•
2 януари 2019
Елица Матева – Елма е едно от онези момичета с разнородно образование, интереси, кариера, проекти, които винаги вдъхновяват. Проектът “Бал на дебютантите” е точно за тях – веднъж усмихнати, друг път замислени, трети път в студиото, докато записват с гласа си анонс за “Мъж на годината”; или зад обектива на някого, за да създадат фотоистория, която не е срещана по нашите ширини; или да изиграят роля, за която ще се говори. Млади хора, жадни за повече.
Възможно е да сте виждали Елица Матева и в телевизионна реклама (на А1) или да знаете повече за дебютната й роля в “Безкрайна градина” – първият филм на режисьора Галин Стоев. Където и да е, Елица описва по чудесен начин онова, което търсим в участниците в “Бал на дебютантите” – да случват неща в България; да експериментират, да ни показват нови хоризонти, да опитват, да бъркат, да грешат, да бъдат млади, какво повече всъщност.
Разговаряме с Елица един следобед в сградата на Дарик без конкретна цел и посока, но сме сигурни, че “Бал на дебютантите” все повече се оформя като място на мислещи млади хора, което много ни харесва.
Фотографии: Константин Вълков
КВ: Вероятно наивен въпрос, но на кого му е по-лесно да играе, на един мъж актьор или на жена актриса? Ако въобще може да се направи подобно разграничение.
Елица Матева: Този въпрос директно ме затруднява – фундаментално. За мен е важно мъжката и женската енергия да са уравновесени. И в жените, и в мъжете. Хората, които умеят да играят, си мисля, че имат качеството да са добре и с двете си енергии. Имаме примери тук в България на екстремни мъжки и екстремни женски енергии, това виждаме до какви роли довежда. Тези роли не са ми интересни.
КВ: Има ли едно друго клише – „Ето, тя е поджодяща за един тип роли и образи и е добре през цялата си кариера да играе такива роли.” Това напряга ли те? Търсенето на собствен стил развива ли те или напротив – вкарва те в един стреотип, затваря те между някакви стени?
Елица Матева: Имало е моменти, в които съм усещала, че ме викат заради външния ми вид. Тя е красива – ето ще играе мацка. Това ме дразни. Харесвам по-странните персонажи. Нека съм красива, но това само по себе си нищо не означава. Винаги съм се дразнела на това още от малка. Този комплимент за мен е ужасяващ. Даже бих се почувствала обидена, това ли е най-многото, което виждаш в мен? Това ли е най-дълбокото и интересното? Имах щастието да играя персонажа на Ема от „Безкрайната градина“, която изобщо не е типичното красиво момиче, даже напротив. Галин (Галин Стоев – режисьор) през цялото време докато снимахме казваше „Не, не така, така е красива“ и това беше готино, защото вече се търсеше нещо друго, някаква дълбочина. Такива роли ме привличат.
От друга страна бих изиграла всичко, защото не бих ограничила себе си. Бих изиграла всичко като типаж, ако историята е интересна. Обичам странните героини, които носят някаква мистичност и са нетипични красавици.
КВ: Какво не би направила на сцената?
Елица Матева: Не обичам нещата, които смятам, че не са оправдани по интелигентен начин. Например голотата, която не е оправдана, вулгарността, която не е оправдана. Харесвам изкуството, което вдъхновява добрите ни качества. Когато филмите разчитат на пошлост и с това купуват зрителя – не искам да участвам, не ми харесват.
КВ: Взимат ли се насериозно актьорите?
Елица Матева: Да, абсолютно.
КВ: До какво води това?
Елица Матева: Води до самозаблуда и затруднение да имаш добра самооценка и оценка за останалите.
КВ: Ти кога знаеш, че една роля ти се е получила добре? Питаш някого или имаш вътрешен глас, който ти казва, че си се справила добре?
Елица Матева: Още се уча и съм в този процес. Важно ми е, разбира се, прекрасно е когато някой ми каже „Твоята героиня ме вдъхнови“ и имаше такива отзиви след „Безкрайната градина“. Тогава виждаш, че в тези хора нещо се е случило, защото това е красив образ. Това е огромна награда, но се опитвам сама да преценя. Гледах филма много пъти. Първоначално винаги ми е много трудно, има едно влизане и излизане в себе си, в героинята, там образите ви се преплитат и аз наричам цялата си преценка за нещата – информирана интуиция. Тоест искам да съм информирана, ако знам нещо за света и как той функционира, ако съм се движела в тази роля, дали тя е добра или не и от друга страна как го усещам, дали нещо е било на място, дали не. Важно ми е какво казват другите. Мисля, че изкуството не бива да е егоистично. Мисля, че изкуството е да правиш любов с публиката. Трябва да е даване.
КВ: Артистичен, може би, е обратното на дисциплиниран. Ти дисциплинирана ли си? Ето, интервюто ни започна точно нареме. И какво е да си дисциплинирана в твоята професия?
Елица Матева: Аз съм дисциплинирана, но не в класическото значение на тази дума. Аз не съм много точна с времето, но гледам да коригирам това. Дисциплинирана съм от гледна точка на това, че се старая да бъда вярна на принципите си. Да не ги предавам. Иначе съм много лежерна, обичам свободата, да съм гъвкава, готова съм да променя програмата си на минутата, да тръгнем на някъде – да, разбира се.
Дисциплинирана съм що се отнася до принципите си. Мисля, че това е много важно и за професията. Да имаш собствен стандарт за това как да правиш нещата и да държиш на него, защото можеш много лесно да бъдеш заблуден, изкушен. Трябва да се запазиш и не става въпрос за егоизъм. Егоизмът е да навлизаш в пространството на някой друг за собствена облага. Трябва да запазиш себе си, да държиш на принципите си, да запазиш чистотата на съзнанието си. Аз обожавам хаоса в живота си. Мисля, че там се раждат нещата. Аз обичам да размествам, не ми харесва всичко да ми е подредено – в дома, в съзнанието, около мен.
КВ: Амбициозна ли си?
Елица Матева: Да, в смисъла на това, че имам цел и тя е много, много силна и много важна. Целта ми е да развия потенциала си, да усетя какво е да съм жива и да бъда човек. Да имам стойности и принципи и да усещам всичко в живота. Амбициона съм като човек, който иска да създава. Искам да създам нещо, което е със стойност. Искам животът ми да е стойностен.
КВ: Каква беше преди десет години?
Елица Матева: Преди десет години бях в един колеж в Холандия и учех Философия и Психология. Това са нещата, с които започнах. Мислех, че те ще са основата на всичко, което ще правя после и се оказах права.
КВ: В този проект винаги стигаме до темата за парите. Мислиш ли, че в сегашната ти професия има пари?
Елица Матева: Мисля, че във всяка професия има пари, ако си достатъчно добър в това, което правиш, винаги има възвръщаемост. Ако го правиш от сърце, с любов и интелигентно няма как да не се получи. Мисля, че най-голямата грешка е, ако тръгваш да правиш нещо с мотив да печелиш пари. Това е лош мотив и обикновено не работи. Това е моето мнение. Или е възможно да работи, но човек не е достатъно удоволетворен от това, което получава. Моите наблюдения и това, което ме възхищава е колко лесно стават нещата, когато ги правим със сърце, любов и сме истински към тях и сме верни. Няма шанс да не станат.
***
Бал на дебютантите е проект на Дарик радио и на egoist.bg
***