове по линиите на централния корт Arthur Ashe сбезскрупулността на началник-смяна в Горубсо-Мадан. И след петсетов епиченсблъсък, при мрежата, момчето се здрависва наглед с Роджър Федер, но всъщност -със самата Съдба, която го приветства (както ще видим впоследствие, по свояковарен начин) в света на най-големите тенисисти. Три дни по-късно намираметова момче, качено върху платформа на камион в родния си град Тандил.Четиридесет хиляди аржентинци по улиците и милиони пред телевизорите ескортираткамиона с крясъци „Palito! Palito!” (в превод от испански „малка пръчка“). Ето че Малкатапръчка се е превърнала в огромна кула, Кулата от Тандил, издигаща се нанепосилното четвърто място в ранглистата на ATP, и държи купата на US Open. Стиска я с китките си. С железните си исполинскикитки, върху които се фокусираме ние…

Китката е сложна част от човешката анатомия.Осемте ѝ кости, разположени в две редици по четири, ѝ позволяват широка палитраот разнообразни движения. Но същевременно крият и много капани запрофесионалните тенисисти. Деликатните места, където сухожилията се свързват сприлежащите им мускули, са податливи на разкъсвания и хронични възпаления,които носят неописуема болка по време на игра. За жалост това се случва и сДелпо. Точно когато се е наредил сред най-големите, той трябва да претърпиоперация, която ще го изкара от битката за повече от година. ПодмолнатаСъдба е успяла да провре жилавия си пръст между осемте кости на дясната му китка и така да задвижи своядемоничен механизъм – тиктакащия часовник на дългото чакане. Да, в онзи величав миг, стискащ купата на US Open, Palito поразителноприлича на герой от Игра на тронове – тъкмо ти е станал симпатичен и трябва да умре.

Но нека се върнем за миг към онзи Делпо, коготооставихме заключен и нещастен в асансьора на бъдещето през 2016-та. Той знае,че тенисът е джентълменски спорт – когато топката закачи филето на мрежата ивлезе в твоето поле, се счита за малшанс и е прието противникът да ти сеизвини. Но да заседнеш в асансьор прединай-важния мач в живота си, след като си изпълзял от ада на тениса и си драпалсъс зъби и нокти, за да стигнеш дотук – ето това си е малшанс! Зад металнатаврата на асансьора минутите се трупат тежки, като топки, закачили мрежата ипаднали в твоето поле. Цели трийсет. А Делпо знае, че Съдбата е арогантен противник и няма да сеизвини. Познава я още откакто е на шест и тя отмъква сестричката му вавтомобилен инцидент. Оттогава очите му остават завинаги влажни, а след всякапобеда Palitoсепрекръства и отправя целувка към небето, убеден, че една непрежалима част отнего е там горе и му помага. И сега Делпо отправя целувка за помощ към небето,но тя се разбива в схлупения над веждите му таван на асансьора.

Годината е 2011-та. Малко повече от дванадесетмесеца, след като е усетил първите болки в дясната си китка, шампионът от US Open 2009 се е сринал нанезавидната 485-та позиция в световната ранглиста. Последните месеци наизтощителни физически натоварвания и отчаяно търсене на изгубената си форма Palito е прекарал вкомпанията на страховете си: Страхът, че болката може да се завърне и страхът,че е непоправимо изостанал от конкурентите си. Сега Кулата от Тандил има пред себе си цяла планина заизкачване. Но ето че след колебливото начало на годината Делпо достига полуфинали в Сан Хосе, Мемфис иИндиан Уелс. Любимият хард му постила победния път, но Palito прави голямото си завръщане на клей. Аржентинецътпечели турнира в Ещорил, стъпвайки на червен корт за пръв път от две години.Месеци след операцията Кулата от Тандил крачи уверено по склона на планината,като дори успява да понесе на гърба си аржентинската формация на Dаvis Cup, извеждайки я досамия финал, загубен от непреодолимите по това време испанци. Делпо завършвагодината на немислимото в началото единадесето място.  

2012-та е още по-успешна. Делпо играечетвъртфинали на три от турнирите от Големия Шлем, а на Олимпиадата в Лондонсъс зъби и нокти изтръгва бронз за любимата Аржентина. През 2013-та победите продължават и целувки политат надкортовете. До края на годината Palito изпраща петдесет и една благодарствени целувки къмнебето. Печели цели четири турнира. И в началото на 2014-та усилията са увенчани – Кулата от Тандил стъпва отново на четвъртото място в ATP.  А годината е само в началото си и аржентинецътвярва, че сега е моментът да се устреми към големия връх. Затова поглежданастървен към поредния мач. Но жребият му не е лек.

Този път отровното ръкостискане на Съдбата епоразило лявата китка. Четири години изтощително, смазващо физиката и волятакатерене са били необходими на нежния великан, за да се завърне там, откъдетосе срутва само за миг. Часовникът на дългото чакане затиктаква с новаобезкуражаваща мощ. През март 2014-та Palito претърпява операция на лявата китка. По времена интервенцията хирургът Ричард Бергер и екипът му установяват, че травмата надвуметровия аржентинец е много по-тежка от очакваната. Бергер, светило вортопедичната хирургия и пионер в безкръвните операции, дава най-доброто отсебе си, за да възстанови разкъсаните сухожилия. А професионалната му работаскъсява срока, необходим за възстановяването на дел Потро. Но въпреки товацелувки над кортовете не прелитат близо година. Междувременно, вместо с Рафаел Надал и с Анди Мъри,  Делпо се бори с неизменната болка и съсстраха, че малшансът е по-силен от волята му. Напътстван от доктор Бергер и отличния си треньор Франко Давин, Palito се мъчи да реконструира бекхенда си, така че даизбегне болката. За целта е принуден напълно да се лиши от лифта от обратен удар,изискващ усукване на ставата, на което той вече не е способен. Налага се и даоблекчи замаха си, за да щади китката. Накрая става ясно, че Делпо трябваизцяло да се откаже от бекхенда си с две ръце и да използва единственоотбранителния слайс с една ръка. Представете си боксьор, който държи гард предбрадичката си само с едната ръка. Или пък бизон, който се опитва да избяга отстадо лъвове, тичайки само на два крака. Ето такава е задачата на Palito.

Но въпреки всичко, в началото на 2015-татандилският войн отново е стегнал своята колесница. Верно, доспехите му вече неса толкова лъскави, а стрелите – разкривени, на места поизтъпени. Но вскърцащата ножницата все още блестят двете му изпитани остриета –свръхзвуковият форхенд и бронебойната, непоклатима воля. Делпо стартира с двепрестижни победи в Сидни. По всичко изглежда, че той е готов да изуми света ида се завърне за втори път. Усмивката грейва отново на четвъртитото му лице исамият той отново среща усмивките на феновете си по трибуните. Но следващатаусмивка, която среща, е тази на доктор Ричард Бергер. И тя е тъжна усмивка. Palito я познава доболка, защото тя е свързана с болка. Поредната операция на дясната му китка е неизбежна. Тястава факт през юни 2015-та.

И Делпо отново полита надолу. Този пътобаче сякаш самият ФеликсБаумгартнер го държи за ръката тридесет и девет километра и се приземява върхуземната кора, докато нежният великан продължава полета си дълбоко към земнитенедра и се стоварва там сред кълбета самота. Palito се затваряв дома си в Тандил. Не играе тенис, не гледа тенис, не мисли за тенис. Докато Надал със зъби инокти възвръща формата си, докато Федерер се подготвя за трета младост ипосреща сервисите на съперника от линията на Те-то, докато Анди Мъри трупа мускули и превръща бекхенда си вСталинград на ударите, дел Потро гледа сезони на Симпсън. Хоумър Симпсън се оказваединственото същество, способно да изтръгне усмивка от безчувствения, смъртноранен великан. Една цинична усмивка на примирението, изпратена от далечното1041-во място на световната ранглиста. Не, този камък вече е прекалено тежък, а тозиСизиф – прекалено уморен, за да тръгне отново по стръмния склон, от чиито връх,той вече знае, един жилав пръст ще го катурне обратно надолу.

Връщаме се в 2016-та. Тик-так, тик-так!Безмилостният глас на часовника на дългото чакане отеква между стените наблокиралия асансьор. Най-дългият тенис мач, регистриран някога, е този междуДжон Иснър и Николас Маю на Уимбълдън, продължил цели три дни. Не е за вярване,но на Олимпиадата в Рио този рекорд е подобрен! Новият най-дълъг тенис мач е спродължителност седем години и все още не е завършил. Това е мачът между ХуанМартин дел Потро и Съдбата. Нежният, препатил великан е дошъл в Рио, за дасложи край на този мач. Говори се, че по пътя си той не казал нито дума, неиздал нито стон, а само нямо поглъщал тъгата си. Palito знае най-добре, че е заключен в този асансьор нечетиридесет минути, както показва часовникът, а цяла вечност. Но сега е крайновреме да излезе, защото срещата му от първия кръг започва всеки момент. Затоватой гневно удря затворената врата, а болката в китката му припомня колко крехка е неговата мощ. И тогава наотчаяния, нежен великан не му остава друго, освен да отприщи викa, стаяванпрез всичките тези години: Помоооощ!

Двама хандбалисти от националния отбор наАржентина чуват виковете и се притичат на помощ на заключения си сънародник.Вратите на асансьора се отварят и Делпо успява да стигне навреме на корта. Атам го очаква световният номер едно. Да си потрошен от последователни контузии,да не си играл години, да се завръщаш от поредното си мъчително възстановяванеи да срещнеш Новак Джокович още в първия кръг на Олимпиадата…

И това ако не еирония на Съдбата?

Само за справка, от началото на 2010-та година,когато стоманените китки на Palito се оказват порцеланови, до този момент, Джокович е спечелил единадесеттитли от Големия Шлем плюс двадесет и пет мастърс турнира. Той е стъпил навърха в световната ранглиста през далечната 2011-та година и има опасност,когато слезе оттам, голяма част от човечеството вече да се е преселила на Марси никой да не разбере. А сега Джокович е дошъл в Рио, за да вземе единственатаголяма титла, липсваща във витрината му – Олимпийската. От другата страна намрежата е Делпо, изиграл около дузина официални мача за последните две години иполовина. Там е един нежен, уморен от чакане великан, за когото този мач не есрещу Джокович, а срещу самата Съдба.

Джокович започва настървено. С дълги разиграванияот дъното на корта той дебне момента и успешно атакува омаломощения бекхенд наДелпо. Големият шампион води играта, но благодарение на стабилния сервиз исебераздаването си, Palito успява да додрапа до тайбрека. И когато всички очакват сърбинът да вземеполагащото му се, Делпо натиска газта и с няколко вулканични форхенда измъквасета под носа на световния номер едно. Зрителите в Олимпийския тенис център сасмълчани. По-голямата част от тях са бразилци и не подкрепят аржентинеца, нопък потриват ръце, предусещайки дълъг трисетов мач с победа на Джокович. И Нолене ги разочарова – вдига осезаемо нивото и с безпогрешни прави и диагоналиразхвърля противника си по всички краища на корта. Но отсреща Делпо енепоклатим – достига всяка топка и я връща с удвоена сила. Увереността му севъзвръща дори от бекхенд. Забравил е страха от болката и си позволява дързосттада налага топката с две ръце. Изглежда, сякаш нечовешка сила е обладала тялотому. Хтонична сила, извираща от земните недра. Някъде тук става ясно, че мъж евлязъл в асансьора, но четиридесет минути по-късно, звяр е излязъл отклетката. И този звяр се стрелва към мрежата, засенчва я с огромния си размах,но Ноле намира пролуката и пласира пасингшот. Трибуните изригват. Джокович несе е предал. За жалост той никога не се предава. Изравнява за пет на пет, послеза шест на шест. И отново предстои тайбрек. Някъде из кабините коментаторподхвърля, че сега всичко започва отначало. А някъде из дълбините на своятаизстрадала памет Делпо се сеща, че за Mалката пръчка всичко започна отначало още през1995-та, когато хвана ракета за пръв път. После всичко започна отначало през2009-та, когато стискаше трофеят от US Open. Всичко започна отначалоотново през 2010-та, когато оперира дясната си китка. И всичко започна отначалопрез 2011-та със 485-та позиция. Всичко започна отначало през 2014-та, когатооперира лявата си китка. И през 2015-та, когато я оперира отново. И през2016-та, когато се срина на стряскащата 1041-та позиция. Всичко започнаотначало дори днес, когато вратата на асансьора хлопна… Някъде из дълбинитена своята изстрадала памет Делпо се сеща, че неговите начала нямат край.

Но сега е време за край на тази история.Последната топка закача филето на мрежата и се вдига в колеблив танц наднея. Публиката не диша, Ноле не диша,Съдбата не диша. Къде се приземяватопката ли? Да кажем само, че Делпо вдига извинително длан (тенисът е джентълменскиспорт). Да кажем, че след миг долепя същата тази длан към устните си и изпращаедна целувка към небето. Да кажем, че след седем години, четири операции и1041-а кървави точки Palito печели най-дългия мач в историята на тениса. Сега нежният великан умореносе отправя към мрежата, за да се здрависа със своя най-коварен противник –Съдбата. Но този път тя е тази, която се разплаква от болка. Разплаква се сочите на Новак Джокович – съкрушеният номер едно. Да, Съдбата ще помни товаздрависване дълго. Колкото до Palito, след няколко дни той ще изиграе финал наОлимпиадата и ще се завърне в големия тенис през парадния вход.

Бурята в Рио вече е утихнала. Слънцето отново щедро напича пясъците наКопакабана. Всичко си е постарому. Разликата е само една: Нежният великан свлажни очи и уморена усмивка вече е на свобода. За него всичко започваотначало.