Влизането във факултета по журналистика и масови комуникации винаги е интересно, минаваш през ботаническата градина, няколко стъпала и си вътре. Отиваш за интервю с хора, които учат за това. Единият – познат от срещи в “L’Europeo”, ученикът; другият – познат от толкова много места, учителят.

Ефрем Ефремов: Ученикът е Константин Николов, студент четвърти курс Журналистика. Много талантливо момче, а освен, че е талантлив има и организационен талант. Той и колегите му от курса сами си издадоха едно списание „Draft” – работят като едни завършени професионалисти, а така или иначе са четвърти курс. Много се радвам, че виждам тези наченки на професионализъм, които съм сигурен, че ще се развият по-нататък в професията.

Константин Вълков: В този проект си говорим за начините на преподаване. Вие като преподавател как смятате, че променихте своите начини на преподаване за последните десет години – заради новите технологии, заради изискването на студентите – какво във вас се промени?

Е.Е.: Опитвам се да актуализирам много учебното съдържание, аз преподaвам основно редактиране, преди десет години понятието “online редактиране“ не съществуваше. Сега има дълъг размер – освен правене на заглавия за медията, трябва и за Facebook и Twitter, но основното, което искам и, което не се променя, и слава Богу, че не се променя, това е аксиома в преподаването, искам в моите часове студентите да мислят. Защото и десет компютъра да имаш, ако не се мисли няма особена полза.

К.В.: На теб какво ти е интересно и какво ти е най-безинтересно в съвременното преподаване, тук в журналистическия факултет? Какво би променили с магическа пръчка и какво би оставили?

Константин Николов: Бих наблегнал повече върху развитието на печата. Аз съм се профилирал в профил „Печат“. Друго не бих променил, доволен съм от преподавателите и колегите, които срещнах във факултета.

К.В.: Мислите ли, че поради естеството на медиите днес, един журналист трябва да има и план „B“, за да може да подсигури финансовото си съществуване, развитие, след като завърши?

К.Н.: Мисля, го да, аз самия имам план „B“ или ще се наложи да имам и план „C”. За план “B” –  занимавам се предимно с писане – художествено, а вече и журналистическо писане, пиша книги, докато план „C” ще бъде нещо, което все още не съм го измислил.

К.В.: В такава ситуация, как успявате да мотивирате студентите?

Е.Е.: Най-просто казано – давам им двете гледни точки, едната е на Чърчил и гласи „Журналистиката е чудесна професия, стига навреме да се откажеш“, а втората е да следват сърцето си. В крайна сметка това е важното. Ако успеят да намерят някакъв компромисен план – едновременно да са свързани с журналистиката, но да имат и някакви по-прилични доходи, това са млади хора, в София живеят, тук стандартът на живот е по-висок, просто да действат съобразно техния вътрешен подтик.

К.Н.: Доцент Ефремов го каза много хубаво – това е една от причините нашият проект списание „Draft” да съществува, а именно заради такива преподаватели, ние сме подтиквани да гоним вътрешния си хъс да се развиваме, независимо от финансовото състояние на всички нас.

К.В.: В началото казахте, че ги учат да пишат нещата за една медия по един начин, за друга по друг, има едно схаващен, че ‚“каква журналистика имаше едно време, каква сега“, всъщност не са ли днешните журналисти далеч по-натоварени, забързани, за да могат да упражняват своята професия?

E.E.: В най-бързата медия – Интернет, редакторът има много повече функции отколкото по мое време, когато бях в печата. Сега трябва да осигури новина, трябва да сложи заглавието, трябва да направи заглавие за социалните мрежи, трябва да осигури бекграунда, да направи историята, да обновява на всеки 15-20 минути и всичко това съчетано в голям времеви и конкурентен натиск. Мисля си, че по-старото поколение имахме един комфорт, който сега няма как да съществува.

К.В.: Колко медии трябва да проверява човек дневно, за да си направи адекватна картинка на случващото се?

Е.Е.: Трудно бих могъл да дам съвет, аз лично проверявам две-три, но все пак аз съм човек от гилдията и знам какво къде да се провери.

К.В.: На какъв тип чужди и български медии ти се възхищаваш като студент?

К.Н.: На медиите, които тук в университета преподавателите класифицират като качествена журналистика  – “The Guardian”,  “Independent”, „New York Times”, “Washington Post”, “Wall Street Journal”. В голяма част от времето, в което не се информирам само за България, чета тези медии, плащам си абонаменти и следя какво се случва на международната сцена.

К.В.: Не поставя ли мнозина като теб младите в един балон, където те са затворени, четат чужди списания, чужди медии.

К.Н.: Ами не, не ни поставя в балон, защото аз, за да проявявам интерес и да чета чужди медии, те не ме информират за ситуацията в България, аз ги чета, защото искам да разбера какво се случва по света и съм избрал тези заглавия. Kолкото до балона в България – да малко е ограничена качествената информацията.

К.В.: За какъв тип медия мислиш, че има ниша тук в България, сега в момента?

К.Н.: За някоя силно концептуално-литературна медия.

К.В.: Вие, доцент Ефремов?

Е.Е.: Тук поддържам неговата теза, но само ще я разширя. В нишови медии, които дават много специализирана информация, дават придадена стойност, и дори може една част да са платени, естествено, в рамките на допустимото. Например ако се дава една бизнес информация с много сериозни анализи мисля, че няма да има фирма, която да се откаже. Но именно по-тясно профилираните медии ще имат успех в нашия сегментиран пазар.

К.В.: Какво мислите за фразата “Ученикът надмина учителя“?

Е.Е.: Възхищавам се на фразата! Първо като видя огъня в очите им, това е най-важното, и след това като видя реализацията им, се радвам от сърце. Например Константин, който седи тук, е доказателство, защото знаете ли, колко често ми се случва като кажа къде работя и започват „те сега младите не четат“- аз такива приказки не ги обичам, точно ето такъв пример като него, които не са един или двама, показват, че това изобщо не е така и всичко, което е опит да се генерализира, да се излезе извън конкретиката просто за думи на вятъра.

***

Поредицата “Star & Млад” се опитва да представи по любопитен и нетрадиционен начин връзката “ученик – учител” и навлизането на новите технологии в училище/университет. Проектът се случва с подкрепата на VIVACOM.