Типичната събота вечер в големите стари зали на сграда Seagram в централен Манхатън, където Пеко Занталавивън – главният готвач на ресторант Четири сезона, надзирава печенето на 102 патици за вечеря. Занталавивън, работи две десетилетия в култовия ресторант, а днес почти е изпразнил хладилното помещение и в него няма нито едно пиле. Няма и да прави повече заявки.

57 години след бляскавото откриване на Четири сезона, персоналът постила колосаните покривки, подрежда излъсканите до блясък прибори и налива студени напитки в кристалните чаши на своите последни гости. Година, след като стана ясно, че договорът няма да бъде подновен и лицето на Манхатън вече няма да е същото, пише Ню Йорк Таймс.

През цялата седмица редовните клиенти на Четири сезона идват, за да се сбогуват с любимото си място, да отпият за последно по едно мартини на бара, да си поделят огромен розов памук или да се потопят в басейна, на който е кръстена прочутата Pool room. 

Снимки от инстаграм показват едни от най-видните готвачи – Жан-Жорж Вангеритен, Даниел Белюд, Томас Келър, Майкъл Уайт и Чезаре Касела как газят във водата и ритат с крака по време на благотворителната кампания Citymeals on Wheels в сряда – едно от последните събития в покоите на Четири сезона.

Съботата преминава без фанфари,тостове и речи по време на вечерята. Вместо това Джулиян Николини и Алекс вон Бидер, които застават начело на ресторанта през1990-а, се разхождат в салона, отправят обичайните поздрави и позират за снимки с клиентите си. 

В кухнята готвачите подписват белите си куртки и чинии един на друг за спомен, докато сервитьорите прибират поредния 100-доларов бакшиш завечерта. Кала Сунг – помощник готвач от Южна Корея, приготвя свински ребра,говеждо булгоги и прясно кимчи за целия колектив. „Използвах узрели праскови, зада го подсладя, вместо захар” – казва тя, сочейки към блестящия червен казан с кимчи, „ще се опитаме да изразходим всичко довечера.” – допълва тя и продължава да се труди над печката.

Славата на хотела и ресторанта не се дължи на менюто, а най-вече на екстравагантната нотка, която лъха от интериора, бляскавата клиентела и удивително модернистичния дизайн, благодарение на уменията на Лудвиг Мис ван дер Рое и Филип Джонсън.

Известният кулинаренкритик на Ню Йорк Таймс – Франк Бруни пише в свое ревю от 2007, че Четири сезона притежава специфичната „инатлива магия”, а в събота тя направо се лепи по кожата.

Жена и малко момиченце танцуват в коридора. На бара мъж държи в едната си ръка малко бебе, облечено с рокля от тафта, а в другата тръпчиво питие. Бивши служители са се скупчили наоколо, за да се почерпят и връщат лентата назад, заедно с носталгични нюйоркчани, идвали тук като малки деца за рождените си дни.

Архитектите Джеси Райзер и Нанако Умемото чакат за маса. Обичаме даседим в Grill Room, споделя господин Райзер. Единствено зарадипропорциите, заради височината на таваните.

И красотата на материалите,от които е изработена– допълва Нанако Умемото, довършвайки изречението му.

Дипломирана студентка по история на изкуството – Рейчън Ан Рединг е тук, за последна чаша шампанско впопулярния бар. Пристигнала е по-рано, за да заеме удобно място в дамския салон на Четири сезона и да изяде скритото парче пица в чантата ѝ, внесено контрабандно в ресторанта преди барът да отвори.

Сега идва и типичният американски happy end. Джулиян Николини и Алекс вон Бидер планират да възобновят ресторанта Четири сезона съвсем скоро в близост до същото място. Имуществото ще бъде продадено натърг този месец. Някои собственици на ресторанти вече са хвърлили око набрандираните чинии и столовете Hans Wegner.

Въпрекиносталгията, носеща се във въздуха, изглежда не всеки знае, че е дошло време разделно.

Не знаех, че това е последната вечер на Четири сезона, коментира блондинка в дълга зелена рокля,която чака приятеля си за среща. Нима събота вечер не е винаги такава?