•
16 май 2019
Миглена е толкова талантлива, осмисля всеки момент от ежедневието с всяка своя илюстрация. Ще кажете – как само звучи така, но е факт, казано ясно и точно. Ако следите Instagram профила й няма начин да не сте вдъхновени с всеки пост. Лирични работи с особена енигма – от онези, които трудно можеш да обясниш. Някак дъждовно-хубави, да го наречем завоалирано. Миглена Ангелова е нов гост в поредицата ни “Бал на дебютантите”.
КВ: Кога имаш най-голямо желание да рисуваш – когато на теб ти хрумне някоя идея или когато имаш задание, което ти е много интересно и те провокира?
Миглена Ангелова: Аз рисувам почти всеки ден последната година и половина, така че сама си се провокирам. Искам да продължавам да се надграждам и да пробвам нови и нови неща, предполагам и затова рисувам всеки ден. Нужно ми е. Трябва ми. Отделно, когато рисувам, това е единственото време, в което не мисля, а това ми е много ценно като медитация ми е. За мен е провокация, да.
КВ: Рисуването всеки ден е важно за техниката или за креативността и въображението?
Миглена Ангелова: Техниката се подобрява с времето, чувствам се по-комфортно с това, което правя, но мисля, че е по-важно за въображението. Никога не правя същото нещо, дори да прилича малко, пробвам да има вариации и въображението трябва да работи нонстоп.
КВ: Кое в целия процес на работа те изнервя, досадно ти е, скучно ти е, има ли въобще такива неща?
Миглена Ангелова: Има, да. Аз мразя да правя грешки, а мисля, че рисуването и всеки творчески процес съдържа грешки. Да си позволиш да направиш грешки, да се отпуснеш и да се насладиш, да не мислиш толкова за детайлите, за подробностите и за това как точно е правилно да бъде, да можеш да разчупиш някаква рамка. Това е, което ме дразни; боря се да не се задълбавам толкова много в детайлите, да бъде технически изпълнено докрай правилно, отколкото по-скоро да се получи нещо като емоция, която да пресъздам.
КВ: Как ти влияе мнението в социалните мрежи, които са невербални: харесвания, емотикони, писмени коментари?
Миглена Ангелова: Приятно е, но на мен ми е по-важно мнението на приятели, на хора, които се занимават с това. Искрено е, отколкото натискането на един лайк бутон, защото и аз го правя всеки ден. Лайкът ми показва нещо моментно, не е някакво мнение, което може да ми каже, че съм се справила добре или не съм.
КВ: Коя е последната критика, която получи?
Миглена Ангелова: Беше от приятелка, която видя първия ми портрет с маслени бои. То даже не е съвсем портрет. Критиката й беше, че съм направила ръцете неадекватно, твърде къси и не приличат на човешки. Аз бях наясно, че нещо не е наред, нещо куца – макар да не можех да видя кое точно. Градивно ми подейства, поправих го.
КВ: Рисуването е самотна професия. Какви минуси има?
Миглена Ангелова: За мен не е професия. Аз не знам каква ми е професията. Харесвам времето, в което съм със себе си. За мен това не е минус, не ми трябва да има хора около мен, когато това се случва. Това си е моето място, моята вселена и си ми е добре там.
КВ: Има ли определен тип неща, които рисуваш по-трудно от останалите?
Миглена Ангелова: По-трудно рисувам хора, защото съм го правила по-малко, но като цяло не обичам да рисувам пейзажи, не е моето нещо. Харесвам динамиката на човешкото тяло, искам да задълбая там, това повече ми харесва. А и много не обичам реалистични неща, а един пейзаж колко нереалистичен може да бъде.
КВ: Илюстрацията говори на всички езици, няма нужда от превод, за разлика например от журналистическата професия; в този смисъл – финансово погледното как стоят нещата?
Миглена Ангелова: Аз не мисля, че съм достигнала до някакво ниво, на което да мога да се продавам. Факт е, че има някакви хора, които са заинтересувани от работата ми, но не знам. Не знам дали бих могла да се продавам.
КВ: Подобни илюстратори като теб, наблюдаваш ли как се маркетират?
Миглена Ангелова: Да, но аз не смятам, че съм стигнала до такова ниво, в което да мога толкова уверено да представям себе си и да вярвам, че имам правото да претендирам за нещо. Иначе виждам, че особено много интернационални илюстратори успяват да се поставят на някакво ниво реално онлайн. Някак много лесно се случва уговорката през мейл, социална мрежа, за това, че някоя компания е харесала това, което правиш и иска да работи с теб.
КВ: Къде се търси най-много илюстрацията: в печатните издания като списания, книги, в дигиталния свят – реклами, игри, къде е най-голямото й приложение?
Миглена Ангелова: Не знам, може би в дигиталния, защото той е доста по-голям от печатния като статистика. Мисля, че е нормално да ползваш илюстрации почти навсякъде – като в презентации например, защото е по-интересно, интерактивно. Печатни медии, реклами, навсякъде е.
КВ: От колко време си в Холандия?
Миглена Ангелова: Вече година и половина.
КВ: Какво ще правиш следващите три години? Ще продължиш обучението си или? Тоест как може един студент, един млад човек максимално да се възползва от престоя си в чужбина?
Миглена Ангелова: Май това всеки сам си го решава. Тази идея при мен се породи от факта, че последната година и половина много се занимавам с изкуство и искам да го доразвия по някакъв начин и си помислих, че бих искала да уча нещо свързано с това. Следващите три години не знам къде се виждам. Отдавна ме влече сценографията и илюстрацията, нещо в тази посока бих направила.
КВ: Да кажем, че се затрудняваш финансово по някакъв начин с илюстрацията, имаш ли план Б и какъв е той?
Миглена Ангелова: Може би ще е свързано с опита, който имам досега – маркетинг и писане. По-скоро възприемам илюстрацията като нещо странично, човек не може да знае какво ще се случи след година и половина, не знам.
КВ: Ако сега имаш някакви сума и трябва да я похарчиш за краткосрочен курс по обучение за нещо, за какво би го похарчила?
Миглена Ангелова: Да науча магически още един език, понеже само два езика в чужбина е недостатъчно. Може би един курс по живопис.
КВ: Амбициозна ли си?
Миглена Ангелова: Да, може да не си личи, но да.
***