Теодора Славова – едно момиче, което познаваме от години, свидетели сме на работните й увлечения, при това много успешни, свързани с музика, радио, реклама, креативни дела и документи – издаде книга.

Когато ни каза, че вече има нова книга, решихме, че някак не е справедливо да напишем “дебютния роман” на Теодора Славова, защото Теодора пише от доста време, при това пише отлично, как така дебют? Но книгата е делбютна и това е факт, както е факт, че в момента, в който остави копие на бюрото в редакцията на егоист, мигновено беше откраднато от колега. И прочетено за една нощ.

Затова решихме да поговорим с Теодора, да видим какво е това пътуване до Лондон и обратно и къде точно е мястото за тази книга на този млад български автор, както би гласяло едно стандартно представяне.

егоист: Как един автор решава за какво да е първата му книга – следи тенденциите на пазара, открива незаета ниша или просто сяда и твори, без каквито и да е маркетингови или други стратегии?

Теодора Славова: Не ме интересуват тенденциите в момента, макар българските автори да пишат на много различни тематики. Една нощ седнах, пишеше ми се за нещо, но не ми се пишеше за клиенти, за проекти. Започнах да пиша текст. Съвсем не предполагах, че този текст ще се превърне в роман.

Фотография: Линда Александрийска

Но аз продължавах да пиша и стигнах до 17-а страница. Забих, спрях. Не знаех какво да правя. Доста дълго време нищо не написах. След това се отпуших и се изля цялата останала книга. Просто се изля. Предполагам, че до някаква степен е била свързана с мои преживявания; хора, които съм срещала; мисли, които съм имала. Неща, трупани с години.

егоист: Търсиш ли одобрение, оценката на някого? Пишеш първите 17 страници и ги показваш или не?

Теодора Славова: Не. Първите страници не ги показах на никого. За първи път показах книгата на т.нар. beta readers, след като беше готова. Получих голяма подкрепа, което ме мотивира да продължа да редактирам. Първа, втора, трета чернова. И да пусна книгата.

Илюстрация: Ани Дойкина

егоист: Как бягаш от усещането, навярно всеки го има, че това, което пишеш вече си чел някъде?

Теодора Славова: Писала съм много текстове. Това е първият толкова дълъг текст, който пиша. Влизаш в историята, това е. Знаеш ли, когато излизах да свърша някаква работа, аз не бях сигурна в София ли съм (смее се), в Лондон ли съм, какво се случва. Живеех с героите си непрекъснато. Даже на някои места в книгата те сами решиха как ще се развие действието. Аз имах друга идея, но главната ми героиня, която сънувах една нощ, ми каза да направя нещо по друг начин, и то така се случи.

егоист: Имаше ли скучен момент, докато пишеше книгата. Период на забавяне? Да ти стане безинтересно в някакъв момент?

Теодора Славова: След третата редакция на книгата (смее се). Въпреки, че дори сега, когато я чета на хартия, виждам места, които бих разказала по друг начин. Аз много гледам уроците Masterclass за творческо писане, там Нийл Геймън казва, че в един момент книгата просто трябва да се остави да живее. Така или иначе го направих, пък да видим какво ще стане.

егоист: Моделът на разпространение на книгата, от самото дигитално серийно появяване, до финалната права, изглежда като замислен маркетингов ход. Ала май не е. Разкажи.

Теодора Славова: Да, всички мислят, че това което се случи в романа, е маркетингов трик (бел.: първоначално епизоди се появяват в Интернет, на определен интервал от време). Знаех, че тази книга ще намери своите читатели, но не знаех точно как. Аз нямам опит с книгоразпространение. Направих с мои приятели блог. Реших да я пускам глава по глава. И тогава тя намери своя издател. Издателят ме помоли да спра появяването й, то пък се случи точно на една завръзка, стана като маркетингова кампания. Направихме със Светльо Давидов четири трейлъра, които бяха за блога, те изиграха със сигурност своята роля. Но нищо друго не беше маркетингова кампания.

егоист: Опиши, рекламирай книгата като на малко дете. Къде я категоризираш, каква е, за какво е.

Теодора Славова: Жанрово се класифицира като любовен роман. Но за мен не е любовен роман, а една история за свързаност, за взаимодействие, за израстване, за еволюция, за промяна. Всичко е през очите на едно 23-годишно момиче, което по време на самата книга има рожден ден и става на 24. В книгата има много любов. Има няколко любовни връзки. По-скоро липсата на любов или недоразбраната любов. Тази, съвременната любов, която е супер объркана. Когато любовта е между две държави, случва се на голямо разстояние. Нещата са сложни. Ако въобще оцелеят, не се знае в каква форма ще оцелеят. За мен това е един съвременен, европейски, български роман.

егоист: Нови сюжети, какво се случва в главата на един автор след излизането на първата книга, има ли нови сюжети?

Теодора Славова: Имам още четири сюжета в главата си, единият съм го започнала вече. Но сега карам малко по-бавно, защото се уморих. От година и нещо се занимавах с тази книга и имам необходимост да изчистя малко има си, за да започна с друга. Втората книга е много женска, леко феминистка. Много искрена. Не е напудрена. Реална е.

егоист: Как се случват заглавията? Как ги измишляш?

Теодора Славова: Няма някаква маркетингова умисъл, създавайки заглавието. Просто историята се ражда, а тогава в главата ми изниква и заглавието. Това е.

егоист: Кога отношенията между теб и книгата вървяха най-добре. Имам предвид коя част от денонощието?

Теодора Славова: Следобед. Аз по принцип съм човек, който е по-бодър вечер. Понякога до късни нощи писах книгата.

***
Книгата на Теодора Славова “София – Лондон – София” е в книжарниците или онлайн ТУК.

(фотография: Линда Александрийска, илюстрация: Ани Дойкина)