Това е една рицарска история във въпроси и отговори, която освен много младост и свежест, носи тонове надежда. Една двулика, усмихната надежда, закачливо сияеща от постигнатото и амбициите на две момичета, получили артистичното си образование в чужбина, за да се върнат в България и подкрепят млади таланти тук.
Ася и Ивана, познати като *Urbanites създават платформата си с цел откриване и насърчаване на артисти от самото им прохождане. Защото, вярата в естетическата комуникация на творенията е онази съществена част, която поддържа вдъхновението, развива таланта и докосва нематериалното в нас. Защото, диалогът чрез творенията, отвъд злободневната комуникация, е гласът на младите творци, който всички трябва да чуем, видим и усетим.
Ася и Ивана живеят и работят в общата си мечта, надминала многократно крепката им възраст. Една споделена визия за бъдещето, заредена с така дефицитната емпатия. Осъзната и пъстра реалност на две модерни момичета, оцветяваща монохромната ърбън среда.
Здравейте момичета. Моля, представете се.
Ивана: Аз съм Ивана Вълчева, на 22 съм и се занимавам с музика от 4-годишна. Завърших гимназия в Манчестър и после отидох в Guildhall School of Music and Drama в Лондон, където учих класическо пиано, и разни други интересни неща като колаборативно изкуство, импровизация и creative администрация. Заедно с Ася още преди време си говорехме да се приберем в София и да се занимаваме с изкуство. Така и стана.
Ася: Аз съм Ася Попова, на 23 и като порасна голяма искам да бъда фотограф, хаха. До скоро живях в Милано, където завърших бакалавър Graphic Design & Art Direction. Покрай ученето се зароди и интересът ми в дигиталния макретинг, социалните медии и комуникативния дизайн. Август реших да се прибера в София и тук да го мисля смисъла на живота, а и с Ивана имахме твърде добра идея за да я отлагам за когато се прибера един ден…
Как сте, къде и с какво се занимавате в момента?
Супер сме, заети около същата тази идея. В момента подготвяме следващия проект на платформата ни Urbanites Sofia – Urbanites:Introducing (vol.1) – две изложби в два последователни дни: 23-ти и 24-ти ноември, които ще представят работата на трима млади и много интересни артисти – Теодор Генов, Александра Георгиева и Жоро Пеев.
От кога се занимавате с това?
От края на миналата година, започнахме пробно с организирането на една изложба– колаборация между фотографиите на Ася и наш приятел художник- Арън Рот, който живее в Лондон.
Цялата комуникация и творчество се извършваше през Facebook Messenger- получи се интересно. След нея се осмелихме да направим и Инстаграм акаунта – и да обявим Оpen Call for Artists и да организираме следващото си по-голямо събитие, което също се получи супер яко! Ето и подробности тук.
Защо?
Ивана: Защото сме млади хора на изкуството с идеалистични цели и мечтаем да живеем в град, чиято среда предразполага талантливите хора да се развиват и да работят заедно.
Ася: Защото като артисти знаем, че е изключително важно да получаваш exposure изкомуникиран по готин и артистичен начин, особено когато тепърва прохождаш в тази среда. Има толкова талантливи хора в България, но като че ли никой не говори достатъчно за тях и работата им, та ето ни нас – 24/7 спам в социалните медии за изкуство, възможности, идеи, колаборации, работа, а през няколко месеца и готино събитие :))
Най-ранният ви спомен свързан с това, на което сте се отдали днес?
Ася: Първата ми самостоятелна фотографска изложба в Апартамента, сега ме е срам като се сещам, но беше толкова яко, че се появиха всички тези хора, специално за мен и нещата, които съм създала. След изложбата ми дойде супер много енергия и вяра в мен си и бях още по-мотивирана да творя, знаейки че хората се интересуват и биха дошли някъде за мен.
Ивана: Първият ми колаборативен проект от университета, в който освен музиканти участваха и актьори и поети, беше в Barbican Centre и се получи много силно. Тогава навлязох в сместването на различни видове изкуства и се запалих по тази идея.
Кога беше последният път, когато изкуство ви докосна? Как, кое и защо?
Ася: Наскоро, в град Парма, една от вечери се озовах в двора на Palazzo della Pilota на silent party и беше просто велико и се разплаках от смях и радост и странност – толкова много хора, с толкова много емоция се мятат на посоки – без никакъв звук, беше супер сюрреалистично да ги наблюдаваш, особено ако нямаш слушалки.
Ивана: Преди няколко месеца, на финалния ми рецитал за завършване на бакалавър. Въпреки, че самата аз свирех, истински оценявах каква привилегия е да си част от света на изкуството и колкото красиви неща биват създавани около нас, леко го усетих като out of body experience.
Какво би ви направило най-щастливи, свързано с работата ви?
Ивана: Да се разрастне платформата и да сме истински полезни на хората, и да разбират защо правим това, което правим, по начина по който го правим.
Ася: В момента съм доста щастлива с това как се развиват нещата, но предполагам в бъдеще да би било супер да си разрастнем екипа и платформата и да се обърщат към нас все повече хора с идеи и желание.
Какви трудности срещате по пътя и къде би ви отвел той без тях (в идеалния вариант)?
Ами, всякакви неща , включително това , че не знаехме каква е разликата между ООД и ЕООД, ама пък научаваме толкова много нови неща, толкова бързо и безплатно хаха. Абсолютно си заслужава да се поизложиш тук-таме за сметка на нови знания.
Споделете най-добрия спомен, който имате към момента от проектите?
Когато дойдоха 350 човека в Генератор за миналото събитие.
А, най-лошият?
Когато дойдоха 350 човека в Генератор за миналото събитие – беше ни страх какъв фийдбек предстои.
Кой ще ви изиграе във филма на живота ви?
Ивана: Имам още много живот да изживея, за да мога да отговоря.
Ася: Някой актьор, който много бързо може да се разплаква хаха
Какво можете да правите най-добре?
Ася: Да оставам мотивирана и да не обръщам внимание на негативни хора и коментари.
Ивана: Да правя мили жестове и да организирам и планирам неща.
Най-големият ви страх?
В момента си казваме, че от нищо не ни е страх. Може би да се усъмним в себе си и проекта.
Нов проект. Какво да очакваме?
Новият формат Urbanites:Introducing (vol.1) разглежда в дълбочина творчеството на трима млади артисти и им дава възможност да разгърнат въображението си в две последователни POP-UP изложби в BOLD Showroom на 23-ти и 24-ти ноември.
Очаквайте едно преобразено пространство, принтове, мърч, инсталции и готина музика. На първия ден участват колаборативното дуо Теодор Генов и Александра Георгиева, музиката ще e oт Григовор (18:00 – 20:00) и Djobry (20:00 – 22:00). На втория ден фотографът Жоро Пеев ще ни потопи в чудатия си свят, и ще слушаме live на Мила Роберт от 20:00.
Разкажете за участниците.
Интересни, забавни, талантливи хора. Искрено можем да кажем, че ни е изключително приятно с тях и ги уважаваме като личности с чудесни идеи. Ние вече сме приятели, преди всичко.
Книгата/ филмът, които промениха живота ви?
Ивана: С The Catcher in the Rye пораснах, когато един приятел ми я подари за 16тия рожден ден. След това съм я чела поне още 5-6 пъти през годините и винаги ме впечатлява много.
Ася: Една книга на Alain de Botton: Art As Therapy, която промени начина по който възприемам изкуството и как то може да бъде полезно за развитието ни и психическото ни здраве.
С кого бихте се напили в бар/излязли на вечеря (dear or alive)? Защо?
Ивана: За доста интересни личности се сещам, но бих казала дядо ми Константин Диамандиев, който не познавам, но смятам, че е бил изключителен българин.
Ася: Аз бих си поговорила с Vivian Maier, понеже мисля, че е била много самотна и почти с никой не си е говорила, а е велика.
“Почерпете” егоистите с по един трак/ парче в края на това интервю ☺
Понеже сме щедри, пращаме цял плейлист на Urbanites тук.
Събитието: Urbanites: INTRODUCING (vol.1)
Кога? 23 и 24 ноември от 18:00ч.
Къде? Bold Showroom, бул. “Христо Смирненски” №58, София.
Вход: за един ден 7 лв., за двата дни 10 лв.
* Urbanites (urban dictionary) – are both a subculture and a contemporary lifestyle. They have 6 key characteristics: Time-poor, city-proud, media-literate, brand-centric, trend-sensitive and culturally-aware.
***
В „Съвременните рицари“ ти представяме хора успели да се освободят от ограниченията на капиталистическото робство. Авантюристи, които изкарват прехраната си, водени от свободната воля на духа, извън ограниченията на работно време, прекарано в облени от студена неонова светлина помещения. За тях извиненията да не бъдат себе си са непонятни оправдания на другите. За нас те са онзи осъществен израз на порива за свобода, който ни вдъхновява.