Закуската навън е чаровен американски ритуал, който така и не успява да пробие на достатъчно места навън. Къде другаде сте виждали опашка пред заведение в седем сутринта? Защото сервират закуска. Класическа закуска.

Европейско място, което отваря в 6:30 или – добре – в 7 сутринта, сервира много добра закуска и кафе със спорно качество, трудно ще се се задържи на финансовата повърхност за повече от седмица на континента. Кой точно ще го посещава? Кой пък ще прави срещите си там? Работни, при това.

Така наречената бизнес закуска няма място в Европа, освен във Великобритания (уточнение – много ранна закуска). Поканете партньор в седем в България и ще ви изгледат странно. Работен обяд – ОК, но работна закуска, вие нормални ли сте?

В Америка, но не заради часовата разлика, такава работна закуска затваря сделки, отваря проблеми, решава сложни казуси, а в някои по-редки случаи те прави и кандидат за вицепрезидент. Нещо подобно се случило с Майк Пенс, посочен вече официално от Доналд Тръмп като второто име на бюлетината за изборите през ноември. Губернаторът на Индиана, никому неизвестният Пенс, се натъпкал в мислите на Тръмп като евентуален вицепрезидент, точно по време на една ранна закуска.

Историята, разказана от журналистите Ашли Паркър и Александър Бърнс, припомня за механичен проблем със самолета на Тръмп, станал причина за оставане в Индиана миналата вторник вечер. Майк Пенс, губернаторът на Индиана, сякаш това и чакал. Към Тръмп се присъединили и три от децата му, а Пенс и съпругата му поканили фамилия Тръмп на ранна закуска в сряда сутрин.

Място – резиденцията на губернатора. Настроение – любезно. Ниво на напрежение – почти никакво, лежерна дискусия. Докато в един момент Майк Пенс не взел думата и не направил монолога на живота си – въодушевен, емоционален, строго критичен към Хилъри Клинтън и съпруга й – направо не е за вярване колко силна сутрешна реч, сякаш репетирана, но всъщност искрена. Монологът, пишат Паркър и Бърнс, очевидно бил много успешен, мнооого успешен, защото се запечатал в главите на всички от фамилия Тръмп.

В сряда сутрин не станало дума за евентуална номинация на Майк Пенс за вицепрезидент. В сряда вечер обаче Доналд Тръмп се обадил на Пенс. Разговаряли, докато в един момент Тръмп не подметнал ключовото: “You’re my guy”. Монологът на Пенс очевидно бил монологът на живота му.

После се появиха спекулациите и медийните хвърляния ези-тура. Кой ще бъде вице на Тръмп? Започна канонада от словесни водовъртежи, типична за Тръмп, днес е той, утре не е той, иди ми, дойде ми. В един момент, точно след трагедията в Ница, почитателите на Пенс бяха сигурни, че е пожертван и Тръмп му крои номер. Други казаха, че Доналд – който уж взима бързи решения – е крайно нерешителен. В същото време – Крис Кристи чака нетърпеливо за същата вице позиция, също и Нют Гингрич – твърди вашингтонската клюка. В деня след атаките в Ница бях във Вашингтон и везните бяха натежали по-скоро към Крис Кристи. “Ще бъде той,” казваха на закуска. “Ще бъде Кристи,” казваха по радиостанциите. “Ще избере Кристи,” тупаха се в гърдите умните глави в сутрешния блок Morning Joe. “Кристи ще да е,” шептеше Вашингтон.

И изведнъж. Няма да е Кристи. Ще бъде Пенс.

Доналд Тръмп и Майк Пенс са различни, както е различно и отношението към носенето на оръжие в определени щати на Америка. Конференцията на републиканската партия, която започва в Кливланд, Охайо, и която трябва официално да бетонира кандидатурата на Тръмп за президент, съответно и тази на Майк Пенс за вицепрезидент, се случва в особени времена и в особен щат. След като в Батон Руж, Луизиана, мъж застреля трима полицаи в неделя и рани други униформени, напрежението между тъмнокожи и полицаи в Америка излиза извън контрол. Нападението срещу служители на реда е второ за последните две седмици и за пореден път има фатални последствия. 

В същото време започва силно хаотичната и още по-силно охранявана конференция на републиканците, около която се очакват нови размирици. Посетители и протестиращи са в Охайо, а това е един от онези щати, които хем традиционно решават изборите за президент, хем са щати, които се движат по ръба на спокойствието. Законите “open carry”, които важат в Охайо, на практика означават, че всеки притежаващ законно оръжие, може да го носи със себе си. Което пък от своя страна значи, че в част от зоните, където се очаква да има обикновени посетители и необикновени протестиращи, няма никакъв проблем да се появиш с оръжие под колана.

Протестиращите ще бъдат необикновени, защото едва ли на пръстите на двете ръце може да изброите каузите, за които се борят. Медиите достатъчно спекулират с очакваните улични опоненти на Тръмп, но едни от тях се борят за свободна любов, други за Палестина, трети – за бяло надмощие, четвърти – за равноправие на тъмнокожите, пети – навярно и за нова прическа на Тръмп. Като добавим към това и скорошната трагедия в Далас, където също важат законите тип “open carry”, облаците се сгъстяват.

Назад към месец април, първични избори в Индиана. Още тогава Доналд Тръмп имал среща с Майк Пенс в качеството му на губернатор на Индиана. Среща, но нищо повече. Искри – никакви. Двамата се разбрали, казват присъствали на срещата, но в крайна сметка Пенс подкрепи формално Тед Круз, а не Тръмп. Формална подкрепа. Без излишен възторг. Нещо повече – Пенс не каза нито дума против Тръмп. Добра априлска работа.

Последва една голф среща по време на почивните дни около четвърти юли, когато семейство Тръмп се сближило със семейство Пенс, а семейство Пенс се сближило със семейство Тръмп, в този ред. Тръмп бил Пенс на голф, което очевидно помогнало за симпатиите. Като добавим към това и липсата на интерес у Пенс към медиите (цялото медийно внимание остава за Тръмп, отдъхнахме си), Пенс започнал лека-полека да се вписва като идеалното вице.

И така до закуската в сряда сутрин. Или по-точно до случайната вечеря предната вечер, точно след принудителното оставане на Тръмп в Индиана. Докато вечеряли в ресторанта Capital Grille, Тръмп подметнал за вицепрезиденството. Дали би приел, почудил се Тръмп. На мига, отвърнал Пенс. На мига.

Конференцията в Охайо започва. Тръмп твърди, че ще върне блясъка и шоубизнеса в политиката точно с тази конференцията. Твърди, че срещата на голямата стара републиканска партия ще бъде “monumentally magnificent”, само как звучи, хм. Да видим. 

Вашингтон, 17 юли